С поне 20 млн. лв. ще се увеличи план-сметката за изборите на 9 юни

С поне 20 милиона лева ще се увеличи план-сметката за изборите на 9 юни от първоначалната, която беше малко над 98 милиона лева.

За последните три години, в които проведохме шест вота, само възнагражденията за изборната администрация са били 240 милиона лева. А бракуваната хартия от бюлетини също е за десетки милиони.

Колко струват изборите и защо?

"Министерският съвет прие прогнозна план-сметка за разходите за провеждане на изборите 2 в 1 на 9 юни 2024 г. Това, което имаме като число, е 98, 179 млн. лв.", каза Цветелина Пенева, член на Обществения съвет към ЦИК.

"Mоже би около 20 милиона лева е възможно да се надхвърли тази план-сметка, разбира се това са прогнози", допълва тя.

"Можеше да се спести от принтирането на хартиени бюлетини", смята Ива Лазарова, Институт за развитие на публичната среда.

"Най-големият разход е за възнаграждения на членове на секционни избирателни комисии", обясни Цветелина Пенева.

"Започнаха да идват едни хора, които искат да бъдат в СИК", заяви Дора Зашева, СИК-Рилци.

"Тези избори, освен че ще са номинално едни от най-скъпите, които сме провеждали, ще са може би най-скъпите, като съотношение колко ще платим за един глас", коментира Адриан Николов, Институт за пазарна икономика.

Седми избори за последните три години. Бюджетът досега за всички тези редовни и предсрочни парламентарни избори, президентски и местни, е 710 милиона лева. За новите - деветоюнски избори - засега, план-сметката е над 98 милиона лева. По оценки на изборни експерти обаче тази сума може да се увеличи с още 20 милиона лева. За последния парламентарен вот на 2 април миналата година първоначалната сметка е била 88 милиона лева, а крайният бюджет е 106 милиона.

"В тази план-сметка не са включени допълнителните средства, които ще бъдат платени от ЦИК по обявените вече обществени поръчки и за организация по дейностите за машинно гласуване в две подпозиции. Общата сума на тази обществена поръчка е малко над 8.2 млн. лв. Също така, ще има обществена поръчка, която предстои да бъде обявена от ЦИК, за компютърна обработка на резултатите от изборите. За местни избори 2023 година сумата, която беше отделена за "Информационно обслужване", е 7.707 млн. лв. без ДДС. А за изборите през април 2023 година е била около 4,5 млн. лв.", каза Цветелина Пенева, член на Обществения съвет към ЦИК.

И ако има добра новина, тя е, че редовните европейски с предсрочните парламентарни избори, проведени в един ден, ще ни излязат по-евтино, отколкото ако бяха на отделни дати.

"Нека да дам само един пример - за дейностите по организация на машинното гласуване, ако бяха само европейски избори, обществената поръчка беше с 450 000 лв. по-малка отколкото е сумата, която е обявена сега. Сега ще платим за тези дейности около 7, 449 млн. лв., а тогава бяха малко над 7 милиона. Това означава, че едни 7 милиона лева са спестени, защото щяхме да ги платим по 2", допълни Цветелина Пенева.

"В крайна сметка ние така или иначе щяхме да проведем европейски, така че добавянето на национални към тях не е кой знае колко голямо оскъпяване", смята Адриан Николов, ИПИ.

От какво обаче зависи крайната сметка?

Най-много пари отиват за възнагражденията на секционните избирателни комисии - в страната те са близо 12 000, а всяка една комисия, най-често е от 7 души. Сега ще бъдат дадени над 38 милиона лева. А всеки един представител на СИК е предложение на парламентарно представените партии.

"В сравнение с парламентарните избори от 2 април 2023 г. увеличението на възнагражденията на секционните избирателни комисии е с близо 9 милиона лева. Сега, тъй като изборите са 2 в 1, ЦИК предвиди леко завишение на заплащането на членовете на секционните избирателни комисии", коментира Диана Евтимова, Институт за развитие на публичната среда.

"Сумата, както знаем, е увеличена след последните промени в Изборния кодекс декември 2022 година, и тя е обвързана с минималната работна заплата за страната. По оценка на изборни експерти сумата е достатъчна за ангажиментите, които членовете на СИК имат в предизборния ден за подготовка на изборните помещения, приемането на изборните книжа, на машините за гласуване, на устройствата за видеонаблюдение и за дейностите по отчитане на резултатите. Най-важното не са тези 200 или 300 лева, които ще получим, ако участваме в тези дейности, а участието в СИК за нас е част и от гражданския дълг, трябва така да го разглеждаме, защото изборите са висша форма на демокрация", категорична е Цветелина Пенева.

"Да, средната заплата е доста по-ниска, ако я разделим за дни, но все пак това е постоянна заетост. Т.е. това е нещо, което човек получава всеки ден за нормалната си работа. Трябва да гарантираме, че хората в секционните комисии са достатъчно мотивирани да свършат работата си правилно, тъй като в крайна сметка от това, което те направят, зависи оцеляването на демократичния процес в страната", отбеляза Адриан Николов.

Дора Зашева смята като Адриан Николов. Тя участва в организацията на избори още преди началото на демокрацията.

"Тогава изборите се приемаха като празничен ден, в който хората отиваха с едно настроение, облекли новите си дрехи, с цветя - да гласуват. Сега ще кажат - тогава нямаха избор. И сега нямаме. Но наистина беше празник. След това отиваха да се видят с приятели. В комисиите се носеха едни питки, бонбони, цветя ни носеха и на нас. Живеехме в друго време, сега сме странни, уморени, отвратени. Тогава работехме от добра воля. И когато те включеха в комисия за изборите, за тебе беше чест", спомня си Дора Зашева, СИК-Рилци.

И ако задълженията им са много, а отговорността, която носят, е голяма, изискванията към тях са на другия полюс.

"Изборният кодекс е либерален в това отношение. Той позволява на всички граждани, които знаят български език, да участват като членове в СИК и това е направено да се повиши доверието в изборния процес. Това е отговорност и на партиите - да изпратят такива членове в комисиите, които да бъдат отговорни, да бъдат грамотни и да могат съвестно да свършат своята работа", обясни Цветелина Пенева.

"Трябва в комисиите да влизат хора, които имат поне някакви административни познания, за съжаление ни пращат в доста комисии едни хорица, които на някой е роднина, да вземе едни пари и така. Работата в комисия е много отговорна", смята Дора Зашева, СИК-Рилци.

Увеличени са и възнагражденията за Районните избирателни комисии - над 3,3 милиона лева. Или иначе казано - за председател - 2300 лева, за член - 1700 лв. Те се сформират по същия начин като секционните - по предложения на парламентарно представените партии. И отново доходите им са необлагаеми. Взимат горните суми по две - защото работят два месеца. А възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия са обвързани с министерските.

"Техният бюджет се определя като част от държавния бюджет - година за година, защото тя е постоянно действаща администрация", каза Диана Евтимова, Институт за развитие на публичната среда.

Второто най-голямо перо са парите за изборите към МВР. Над 15,1 млн. лв. повече са и парите към друго министерство - на външните работи.

"Можем да кажем колко ни струват изборите в чужбина - те са около 10 млн. лв. Тези разходи, които фигурират в план-сметката, са обвързани с гласуването извън страната, наемането на изборни помещения, транспортът на изборни материали и съответно логистичното снабдяване с машини", обясни Цветелина Пенева.

Трансферите към общините също са повече за тези избори.

"Те отговарят за помещенията, в които се съхраняват изборните книжа, за разпределянето им към секциите в изборния ден, съхраняването на книжата след това, за оборудването на изборните помещения", заяви Ива Лазарова, Институт за развитие на публичната среда.

Според промените в Изборния кодекс всеки избира как да гласува - с хартия или на машина. А с това се печатат и толкова бюлетини, колкото са избирателите. На последните местни избори през октомври бяха отпечатани 21 милиона бюлетини, всяка една на стойност малко над 40 стотинки. Или общо над 10 милиона лева с ДДС. Почти десет пъти по-евтино излязоха машинните бюлетини - трябваха 50 000 ролки по близо 14 лева едната или 834 000 лева.

"На последните парламентарни избори 2.6 милиона лева са стрували хартиените бюлетини и 25 000 ролки със специализирана хартия за машинното гласуване. Сега, знаем, че са две кампании, вероятно този бюджет ще се увеличи по 2", каза Ива Лазарова.

"Бюлетините за гласуване се осигуряват от БНБ съгласно изискванията на Кодекса и БНБ е единствената организация, която е допусната до обществена поръчка. Разбира се, тя има своя план-сметка за формиране себестойността на хартиените бюлетини и моето обяснение е, че това е обвързано с поскъпване на материалите за изработката", заяви Цветелина Пенева.

"Ние сме правили анализи, че по-малко от половината избиратели гласуват с хартиени бюлетини, така че останалата част, над 3 милиона бюлетини биват бракувани", разясни Диана Евтимова, Институт за развитие на публичната среда.

И така още милиони отиват за рециклиране. Оказва се, че най-голямото увеличение в процентно отношение има за медийните пакети - държавните пари за формациите, които не получават субсидия.

"И сега в план-сметката в момента фигурират 2,5 милиона лева. Нашето настояване е тези разходи за медийни пакети да им бъде дадена по-голяма публичност и да се изгради единен регистър, в който се вижда всички медии какви договори сключват със съответните извънпарламентарни политически сили и да е ясно на обществото къде отиват тези пари. Защото по наши наблюдения, знаем, че има сайтове, които получават част от тези средства, които не са обществено известни, но са регистрирани като медии", каза Пенева.

И все пак - най-скъпите избори са местните от миналата година - над 188 милиона лева. Това се дължи на наистина сложния процес по организацията им.

"Нека да кажем, че да гласуваш и да организираме избори, това е висша форма на демокрация. Разходите са такива, каквито са", отсече Цветелина Пенева.

"Всеки казва - и какво, пак същото ще бъде. Ще ходим на избори, защото пак нещо не са разбраха. И зависи кой как си развърже кесията. Общинските избори бяха най-платените избори, и това се вижда от секцията. Ще е същото и сега", заяви Дора Зашева, СИК-Рилци.

"Това, което трябва да се надяваме, е че тази инвестиция, която даваме в избори, ще е достатъчна, за да даде някакво доверие в изборния процес, тъй като в последните години виждаме много сериозна ерозия в изборния процес. И това води до спад на избирателната активност. Т.е. въпросът е какво си купуваме с тези пари? И най-вероятно си купуваме спад в избирателната активност отново", смята Адриан Николов, ИПИ.

"Изборите са най-демократичният начин, по който хората да политическите формации какво ги вълнува. За съжаление, обаче, политическите формации след това, по никакъв начин не могат да намерят, тази е шеста парламентарна кампания, виждаме, че те не могат да намерят допирни точки, така че да отговорят на очакванията на хората и да работят по политики, които биха решили проблемите на обществото", подчерта Ива Лазарова, Институт за развитие на публичната среда.

"За мен по-голямата цена на изборите идва от забавянето на всички реформи, които беше започнало това правителство", изрази мнение Адриан Николов, ИПИ.

Разчетите на експертите показват, че има начин да плащаме по-малко за избори. А ключът е в машините. Те бяха купени от държавата през 2021 година за 42 милиона лева, преди това тя ги наемаше.

"Беше време българската държава да притежава собствени машини, ако смятаме, че наистина това е методът за гласуване, който трябва да ползваме. Тук по-скоро рискът е друг - парламентарният дебат. Тъй като много често се случва, когато ново правителство дойде на власт, едно от първите неща, които да направи, е да промени Изборния кодекс, така че да оптимизира своя резултат за следващите избори, и често се посяга именно на машинното гласуване", каза Адриан Николов, ИПИ.

"От 2014 година, когато е приет Изборният кодекс, има 70 внесени законопроекта за изменение в изборния закон. Като 40% от тях са непосредствено до 3 месеца преди изборния ден", съобщи Ива Лазарова, Институт за развитие на публичната среда.

"Това, което в последните две години не се направи, е че ние не използвахме пълния им капацитет. Защото знаем, че машините имат няколко предимства, едното е свързано с невъзможността да се пусне недействителен глас. Това по някакъв начин предпазва избирателите от самите тях и от допусканите от тях грешки. Другите две предимства са свързани с това, че резултатите се обработват много по-бързо и също няма грешки в тази посока. И респективно се улеснява работата на секционните избирателни комисии. Техният труд много се увеличи с връщането на смесеното гласуване и изискването, всъщност, те да броят и хартиените бюлетини, и разписките от машинното гласуване. Т.е. ако последните две години сме инвестирали 50 милиона лева в купуване на машинни устройства, не използвахме оптимално тази инвестиция", обобщи Диана Евтимова, Институт за развитие на публичната среда.

Т.е., ако за три години изборите са стрували 710 милиона лева, 240 милиона от тях са отишли за заплащане на изборната администрация. Законодателят е този, който трябва да реши как и дали да промени това. А работата на комисиите се осветли и с видеонаблюдението, за което бяха дадени над 6 милиона лева. Инвестиция, без която нямаше как да видим какво се случва, когато и последният избирател излезе и преди чувалите да бъдат затворени. Не на последно място около изборите се наливат още пари за дарения на партиите и коалициите - отново милиони. Да се поставя цена на демократичното право на избор на българските граждани не е лесна задача, но истинската цена на изборите е в забавените реформи и в разочарованието на избирателите, които по-често партиите смятат за гласоподаватели. А то се вижда и от активността в деня на вота.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News