Задава ли се криза с кръводаряването?

В центъра за лечение на деца с тежки анемии в ИСУЛ повече от седмица не са получавали кръв от Националния център. Оказва се, че той е с намалено работно време, заради липса на сестри.

Освен това, запасите там се попълват най-вече от роднинско кръводаряване, когато има предстояща операция на близки.

Защо подобно кръводаряване не е законно и до какви опасности води това - анализът е на Альоша Шаламанов в рубриката "След новините".

Всеки ден стотици българи имат нужда от кръвопреливане, за да живеят. Дарителите в България обаче не са достатъчно. В "Пирогов" все по трудно успяват да намерят кръв, за да спасят пострадали след инциденти.

"При нас се прелива кръв по спешност. Много често това са шокови болни, спешни оперативни интервенции. Това са пациенти, които са докарани от цялата страна.И за тях няма дарителки бележки и за тях осигуряването с кръв за тези болни е страшно трудно", каза д-р Евгения Шурлиева, началник "Лаборатория по трансфузионна хематология", УМБАЛСМ "Пирогов".

• Десетки подкрепиха живота в последния ден от кампанията на БНТ за кръводаряване

Намирането на кръв, станало още по-трудно от февруари, когато Националният кръвен център в София намалил работното си време с дарители заради недостиг на кадри.

"Има голям недостиг от кръв. Даже молим близките на пациентите, които искат да дарят кръв, да отиват във ВМА, защото те поне работят до 16.00 часа, НЦТХ работи до 14.00 часа всеки ден в неделя не работят", отбеляза д-р Евгения Шурлиева, началник "Лаборатория по трансфузионна хематология", УМБАЛСМ "Пирогов".

"Отделение "Експедиция" продължава да работи 24 часа. Нито притокът на кръводарители е намалял - данните от информационната система конкретно за последните 2 месеца, съпоставени с последните месеци, които бяха с нормално работно време, не показват отлив на кръводарители, дори напротив - конкретно за НЦТХ имаме лек ръст. Така че, не може да се открие дори пряка връзка между работното време на кръводаряване и броят кръводарявания. Да - малко по-неудобно е станало за всички. Това е така", коментира Елиян Михайлов - началник на отдел "Административен", НЦТХ.

"Не може Националният кръвен център на България - това е най-големият кръвен център, обслужващ огромна част от болници - да работи на половин работен ден е наистина скандално. Въобще фактът, че в България има на 3 места, където можеш да дариш в събота или неделя е не по-малко скандален. И същевременно кръвните центрове изнемогват и всъщност непрекъснато близките и пациентите биват тормозени да търсят дарители Хем нямаме достатъчно кръв за здравеопазването, хем не правим нищо, за да улесним кръводарителите да ходят в кръвния център", заяви Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

"Някой трябва да я вземе тази кръв не може всеки от улицата да го хванем. Трябва да са хора с образование, с квалификация, да бъдат назначени. Те също имат свои условия, когато бъдат назначавани", допълни Елиян Михайлов - началник на отдел "Административен", НЦТХ.
В центъра за лечение на деца с таласемия или тежка анемия в ИСУЛ, повече от седмица не са получавали кръв от националния център.

"Обикновено имаме проблеми около големи празници. Явно хората в такива случаи не мислят за това да кръводаряват, ами за други неша. Така че, бих казал, че в последната една година за първи път имаме такова сериозно забавяне", подчерта д-р Атанас Банчев, детски онкохематолог, УМБАЛ "Царица Йоанна- ИСУЛ".

Забавянето отлага и терапията на дъщерята на Виктория. 7-годишното момиче е с таласемия и всеки месец има нужда от кръвопреливане.

"Не знаем кога точно ще има кръв. Може да се наложи да е чак другата седмица. Така че, периодът между предишното и сегашното кръводаряване да стане 35 и повече дни. Чакането ни притеснява много, тъй като хемоглобинът ѝ пада, а ние гледаме да има нормални стойности, за да няма последствия за нея, за да може да се развива нормално, да си расте нормално", обясни Виктория Маринова.

Миналата година семейството е чакало кръвопреливане 12 дни след определената дата.

"Почва да се изморява доста по-бързо. Почва кожата ѝ да пожълтява. Това са първите признаци, видими за нас. По-отпаднала е. Не се храни толкова добре. Това са последствията", каза още Виктория Маринова.

Така лечението на общо 50 деца с таласемия в ИСУЛ, зависи от това колко хора даряват кръв в Националния център в София. На него разчитат още около 50 болници в София. Парадоксът е, че дори и да имат налична кръв, центрове по трансфузионна хематология в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен не могат да я изпратят в София.

"Понякога в някой кръвен център, да речем в Пловдив, има много 0+, вместо да се бракува тя спокойно може да дойде там, където има нужда - примерно в София да дойде или във Варна да отиде тази кръв. Сега не може, защото трябва като дойде в София, София трябва да плати на пловдивския кръвен център, който пак е кръвен център като София, трябва да плати някакви пари. Може да се наложи някъде да се изхвърля, докато при нас не стига кръвта", заяви д-р Евгения Шурлиева - началник "Лаборатория по трансфузионна хематология", УМБАЛСМ "Пирогов".

"Има действително проблем с движението на кръвта между различни центрове по трансфузионна хематолгиоя. Този въпрос съществува. Той е предмет на някои законодателни промени, които са предложени, но не се касае за някаква пречка, която да препятсва лечението на болните хора", категоричен е Елиян Михайлов - началник на отдел "Административен", НЦТХ.

"Хора съдят болниците, заради невъзможността на време да се осигури кръв и респективно усложненията или настъпилата смърт на пациентите. Проблемът с кръводаряването е огромен - има болници в големи областни, общински градове, в които няма центрове или няма кръв в тези центрове. Имаме починали пациенти вследствие на това, че са постъпили в болница, която не е успяла на време да им осигури кръв", коментира д-р Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

"Хората през океана органи транспортират, ние кръв на 100 километра не можем. Въпрос на организация. Дори не става въпрос толкова за някакви големи суми пари. Става въпрос за адекватна организация, добър мениджмънт и добро управление", заяви Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

На хартия кръводаряването у нас е доброволно и безвъзмедно, но на практика повечето дарители са принудени да отидат до кръвния център, защото техен близък има нужда от кръв.

"Именно близките на пациента са тези, от които е най-разумно да се очаква, че те ще са с близка съвместима кръвна група кръв", каза Елиян Михайлов - началник на отдел "Административен", НЦТХ.

"Тъй нареченото роднинско кръводаряване, което Световната здравна организация обявява за не по-малко рисково от платеното кръводаряване, просто защото хората са готови да скрият противопоказанията си, когато са притиснати от обстоятелствата, то затова и не е приемливо. Над 85% от кръводарителите, които даряват у нас, даряват или срещу пари незаконно или за някой близък. Същинското доброволно кръводаряване е, когато един човек отива в кръвния център в момент, в който се чувства добре, в момент, в който има време - не е притиснат от някакви обстоятелства, отива и дарява кръв", категорична е Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

Практиката болницата да иска бележка от близките, че са дарили кръв за операцията на техен роднина е незаконна.

"Никъде в закона няма регламентирано изискване, че ако наш близък се намира, в която и да е болница в България, ние по някакъв начин трябва да компенсираме кръвните центрове, водейки други наши близки или в кавички "платените кръводарители", за да можем да представим бележка и само срещу тази бележка да ни дадат кръв за нашия близък, който е в животозастрашаващо или някакво друго състояние", обясни д-р Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

"Не от каприз и не самоволно болниците изискват такива бележки от близките на болните. Умоляват се близките на болните да помогнат с попълване на депата на кръвните банки с кръв, за да може да се минимизира рискът, техните наличности да спаднат критично", обобщи Елиян Михайлов - началник на отдел "Административен", НЦТХ.

"По този начин, уж се компенсира системата, но до някъде се стимулира продажбата на кръв и кръвни продукти чрез тези "щедри" кръводарители в кавички, които се намират около болниците", заяви д-р Мария Петрова - адвокат по медицинско право.

Във Варненската община Дългопол дават парични бонуси на кръводарителите.

"Пари в размер на 50 лева твърдо, искам да заявя, че аз се гордея с това наше решение. Чувствам се щастлив, че ако с поне 2 банки кръв ние сме успели по този начин да се увеличи кръводаряването, сме помогнали на човешки живот", каза Злати Златев - председател на Общински съвет Дългопол.

"Това е изключително скандална практика и това трябва много бързо да бъде прекъснато, просто това създава прецедент", смята Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

"Аз мисля, че няма нищо противозаконно в това, което общински съвет Дългопол е приел. Аз имам случай, където от последното кръводаряване двама от кръводарителите казват - Златев, с тези пари гледахме концерт на Лили Иванова и за цял живот ще свързваме концерта на Лили Иванова с кръводаряването и от къде можахме да си го позволим", даде пример Злати Златев - председател на Общински съвет Дългопол.

"Той може да не вижда нищо нередно, но законът казва, че не може. Плащането за кръводаряване е абсолютно незаконно", подчерта Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

Платеното и роднинското кръводаряване може дори да са опасни.

"Изследванията, които се правят на кръвта са СПИН, хепатит и сифилис. Всичко останало се разчита на добрата воля на кръводарителя да сподели своите противопоказания и съответно, ако има такива, да бъде спрян своевременно. Защото тази кръв утре ще се прелее на някое бебе. Утре ще се прелее на някой възрастен човек, който пие още куп лекарства, и вместо да му помогнем, ние ще му усложним ситуацията. За съжаление нуждата от кръв е постоянна и хората трябва да разберат - кръвта спасява живот. Тя не тече обаче от чешмата", каза Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.

Защо доброволните кръводарители у нас са малко?

"Това е въпрос на национална политика. Години наред не се е правело нищо от никого, за да се разбере това, че е въпрос за отговорността за живота на другите хора я носим всички ние", каза д-р Атанас Банчев, детски онкохематолог, УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ".

Всъщност това е функцията на едно осъзнато общество.

"У нас кръводаряването се свързва единствено с нещо негативно, с това, че някой твой близък има нужда и че трябва да се чудиш от къде да ги намериш тези кръводарители. Докато всъщност, в цял свят кръводаряването е най-чистата форма на дарителство", обобщи Стефка Попова - Лазарова, председател на Българска организация за доброволно кръводаряване.
Проблемът може да се реши с повече информационни кампании за кръводаряването, които да стигнат до младите хора.

"Кръводаряването е и отговорност на редица държавни учреждения, на БЧК, които трябва да помагат, да работят с младите хора, да влязат в училищата, да обяснят на учениците за какво става въпрос. И когато те навършат 18 години, спокойно да отидат в някой от центровете и да дарят кръв", смята проф. Румен Попов, началник на Център по трансфузионна хематология, ВМА.

"Да знае, че това е нещо прекрасно. Това не е страшно. Няма да се зарази от нищо и нищо не пречи да дари кръвта си и да помогне на човек", заяви д-р Евгения Шурлиева - началник "Лаборатория по трансфузионна хематология", УМБАЛСМ "Пирогов".

БНТ и Националният кръвен център организираха информационна кампания и кръводарителски акции в 7 областни града. Сега на ход са институциите, които трябва да решат кадровата криза в кръвните центрове и да помогнат на обществото да осъзнае, че доброволното кръводаряване спасява живот.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News