Как изглежда икономическата карта на България?

20 града и прилежащите им общини концентрират 62% от населението на страната и са успели да привлекат 81 на сто от чуждите инвеститори.

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика: Останалите две трети от страната по-скоро говорим за едно изоставащо икономическо развитие, въпреки че тук-там имаме икономически развити територии, въпреки че те са много ограничени като мащаб и географска територия.

Над 40% от продукцията у нас идва от София, едва 9 на сто от Пловдив и 7% от Варна.

Южна България е по-силна икономически, но заплатите са по-ниски от средната в страната. Над средното заплащане хората получават само в София и Козлодуй. Дунавският град обаче е изключение и там статистиката се изкривява от работещите в ядрената централа.

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика: В общият случай ако човек не е зает в АЕЦ "Козлодуй", той най-вероятно или ще има ниска заплата, или ще е безработен.

Друга област, която се развива изненадващо добре, според експертите, е регионът на Габрово и Севлиево. Факторът за това е концентрираната там индустрия.

Голяма част от общините остават извън икономическите възможности. Заради лошата инфраструктура хората търсят други решения.

Ако на един работник му отнема два часа, за да стигне до работното си място, той най-вероятно ще се откаже или ще имигрира в икономическия център.

Според експертите неравенството между общините не само ще се запази, но и ще се задълбочи. Местната власт от своя страна пък се чувства с вързани ръце, за да спре тази тенденция.

Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в България: Общината като структура и бюджет няма никакви механизми да влияе върху местното икономическо развитие и да привлича инвеститори. От 100 лева данъци, които събират общините, 96 отиват в централния бюджет и само 4 остават при нас.

Именно затова общините настояват да получават поне една пета от внесените в тях подоходни данъци.