Големите хора от бронза - опити за мумифициране в могили край Ветрино

Първите индоевропейски дошли по земите ни са вярвали в отвъдния живот и са полагали много грижи да съхранят части от телата на мъртвите. В могили от бронзовата епоха край Ветрино, археолозите за първи път попадат на ритуали с измазване на черепи отвътре и червени багрила които са част от процеса на мумифициране на телата. За тези странни ритуали от преди 5000 години разказват Мария Чернева и операторът Михаил Врабчев в поредицата "Новини от миналото".

Не са особено високи, но в равното са видими отдалеч и в обширните полета около Ветрино са стотици. Гробните могили разказват за живота на първите индоевропейци по земите ни, пришълци от далечните степи на североизток, намерили тук своя дом преди 5000 години.

И този път големите хора от бронза са спазили традициите си и не изненадват особено в големите щрихи. Но вглеждането в детайлите, разкри подробности, които са сензационни дори за самите учени.

Това е петата могила в този район, която проучват. И знаят какво да очакват. Основният гроб, заради който вдигнатата могила е в средата. В периферията гробовете са вкопавани вторично. Така и тук. Но едва стигнали до първия гроб, става ясно, че има нещо необичайно. И друг път са попадали на ритуал с огън. Но са впечатлени и от големината на използваните трупи, и от самото дърво.

"Както виждате това е едно доста голямо, огромно съоръжение. Не е малко, хайде така да се изразя, не е обикновен гроб. Дървените трупи са някъде около 15 см в диаметър", отбеляза доц. д-р Стефан Александров – ръководител на археологическите разкопки.

"Мен друго нещо ме притеснява. Това не е широколистна дървесина. Ние сме в район, в който иглолистна дървесина няма. Ето това не е широколистна дървесина. Това е интересно, днес от къде е дошла, как е дошла тук", коментира д-р Росица Манова – експерт и реставратор.

Сърцевината на дървото е останала почти незасегната от хилядолетията и си струва да я консервират, за да я изследват по-късно.

Дървото може да разкаже много – и за климата, и за връзките и движението на хората по това време. Както и намерената огърлица от миди в друга могила наблизо.

"Част от тези миди се оказаха, че са средиземноморски", каза доц. д-р Стефан Александров – ръководител на археологическите разкопки.

"Което значи, че тези хора наистина са имали преки контакти с други народи. Тези хора въобще не са живели в затворено общество", смята д-р Росица Манова – експерт и реставратор.

Гробът ще фокусира вниманието с много повече изненади, но по-късно. Сега погребението в центъра привлича по-силно. Там по правило е най-важният човек, заради който е натрупана цялата могила.

"Един от признаците за значимостта на този, който е погребан, е количеството труд, което е положено, за да се изгради гробното му съоръжение", обясни доц. д-р Стефан Александров.

Ако това е така, то не е един, а са двама. Останките не са успели да се запазят добре, но все пак учените ясно разграничават два скелета на мъже, които са положени прегърнати.

"Че е от ранната бронзова епоха е сигурно. По начина на полагане на двете тела, по тази сребърна висулка, която беше открита до черепа на по-възрастния индивид, можем да кажем тази датировка - края на 4-то хилядолетие преди Христа. Ще бъде прецизирана с радио карбонно датиране, разбира се, това, което е интересно - през тази епоха, когато погребаните са повече от един, винаги са мъже или мъже и деца. Няма двойни гробове, както ги наричам или тройни, или на повече индивиди, които да са от различен пол. Всички са от мъжки пол", разказа доц. д-р Стефан Александров.

Археологът допуска, че под останките на двамата ще открият още един гроб. Разкритията в могилите от бронза до тук подсказват може би родова организация на погребенията, като в центъра вероятно стои родоначалникът.

"Принципно такива погребения на няколко индивида в една и съща яма са характерни за този период, за който говоря - края на четвъртото хилядолетие в района на Тракия, на юг от Стара планина. Доколкото ни е известно, за България съм сигурен, това е първият случай. При наличието на 5 проучени могили, за първи път срещаме това.Пет проучени могили с може би 25 гроба още от тази епоха", допълни доц. д-р Стефан Александров.

Предстои да се направи ДНК анализ на всички тук, за да се види дали имат родствена връзка. Но в случая ще е по-интересен изотопния анализ на костите.

"Ето там има един запазен кътник. Ето го там, молар, и въз основа на данните, които ще добием за изотопите на стронция, сравнение със същия изотоп в бедрото, бихме могли да кажем дали този индивид е роден тук, дали е живял тук и съответно е погребан тук, като, разбира се, го сравним с местния изотоп, за който сме събрали доста раковини. Но ако тези изотопни анализи покажат, че тези индивиди са някъде дошли на юг от Стара планина, това ще бъде доста значимо откритие", категоричен е доц. д-р Стефан Александров.

Може да се очаква, че като скотовъдци, големите хора от бронза са имали номадски живот и са се движили със стадата си от едър рогат добитък. Това би обяснило и защо до сега не са успели да установят в района някакви по-стабилни останки от селища. Но подобна вътрешна миграция, обратно на общата посока на големите преселения, ще даде по-добра резолюция за начина им на живот. Междувременно гробът, който предизвика толкова любопитство заради иглолистните дървени трупи, вече е разкрит.

"Типичен представител на ямната култура на тези хора, които идват по нашите земи от Северното причерноморие. Тези първи индоевропейци. Те са използвали тук, когато са дошли, вече съществуващата могила, направили са този гроб. Според мен е над метър и 80, мъж, над 20 години, така съдейки по ето тези релефни израстъци на костите на ръката, доста здрав е бил физически", заяви доц. Александров.

Като скотовъдци, диетата им вероятно е била основно от месо и това обяснява големия ръст на всички от тази епоха. Но не това е най-впечатляващото в гроба. Скелетът е поръсен обилно с охра, а това открехва вратата към вярванията на тези хора.

"Червените пигменти се наблюдават върху черепа отпред и на тила, на двата крака и на китката на дясната ръка. Неслучайно, тъй като най-вероятно тези хора, както и в други култури, имат определени части от тялото, които са нужни на погребания за задгробния живот, те ще му служат и в задгробния живот. Затова, както се вижда по бедрата, в случая по скелета може да липсва червеното, но задължително го виждаме тук, задължително го виждаме на краката и на дясната ръка. Това отстрани вече е гробен дар. Този гробен дар, както се вижда и по цвета е съвсем различен нюанс. Той е най-вероятно така нареченият цинобър, ще направим анализ, това ще стане ясно, много скъп пигмент. Освен всичко останало, това има консервиращо свойство. Знае се, от край време, че хематитите, както и цинобърите, те са антибактериални. Те са ползвали за дъбене на кожи в миналото. Освен всичко останало този варовик, с който е омазана цялата гробна яма, е с абсолютно същата утилитарна цел. По стените също се наблюдават тези включвания на варовици, ние сме ги събирали от различни части на гробната яма, което доказва, че тези хора абсолютно са предпазвали техните близки и роднини, до такава степен за тях е било важно тялото да се запази, за да може да отиде в следващия живот цял.обясни д-р Росица Манова.

От бронзовата епоха до този момент са известни само две находища на червена охра, които обаче са много далеч. Или това багрило е било доста скъпо, което обяснява и поставянето му в гроба, като най-ценен дар за боговете.

Решили, че са приключили с проучването на гроба, при вдигането на останките, учените бяха поразени от поредното разкритие.

"Това е мазано отвътре, извадили са му мозъка", смята д-р Манева.

"Виждаш ли сега - това е естественият череп, това е вапсания", коментира доц. Стефан Александров.

"Стефане, дай сега да почнем да разсъждаваме отначало. Обаче какво значи това?

- Чакай да го вдигна и да го кача горе.

- Черепът е измазан от вътрешната страна с варовик изцяло. Това е изключително рядко, това за първи път го виждам на територията на България. Би следвало да е изваден мозъкът първо и след това да е обработен черепът и върнато обратно иначе няма как да го измажат по този начин. Това е логиката. Всъщност и тук открихме две сериозни като големина нокътя, котешки нокти, които можем също да свържем с тази практика. Ето, вижда се – това са порите на черепа Т.е. доста добре са искали да запазят черепа, главата за задгробния живот", обясни д-р Росица Манева.

Осмислянето на тази практика, откриването на аналогии изисква време. А могилата продължава със следващата изненадваща находка. Гробче на едногодишно бебе, и то обмазано с охра и съпроводено с дарове.

"Този аскус, който е разположен в страни от черепа, изключително характерна форма за ранната бронзова епоха в региона и в Тракия, разбира се, но това, което е характерно, е много често срещано в околните селища, които са на 30 км оттук във варненските езера – енеолиг и бронзова епоха", допълни доц. Александров.

Централен единичен гроб така и не се намери. И ще трябва да се приеме, че важни за древните са били двама – погребани заедно. Още повече – последният гроб, който разкриват отново е двоен. Отново на мъже. По-добре запазени, снажни, големи, ритуалите с охрата са същите. Положени в една от най-големите гробни ями, разкривани до сега от това време. И тук ще се наложат много анализи и преосмисляне на всичко, което се знае – за големите хора от бронза и техния произход.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News