В час ли сме – министър Сергей Игнатов

Сергей Игнатов - министър на младежта, образованието и науката:
- Първо нашето образование се нуждае от модернизация и от реформа. И то не, защото е лошо, оттук-нататък ще бъде по-добро, а защото самият образователен процес прилича на плаване срещу течението на река и ти спреш ли да гребеш, течението те отнася назад.
Нашето образование от прекомерните ни амбиции страда от прекалено много академизъм. Децата учат някакви много високи неща и след като завършат училище, се учат на това, което трябва да правят. Така че сега ние искаме да обърнем тази гледна точка, да трансформираме държавните-образователни изисквания в посока на по-прагматично образование. И най-важното е, че детето, ученикът трябва да бъде в центъра на образователния процес. Ние даваме право на учениците да избират профил.
Проблемът за възпитанието е другият важен въпрос. Имаме нужда от диалог между родителите и училището. И тези, които смятат, че бягаме от отговорност, им казвам следното: ако искат да видят каква ще е България след 10-15 години, не е нужно да ходят при пророчица. Достатъчно е да надникнат в една класна стая. Каквото е училището днес, такава ще е България утре, след 10 години.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Бойко Василев:
Днес, докато политици, журналисти се разправят за дадени, недадени по-точно и невърнати подкупи, за големи пари, за 500 хиляди лева, един ученик върна една чанта с пари, която намери на улицата. Коя част от действителността ще си изберем ще видим. Това зависи от нас. Сега започваме този разговор с министъра на младежта, образованието и науката тук след 11 септември, добър вечер, г-н Игнатов, след 15 септември, извинявайте.

Сергей Игнатов:
Добър вечер. Слава богу.

Водещ:
Много дати се натрупаха.

С. Игнатов:
Но 15 септември е много важна дата.

Водещ:
Обаче може и да стане 1-ви другата година.

С. Игнатов:
Не съм убеден.

Водещ:
А трябва ли?

С. Игнатов:
В това не съм убеден. Има много работни групи, които обсъждат и предлагат различни дати. Но така или иначе годината започна на 15 септември. Започна добре, както всяка година 15 септември се оказа една малка Цветница. Аз сутринта в 5.15 часа, когато отивах на работа, защото този ден имахме много ангажименти, вече виждах жени с цветя по спирките, които са ходили по пазарите да купят тези цветя, да ги занесат в училището. Така че на фона на всички лоши новини българинът продължава да почита училището. Това е най-големият му храм. Не случайно той ходи там на първия учебен ден с цветята. И тук няколко неща трябва да се кажат: първо, нашето образование се нуждае от модернизация и от реформа, и то не защото, нали, е лошо, оттук нататък то ще бъде по-добро, а защото самият образователен процес прилича на плаване срещу течението на река и ти, спреш ли да гребеш, течението те отнася назад. Така че. . .

Водещ:
Каква реформа обаче, защото ние чухме за: да няма чанти, да има повече ваканция, да, и няколко поправки в учебниците. Нали нямате предвид това?

С. Игнатов:
Не, въпросът с чантите е част от ежедневието и се търсят
пътища да бъде решен и да бъдат облекчени децата. Става дума за това, че ние направихме преглед на държавните образователни изисквания. Всички ще се съгласят, че нашето образование от прекомерните ни амбиции страда от прекалено много академизъм. Децата учат някакви много високи неща и след като завършат училището, пък и дори студентите, като завършат университета, те след това се учат на това, което трябва да правят. Така че ние сега искаме да обърнем тази гледна точка, да трансформираме държавните образователни изисквания в посока на едно по-практически насочено, по-прагматично образование и най-важното е, че детето, ученикът трябва да бъде в центъра на образователния процес. Образование, което е интерактивно, което в зависимост от възрастта от игрова ситуация ще премине в някаква друга, където е хубаво учениците сами да добиват знания. И най-важното, мисля, че е наистина решителна стъпка. . . Аз говоря, защото законът е. . . той е в календара на Народното събрание сега, за тази сесия. Най-важното е, че даваме право на избор на учениците те да избират профил. Следва втори гимназиален етап, защото аз съм абсолютно убеден и екипът ми, че част от образованието е правото на избор, човек трябва да прави избор, трябва да греши, да се убеди, да се поучи от грешките си, да направи следващ избор. Каква полза от високо образовани хора, които никога не са имали право на избор, свободата да избират и всъщност те излизат навън и какво? Те са едни ходещи библиотеки, но те не могат да вземат решение за своя живот. Така че във втори гимназиален етап това е много решителна, важна крачка.

Водещ:
Тоест, искате да кажете - край на зубренето?

С. Игнатов:
Краят на зубренето е част от нашата култура в образователната сфера. Върви се натам. Обаче изборът защо е важен. . .

Водещ:
Изборът защо е важен, защото училището като че ли по-малко възпитава, а повече предава знания.

С. Игнатов:
Училището. . . аз мисля, че училището прави и двете, то предава знания и възпитава. Нашият проблем. . . Но да довърша това за избора. Когато имаме право на избор, ние ще имаме мотивирани ученици в клас, ние ще имаме съвършено друго качество, друга динамика на работа, на комуникация учител - ученик. Проблемът за възпитанието е другият важен въпрос. В този закон е фиксирано, сигурно вече сте го видели, създаването на обществени съвети. Имаме нужда, казвам го. . . и вчера, когато откривах учебната година в тези две училища, го повтарях, от диалог между родителите и училището. Ваши колеги, журналисти, казаха - ама, вие прехвърляте цялата отговорност на родителите. Не, отговорността е обща. Училището не може да бъде някакво, така, представете си, там всички да са светци, а обществото да се развива по други закони. И тези, които смятат, че бягаме от отговорност, им казвам следното: ако искат да видят каква ще изглежда България след 10-15 години, не е нужно да ходят при Ванга или някоя друга пророчица - достатъчно е да надникнат в една класна стая и в училището. Каквото е училището днес, такава България утре, след десетина години. Така че диалог и споделяне на отговорността родители, училище и общността. Там, където се намира училището, това също е много важно. Дали там ще има залепена будка с алкохол до оградата на училището или не. И дори и да има, как тези, които се разхождат наоколо, реагират.

Водещ:
Г-н Игнатов, не е ли странна тази картина, ако гледаме някои сравнителни изследвания?

С. Игнатов:
Зависи какви са.

Водещ:
Ами на ПИЗА изследванията.

С. Игнатов:
Изследванията на ПИЗА могат да се тълкуват по няколко начина. Наистина крайният резултат казва, че ние сме паднали в класацията по грамотност.

Водещ:
А винаги сме си вярвали, че е обратното.

С. Игнатов:
Ние винаги сме си вярвали, че е обратното. Хубаво е, че имаме тази вяра и че имаме уважение към училищната институция. Очевидно е, че училището, пък и университета не е само място, където се дават знания, трябва да те учат да ги прилагаш тези знания. Проблемът с ПИЗА е прилагането на знанията. Децата, пък и техните учители попадат в съвършено непозната за тях изпитна ситуация, изпитна среда и затова са тези резултати. Те не са по-малко грамотни от техните връстници, като натрупани, такива, пасивни знания, обаче не са реактивни, не знаят да ги приложат. Поради което методиката на ПИЗА ние сега я вкарваме много внимателно в учебния процес, даже днес получих тези книжки, изпратиха ПИЗА, в различните области. Изпитите ги насочваме, така, да бъдат с повече отворени въпроси, да има проява на лично творчество, отношение, разсъждение от страна на учениците. И така бавно отделни фрагменти от ПИЗА в различните възрасти влизат в учебния процес и аз съм убеден, че следващите са 2013 година, ако не се лъжа, изследванията, ние ще покажем вече един по-добър резултат. Но проблемът е следният - не бива обществото да изпада в такава радост, като чуе, че сме много зле, защото като чуем, че сме зле. . .

Водещ:
Не изпадаме в радост, никак.

С. Игнатов:
Не, не изпадаме, обаче. . . важно е да се посочи, че някой е виновен и кой? Всъщност винаги ние сочим обвинително учителите, а забравяме да сочим себе си. Така че проблемът с ПИЗА според мен като. . . нали, аз съм все пак човек, който е в образованието от 1985 година, имам малък опит в средното образование, това е Националната гимназия за древни езици, работихме с тях, но смятам, че това е проблемът и това е отговорът. Така че ние сега ще подготвим и затова сменяме целия този модел, защото наистина този висок академизъм в училище трябва да се трансформира в практически знания, а академизмът да отиде в горните степени на бакалавърската степен в университетите, защото от пети и шести клас започват много сложни неща да се. . .

Водещ:
Искате ли вие, приемате ли в училище да се учи по-малко, а да се научава повече, или да се учи по-малко, за да се научава повече.

С. Игнатов:
Абсолютно, абсолютно. Първо, вижте, тези наши деца трябва да имат време да мислят. Дори и за себе си, когато си правим личната програма, всеки от нас амбициозно ще чете, ще прави и трябва. . . абе, аз кога ще мисля, нали. Това е изключително важно. Миналата седмица бях в Хасково, посетих едно училище и там учителите поставяха този въпрос. Разтоварване не означава
безхаберие и слободия. Става дума за разтоварване, което да даде възможност първо материалът да бъде поднесен по-смилаемо, по-хуманитарно, по-човечно, и второ, децата да бъдат активният съучастник в усвояването, защото е доказано, че когато човек сам добива знания, всъщност те са трайни знания. Мога да ви кажа, аз съм такъв експеримент. Значи, моят учител Виноградов не ми е отговорил никога на нито един въпрос така директно. Каквото и да го питам, ние бяхме малко, трима студенти, той казваше: добре, спокойно, на другия ден ми носеше 10-15 фиша от библиотеката, вика: прочети това и тогава ще разговаряме. И аз така бях образован и съм му изключително благодарен за това. Значи, аз не мога да кажа, че съм бил в поток, където съм писал лекции и съм ги зубрил, и този модел наистина, наистина работи. Другото, което е изключително важно, живеем в ХХт век. Премиерът, ако. . . гледахте ли стенограмите от последния министерски съвет, той ясно каза: до края на мандата иска електронно правителство. Част от това електронно правителство е искало електронизация на учебния процес, т.е. създаване на електронните магистрали, които да дадат възможност всичко това, което нашите издателства вече на пазара го предлагат, и аз съм изключително благодарен, защото те предлагат електронни учебници и какво ли не, трябва да се създаде такава платформа, трябва да се даде възможност. . . Електронното образование не е просто да получаваш с SMS или мейл двойката или шестицата на детето или неговото поведение, а да доведем нещата, и то в една перспектива не повече от 10 години, дотам, че да няма разлика между контактното и електронното образование, така че детето, ако по някаква причина не е в клас,
то да не губи.

Водещ:
Г-н министър, обаче и вие говорите за перспектива от 10 години, а на вас ви остават още две.

С. Игнатов:
Аз говоря за перспектива от 10 години. . . днес го казах и в парламента. Образованието изисква държавнически решения. То не може да се ограничи в рамките на две години между едни избори до другите избори.

Водещ:
А така, обаче способни ли сме?

С. Игнатов:
Абсолютно сме способни.

Водещ:
Способни ли сме въобще да мислим, да мислим за сериозни разговори по подобни въпроси?

С. Игнатов:
Ами, аз ще ви отговоря с въпроса: защо преди две години Бойко Борисов състави кабинет от експерти? За да може партията да си движи политическите неща и изборите, а той, защото кабинетът е негов и правителството, да гледат държавнически напред 10, 15, 20 години в различните сфери.

Водещ:
Чакайте сега, преди да довършите този отговор, само едно да или не. Способни ли сме да водим сериозни разговори по сериозни въпроси или сме загубили тази способност? Да или не от господата Асланов и г-жа Коларова.

Румяна Коларова:
Ами, зависи в коя секторна политика, защото, да кажем. . .

Водещ:
Ами, ето, да речем за образование можем ли да говорим
сериозно?

Р. Коларова:
Да, в сферата на образованието очевидно парите, които се въртят, не са чак толкова много и може би там приемствеността е по-възможна, отколкото е например в здравеопазването, където има много големи потоци, финансови, много големи бизнес интереси и според мен там е абсолютно невъзможно да има каквато и да е приемственост.

Водещ:
Значи, където има много пари, не може да има сериозен разговор.

Р. Коларова:
Така се оказва в България. Просто. . .

Водещ:
Г-н Асланов, така ли е?

Юрий Асланов:
Не сме способни, не сме способни да разговаряме дори по далеч по-дребни неща. Специално в сектора на образованието аз не забелязвам обаче проблем, който го забелязвам във всички други сфери. В някаква степен сегашното ръководство на министерството като че ли прие, че преди него е правено нещо и е започнато нещо и поне на думи не каза: ние започваме тепърва. Но казано така, някои неща звучат плашещо. Ако след 15 години в България изглежда, както сега изглежда училището, аз лично бих искал нещо да се промени.

Водещ:
Г-н Игнатов?

С. Игнатов:
Ние искаме да го променим, ние точно на това залагаме. Сега, аз мисля, че сме способни. Първо, България има достатъчно силен интелектуален, волеви, пък и политически потенциал, защото скандалите са си скандали и те са за масова употреба, но има. . .

Водещ:
Ще говорим за тях след малко.

С. Игнатов:
. . . има хора, които мислят държавнически. Има сектори, в които, ако се мисли от ден до пладне, ще загубим всички и наистина това е проблемът и аз затова го казвам, нека да го чуят всички хора и да се замислят за собственото си дете. Да отидат да видят училището, в което е то, да надникнат в тоалетната, това е много важно, защото преди време ми се подиграваха защо подкрепих една кампания, това е изключително важно, и да видят и да си помислят за това. Те сега са млади родители, 25, 23, 40-годишни. България ще бъде след 10-15 години такава, каквото виждат сега в училището.

Водещ:
Добре.

С. Игнатов:
Към тях отношението ще бъде такова, каквито са там взаимоотношенията. И когато говорим за образование, не може да говорим само министерството, учителите. Това е есенцията на обществените проблеми и тяхното решаване трябва да бъде дългосрочно.

Водещ:
Аз разбирам. Кажете обаче накрая това, което вие конкретно искате да промените до края на тези две години, вие в тази сфера.

С. Игнатов:
Сега, до края на тези две години естествено е, че ние ще имаме нов закон за предучилищното и училищното образование. Сигурно сте чули от финансовия министър, че тази година залагаме по-голям бюджет за образованието. Самият той се бори за него, защото то хубаво, ама, вие знаете, че страната, тя излиза от криза, но още не е излязла. И трябва да имаме добри, добри разчети. Но на фона на това, че фирмите, бизнесът изпитва затруднение, че много хора губят работата си, общо взето, финансово дори и при тези средства образованието е стабилно. И тук съвсем, така, по даскалски ще кажа, че нашият проблем, българският проблем, е в това, че ние разпиляваме. Ние нямаме
достатъчно пари, но ние едновременно с това много разпиляваме. Това го зная от един човек, много умен, когото много уважавам. Нарочно няма да споменавам името му, но той и тези, които са работили с него, знаят кой е той. Така че ние сме длъжни да променим нормативната уредба, ние сме длъжни всеки ден, това, което е мое задължение, да обясняваме на всеки един българин колко е важна учителската професия. Ние вече правим много, сега ще ви кажа. . . Хайде, новият закон не е приет, обаче на 1 декември миналата година, 2010, ние договорихме 520 милиона европейски пари за образованието. От тях имаме пари за преквалификация на 42 хиляди учители. Това са над 75 милиона. Естествено, в закона е заложено вече изискване всяка година всеки учител да минава на преквалификация. Значи, това едното. Стартира бавно, на пръв поглед плодовете са малко, 20-ина човека са в програмата "Заедно в час".

Водещ:
Да.

С. Игнатов:
Тази програма "Заедно в час" има за цел да извика лидерите от студентската общност и да им каже: хайде, сега вие за известно време станете учители. Има и малка финансова подкрепа. Това е между другото американски модел от Teach for America, който се разпространи по света, дойде и при нас. Вчера не случайно Негово превъзходителство посланикът на Съединените щати в София, той даже го обяви в 140 училище, че синът му, който завършва "Харвард", къде ще отиде да работи - отива учител. Забележете, много е важно това да се говори, защото не е възможно, ако лидерите на обществото не са и в класната стая, имам предвид отличниците, най-добрите студенти, естествено, че ние няма да бъдем лидери като държава след 10, 15, 20 години. Така че правим тези стъпки, подновявам поканата към всички интелектуалци да си осиновят по едно училище и поне един-два часа седмично да отидат и да преподават или да си говорят с учениците. Нали, аз като министър го правя, разказвам история на древен Египет насам-натам. Всеки може нещо. . . Но това е важно, да си спомним, че Иван Вазов, въобще тези, които са създали съвременна България, те са били учители. Да.

Водещ:
Добре. Да тръгнем тогава към училището, който от нас може. Преди да се потопим обаче в анализ, просто може би една дума за финал. Оптимист ли сте, че всичко това ще успеете?

С. Игнатов:
Оптимист съм. Ако не бях, нямаше от 1985 година досега да се занимавам с образование. Смятам, смятам и две неща, да ги кажем така, които е хубаво хората да ги разберат. Образованието е в основата на реда, законността и процъфтяването на едно общество. Така че много голямо внимание трябва да се обърне на него.

Водещ:
Тука. . .

С. Игнатов:
И младите хора да знаят - единственият инструмент, с който могат да управляват живота си в наше време, е образованието. Патриархалните семейства си отидоха. Сега има мобилни семейства. Всеки стартира едва ли не от нулата. Неговият успех зависи от това, което е научил в училище, в университета, и средата, която там е създал, но образованието е основният инструмент. Така че
всички млади хора, които гледат разни други лъскави неща, най-лъскавото е това, което всъщност не се вижда, но това е образованието.

Водещ:
Много ви благодаря.