Блеър издаде мемоарите си

От днес е в продажба автобиографията на бившия британски премиер Тони Блеър. В нея той признава, че не е очаквал, че в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин ще възникне такава "кошмарна", по думите му, ситуация. В книгата за първи път се появяват и сведения за отношенията между Блеър и неговия финансов министър Гордън Браун, който по-късно става премиер на Великобритания. Приходите от мемоарите Блеър вече обяви, че ще дари на ранени войници от Британския кралски легион.

В мемоарите си Блеър настоява, че ако Саддам Хюсеин беше останал на власт в Ирак, това щеше да бъде "по-голяма опасност", отколкото, влизайки във военен конфликт с режима му. Бившият британски премиер изразява съжаление и иска прошка от роднините на загиналите в Ирак британски военнослужещи. Въпреки това, заявява, че не съжалява за инвазията в Ирак и поема пълната отговорност за това решение.

Мемоарите, написването на които отне три години на Блеър, се фокусират и върху времето, прекарано на Даунинг стрийт. Той за първи път разкрива какви са били отношенията му с наследилия го Гордън Браун. Блеър го описва като "труден за общуване и понякога дори влудяващ", но също така силен, способен и брилянтен политик - качества, за които Блеър винаги го е уважавал.

Според Тони Блеър, Браун е имал способностите да бъде "огромен източник на сила" за Лейбъристката партия, но вместо това я е довел до загуба на изборите, защото се отказал от по-нататъшни реформи. Според Блеър, именно Браун е бил в основата на упражнения натиск върху него да се оттегли от премиерския пост при скандала за нерегламентирани плащания на депутати. Напрежението тогава е било толкова голямо, че Блеър станал зависим от алкохола, споделя самият той на страниците на мемоарите си. Започнал да пие всеки ден - джин тоник или уиски преди вечеря, а след нея - по няколко чаши вино.

Гордън Браун, по думите на Блеър, е имал толкова голяма власт в Лейбъристката партия и върху медиите, че е било невъзможно да го отстрани като финансов министър. Ако го бях сторил, партията и правителството веднага щяха да бъдат дестабилизирани, а възкачването му на премиерския пост щеше да дойде дори още по-бързо.