Театралните пилигрими от село Браниполе

Да жадуваш театър. Това чувство познават най-добре в сегашната обстановка съмишлениците на Антоанета-Мария Стоянова от пловдивското село Браниполе. Те станаха популярни като театралните пилигрими. Преди пандемията нямаше и седмица, в която Тони да не събере поне един пълен автобус с ценители на изкуството и да се отправят към сцените на Народния театър в София.

Групата на пилигримите от Пловдивско днес наброява над 1000 души. Гордо заявяват, че за 9 години няма заглавие от афиша на любимия им Народен театър, което да не са посетили поне веднъж.

Антоанета-Мария Стоянова каза: Като отидеш там, само като помиришеш миризмата на сцената и те връща някъде в ония години. Помислиш си колко народ е имало, колко души са се раздали на тая сцена. Аз взимам все на първите редове, близостта с артистите. Много е силно, много. Те се раздават. За мен това са най-силните хора - артистите. Не знам как им е сега в това трудно време. Всеки ден съм ги мислила. На нас те са ни дали толкова много обич, толкова любов.

Сега обаче театърът за тях е само спомен.

"Много трудно, само със спомени - със спомените за това, което сме гледали, с това, което имаме в сърцата си от всичките тези 9 години. Всеки ден някой звъни и ме пита. Всеки ден. Всеки чака. Чакат спектакли и всеки ден питат кога, кога... казвам скоро. Представете си 50 човека или 180 човека, както бяхме и по два, и по три автобуса, на магистралата съм се прехвърляла от единия, на втория, на третия, за да се обясни, да се каже всичко - как да се държат в театъра, какво да очакват, каква постановка гледаме. Един човек води поне 5-6 с него. Тези 6-7 човека, ако са идвали с нас, другия път водят още по толкова. Имаше хора, които са на 60-70 години и не бяха ходили в Народния театър. Пристъпват вътре, влизат и всеки казва: ах, каква красота. Когато започва спектакълът е нещо невероятно", разказва Антоанета-Мария Стоянова.

Театралните поклонници до толкова заобичали това изкуство, че дори решили да присъждат своя награда - Фен за цялостен принос. Сред носителите ѝ са Деян Донков, Валери Йорданов, Ивана Папазова.

"Първата награда беше на господин Александър Морфов. За нас той е космос. Той е космос, той е най-големият. Затова ни казват Морфисти. След като гледаш нещо на Морфов, после преценяш; не можеш да гледаш всичко", споделя Антоанета-Мария Стоянова.

Морфов пък им върнал жеста, като зарадвал стотиците почитатели с един от неговите Аскери. Днес статуетката се пази отговорно в малката книжарничка на Тони в село Браниполе.

Антоанета е превърнала мястото в светая светих на българския театър. Афиши и снимки от любимите спектакли красят стените.

"В Хамлет го видях как Мариус Куркински игра три часа със счупени кости. Никой не разбра тогава. На един-два пъти му подадоха ръка много внимателно. Той се качва горе на втория етаж, слиза... Три часа този тежък спектакъл той го изигра без никой от публиката да разбере, че той има счупени кости. Това е сила, супер сила. Затова ви казвам, че артистите са изградени от сила и обич, която раздават, раздават. И който може нека я вземе", спомня си Антоанета-Мария Стоянова.

На театрално дърво пък са закичени билетите от посетените постановки.

"Много си е хубаво тук, много се зареждам и някой като иска, като минава и казва: нека да погледна малко само тайната стаичка. Поглеждат: ей тук бяхме, там бяхме, колко хубаво... И така - даваш им надежда, даваш им кураж", разкри Антоанета-Мария Стоянова.
- БНТ: От кога заради ковид не сте закичвали нов театрален билет на вашето театрално дърво.
- Ами последно беше от юни месец. На Ивана Папазова наградата, от тогава.
- Такъв дълъг период на пауза не сте имали..
- О, не. Не. Ние и седмица не сме изкарвали. Това е страшно.

Пилигримите вярват, че много скоро организираните пътувания ще се възможни и за тях театралната завеса ще се спуска отново и отново.

Репортер: Николай Райшинов