Революция на жасмина или на рапа?

Страх и несигурност витаят в столицата на Тунис. Уличните сблъсъци и грабежите на магазини надделяха над еуфорията от свалянето на режима на президента Бен Али. Жителите на някои квартали вече организират сами групи за денонощна охрана на населението.

Въоръжените формирования спират и претърсват предимно коли с държавна или правителствена регистрация. На места избухват престрелки. Сътрудници на сваления режим стават жертви на уличен линч. Задържан е генерал Али Сериати, началник на охраната на президента Бен Али.

Той ще бъде съден за подтикване към въоръжено насилие и всяване на разкол сред населението. От тежките си рани, получени по време на протестите, почина 32-годишен френски фотограф от агенцията Юропиън пресфото. Продължава изтеглянето на чуждестранни туристи от страната. Посолствата предупреждават своите граждани да не излизат от домовете си.

Страната, където доскоро не се случваше нищо. Където вчерашният вестник приличаше на утрешния. Водещите новини там се въртяха около онова, което е казал президентът Бен Али днес и онова, което ще каже утре. Тунис, който в началото на деветдесетте привличаше българите с възможности да припечелят някой долар в чужбина.

А през последните години ги привлича като достъпна туристическа дестинация. Десетилетия наред европейската представа за Тунис започваше и свършваше с туризма - море и пустиня, разположени на малка територия, екзотика на един ферибот разстояние.

Сигурността за летовниците е важна, затова и никой не обръщаше внимание на цената за постигането й. Важно беше да няма радикален ислямизъм и да не се повтарят атентати, като този от синагогата в Джерба от 2002-ра с 16 загинали, 11 от които германски туристи. В борбата с фундаментализма полицията и армията налагаха повсеместно мълчание.

Корупцията пък вземаше своето. А когато се оформи критична маса от продавачи на зарзават с дипломи за висшисти, недоволството преля по улиците. До вчера никой не беше чувал за Жасминовата революция. Никой не беше слушал и тунизийски рап. Оказа се, че и едното и другото вече са факт.

А поради липса на ясно оформена опозиция, безработни младежи с Аи Ти образование изпяха недоволството на цялото си поколение в рими на арабски, преплетени с френски думи като "потисничество" и "страдание".

Гневът им този път постигна неочакваното. Бен Али напусна Тунис. Дали и кога туристите ще се върнат е трудно да се прогнозира. Засега страната плаща данък недоволство. А тунизийците учат новия си урок за изстраданите свободи.