За кризата, еврото и България говори пред „Панорама" Хосе Мануел Гонсалес - Парамо от Европейската централна банка. Той очерта ситуацията така:
"В момента Европа се възстановява по-бавно, отколкото очаквахме. В началото на годината, както стана и в България, се наблюдаваше силен растеж. Сега растежът отчита известно намаление в условията на огромна несигурност. Цените на суровините са високи. Разбира се, въпросът за финансовата стабилност остава на дневен ред. Но като цяло сме във фаза на възстановяване. Цените в Европа са закотвени на стабилни нива, което е добра новина".
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:
Водещ Бойко Василев:
Преди да се потопим в анализа на скандалите, за които
намеквахме, т.е. в домашната политика, да видим от какво се вълнува европейската. Днес говорих с един от шефовете на Европейската централна банка за кризата, еврото и България.
х х х
Водещ:
Европа и кризата. Но коя криза? Докато се чудехме дали е
преминала предишната, трябваше да се запитаме не идва ли нова? През лятото финансовите пазари се разклатиха здраво. Лицата се изопнаха и Европа се замисли за еврото.
Хосе Парамо:
В момента Европа се възстановява по-бавно, отколкото
очаквахме. В началото на годината, както стана и в България, се наблюдаваше силен растеж. Сега растежът отчита известно намаление в условията на огромна несигурност. Цените на суровините са високи. Разбира се, въпросът за финансовата стабилност остава на дневен ред. Но като цяло сме във фаза на възстановяване. Цените в Европа са закотвени на стабилни нива, което е добра новина, ако сравним ситуацията в Европа със ситуацията в други части на света.
Водещ:
Казват, че шефовете й са мечтали за това - Европейската
централна банка да действа, и тя действаше. С изкупуването на облигации се притече на помощ на Италия и Испания, след като преди беше спасявала Гърция, Ирландия и Португалия. Германия не
хареса това, защото сметката плаща тя. Главният икономист на банката германецът Юрген Щарк подаде оставка.
Х. Парамо:
Господин Щарк подаде оставката си по лични причини и аз не бих искал да коментирам това. Една централна банка винаги е обект на критика. Преодоляхме недоверието във връзка с недостига на ликвидност във финансовата система. Продължихме с укрепването на финансовата стабилност и считам, че нещата са поставени на мястото им.
Водещ:
Какво ще стане с еврото - това е ключовият въпрос за
европейските и световните финанси. Дали Гърция ще го повлече към бездната, или звездният му миг идва сега? Дали закъсалите икономики трябва да бъдат откъснати от еврото и драхмата да възкръсне? Въпросите са повече от отговорите. Отвъд океана идват мрачни вещания: Сорос и бившият шеф на федералния резерв Грийнспан не вярват в светлото бъдеще на еврото. Междувременно гледаме танца на рекордния спад и след това на временното
възстановяване. Но какво ли идва утре?
Х. Парамо:
Всички страни полагат големи усилия за контролиране на
публичните си финанси, за реформиране на икономиката. Добре е да се обсъжда кой е пътят напред. В този момент е ясно, че някои страни в миналото са действали правилно и те днес не гледат с добро око на другите, чието поведение е било под доброто ниво и все пак ще се облагодетелстват. Добре, някои държави не са спазили изискванията. Тези с малки дефицити и гъвкава икономика не са действали по най-добрия начин като наблюдение или като оказване на натиск върху другите. Всеки трябва да признае, че не е направил най-доброто. Като задействахме пакта "Евро плюс" и споразумението от 21 юли, ясно сме заложили една рамка за координация и сътрудничество, която изобщо не излага на опасност солидарността.
Водещ:
Еврото заплашено ли е с това, което става в Гърция?
Х. Парамо:
В никакъв случай. Да погледнем какво е постигнало еврото като външна стойност на валутата. Да си припомним какъв път е изминало като промяна спрямо другите валути, постиженията му като резервна валута и като ценова стабилност във вътрешната икономика. Дефицитът е наполовина на този, който виждаме например в Съединените щати. Публичният дълг е много по-нисък, разкритите работни места за последните десет години са три пъти повече от тези в Съединените щати. Виждаме, че еврото не може да е в криза.
Водещ:
Много хора, например Сорос, Грийнспан критикуват еврото. Някои хора поставят въпроса от еврозоната да отпаднат по-слабите икономики. Тази критика расте лавинообразно.
Х. Парамо:
Това, разбира се, са само заглавия. Чудя се дали заглавията изобщо показват и по-здраво мислене. Бих казал, че няма смисъл от икономическа гледна точка, да не говорим от политическа, да се мисли за еврозона, от която отпадат страни. Аз смятам, че еврото е нашето бъдеще, нашето общо бъдеще, и това се приема от
всички участници.
Водещ:
Как виждате положението в България по отношение на
фискалната стабилност и потенциала на страната за растеж?
Х. Парамо:
В случая с България, вие преживяхте много дълбока рецесия, която сега е преодоляна, така че корекцията е била особено бърза, което е добре, защото ще се върнете към растеж по-бързо, отколкото на други места. Сега, разбира се, растежът е под темповете от шест процента, които сте свикнали да виждате преди кризата, сега повишението от два процента, може би три процента
и повече означава, че сте поели пътя на възстановяването. В този смисъл смятам, че това е добра новина, но трябва да поддържате този напредък при строга фискална политика, както и чрез структурни реформи за запазване на растежа.
Водещ:
Какво спечели България от своята скромност? Тя строго ограничаваше разходите, докато другите харчеха нашироко, но това също така означава, че нашият народ е по-беден от тези, които харчеха.
Х. Парамо:
Позволете ми да не се съглася с това. Ще кажа следното - както виждате, в Европа има страни, на които им трябваше много време за приспособяване, и сега те преживяват болезнена ситуация. Други реагираха бързо и сега са в най-добро положение, защото когато се приспособяваш, държиш бюджета под контрол. Ето защо ключът към доверието и ключът към продължаващото възстановяване до предишните нива е да правиш точно това, което правите вие.
Водещ:
Но в краткосрочен план ограничаването на разходите... и един човешки живот минава. Можете ли да си представите хората да се подлагат на икономии, да затягат коланите 20 години?
Х. Парамо:
Не, не съм съгласен. Започвате да берете плодовете от тези икономии. Започвате да виждате външния сектор да върви към положителни стойности и да излиза от дефицита на платежния баланс. Това означава, че доверието се възвръща. Виждате също как инфлацията е под контрол, при все че суровините остават скъпи. Остана проблемът с безработицата.
Водещ:
Трябва ли България да продължи да се стреми към приемането на еврото точно сега, или моментът не е особено подходящ?
Х. Парамо:
Много е важно да изберете момента, защото, след като веднъж фиксирате курса на валутата си към еврото, трябва да имате гъвкава икономика. Виждате, държавите, които не запазиха устойчиви стабилността и финансите си, сега преживяват сътресения. Смятам, че решението кога ви е много важно, и това трябва да бъде преценено от българите, но и от всички държави членки на еврозоната.