Живот под сянката на Чернобил

Основният урок, който може да се извлече, както от катастрофата в Чернобил, така и от тази във Фокушима, е да се казва истината - каза днес руският президент. Според Дмитрий Медведев светът е толкова крехък, че всеки опит да се скрие истината завършва с катастрофа.

В нощта на 26 април 1986 година експлодира един от реакторите на централата, а съветските власти признават за аварията три дни по-късно и то след като Швеция вдига тревога. Днес 118 души жвеят в зоната около Чернобил въпреки непосредствената опасност от радиация.

118 души живеят днес под сянката на Чернобил. Това са хора, които въпреки трагичната слава на авариралата преди 25 години ядрена централа, населяват зоната около нея въпреки непосредствената опасност от радиация.

След експлозията на Чернобилската централа съветските власти евакуират 200 000 души. Отцепена и затворена е зона с размер почти колкото Швейцария, но някои хора избират да останат въпреки рисковете.

Иван и Мария Семенюк се връщат в дома си край Чернобил по-малко от година, след като са евакуирани. Сега те са почти на 70. 25 години живеят без съседи, без магазини и с надвисналата над тях опасност от радиация.

Иван Семенюк: "Ние бяхме в първата група завърнали се. Бяхме 110 души и военните направиха всичко за нас. Дезинфекцираха района, дори ремонтираха счупените огради. Бяхме посрещнати с музика."

Иван се връща с жена си в зоната като "ликвидатор" - така наричат работниците, потушавали чернобилската авария. Много ликвидатори умират след облъчване с радиация. Но не и Иван, който 15 години работи, а после се пенсионира в зоната.

Иван Семенюк: "Знам, че има последици за здравето, но не за всеки. Някои хора се разболяха просто от нерви, дори не бяха облъчени."

Сега Иван преживява за случващото се в Япония и съветва хората край Фукушима да напуснат района. Според експерти, например, ще минат поне още 100 години, преди Чернобил отново да стане безопасно място за живот.