Хърватите на прага на Европейския съюз

След шест години преговори за присъединяване към Европейския съюз, хърватите вече очакват 1 юли 2013-та - датата, на която се предвижда страната им да стане 28-мата членка на общността. В Хърватия най-големите скептици за еврочленството са младите хора, а най- големият оптимист - президентът.

Хърватия дочака добрите новини от Брюксел в момент, когато останалите страни от съюза са обзети от скептицизъм за бъдещето на общия проект и страх от нова рецесия. Мнозинството от хърватите обаче виждат ЕС като възможност за по-добър живот - 58 % от тях подкрепят влизането в ЕС, докато 31 са против.

И едните, и другите обаче не знаят какво точно ги очаква. Опасенията им са от най-прозаичното - че ще им забранят да произвеждат любимото си сирене "връхнье" - до най-сериозните - че ще изгубят голяма част от независимостта си, извоювана едва преди 20 години. Във Вараждин - един от най-добре развиващите се градове в страната - студентите от Техническия университет са разделени в мненията си.

Никола, 20 години: "Просто не харесвам Европейския съюз, повечето ми приятели не го харесват, това е."

Николина, 20 години: "Европейският съюз е много важен за нас. Аз съм студентка, мисля, че в него ще имам повече възможности да уча и да си намеря работа. Но повечето млади не го харесват, защото е нещо ново."

Звучи като парадокс, но е факт - най-скептично настроени към Европа са младите хървати.

Йелена Беркович, неправителствена организация ГОНГ: "Основната причина за евроскептицизма е липсата на информация. В Хърватия ние имаме една такава атмосфера на секретност, нарастваща пропаст между правителството и хората и засилващо се недоверие към властта."

Хърватският президент признава, че политическите партии са пропуснали да обяснят стъпка по стъпка на хората какво ги очаква. Но смята, че ще има достатъчно време за това. Амбицията му е на предстоящия референдум за еврочленството 70 процента от хърватите да кажат "да" на влизането в съюза. Знае обаче, че Евросъюзът няма автоматично да реши проблемите на страната.

Иво Йосипович, президент на Хърватия: "Ако ние не си оправим икономиката, науката, образованието, туризма, Европейският съюз няма да го направи вместо нас. Но ако ние си свършим добре работата, тогава ще имаме по-големи възможности да използваме средствата на Европейския съюз и да бъдем по-добре. Само от нас зависи дали ще успеем да се облагодетелстваме от Европейския съюз или не."

Хърватите вече успяха да спечелят доверието на Брюксел. В Договора за присъединяване няма предпазни клаузи, а мониторинговият механизъм, с който ще се следят реформите, ще приключи с влизането в съюза.

Сега, когато изминаха по-трудната част от дългия път към Европа, за хърватските политици остава да приближат Европа към хърватите още малко - за да са наясно как ще се промени животът им в Европейския съюз.