Захари Бахаров: Любовта не може да се играе

- Песента към филма: "Денят на бащата се нарича" "Тази песен не е за любов". Любовта всъщност е на голямо изпитание в този филм, нали?

Захари Бахаров: Да! Всъщност, това е филмът. Една любов, която е към края си.

- По-трудно ли се играе омраза или пък любов?

Захари Бахаров: Любов не може да се играе. Мисля, че и омраза не може да се играе. Играят се действията. Това, което правиш, воден от чувството на любов и омраза.

Неговият герой е Димо. Средностатистически мъж. Неверен съпруг. Човек, който си задава въпроса трябва ли да се живее в отчуждение и лъжа. Партнира му актрисата Весела Бабинова. Нейната героиня Калина е наранена. Задава си въпроса кога идва отчуждението.

История, в която няма героизъм. Тя е за двама души, които спират да се обичат. Между тях е едно дете, което чувства вина за омразата. История проста и трудна за разказване.

Захари Бахаров: Струва ми се, че е така. Ако сме успели да го направим във филма, ще е страхотно. Просто те съдят на ръба, на зрителя му се струва, че а-ха ще се оправят, а една абсолютна дреболия обръща колата и тя тръгва в посока, в която нещата са необратими. Затова с всичко в човека трябва да се държим по внимателно, с всичко...И най-вече с децата.

- Какво не бихте направили като Димо, вашия герой?

Захари Бахаров: Знам ли....Той прави грешки .Но така съм се опитал да го изиграя, че да го защитя. Да се видят неговите основания. Неговата гледна точка. И неговите основания да направи едно или друго нещо. Аз знам обективно цялата история, а пък той не знае. Той знае само своята гледна точка. И това е проблема винаги - ти не можеш да чуеш другия…

- Може да и звучи старомодно, но някак си хората отвикнаха да си говорят, забравили са, че отровните думи винаги пускат отровни корени. Понякога трябва да можем да спираме...

Захари Бахаров: Със сигурност има случаи когато е по-добре да замълчиш. Понеже воден от емоцията казваш неща, които после не могат да се върнат. Просто се закотвят някъде в душата и ума и няма връщане. От друга страна, нали се казва, че трябва всичко да се изказва, да си откровен, да си кажеш какво ти е. Аз изобщо не съм сигурен, че когато си казал всичко, са те разбрали. Начинът, по който искаш да бъдеш разбран. Въобще комуникацията между хората си е трудна.

- Сложно нещо е...

Захари Бахаров: Изобщо те хората са си сложно нещо. Те не знаят къде се намират през повечето време. Правят само глупости!

- Забелязал ли сте, че напоследък хората не се гледат в очите, а си гледат в телефоните?

Захари Бахаров: Не, не съм забелязал. Забелязал съм,че има хора - и сега и преди 200 години, които просто не гледат в очите. Понеже те са си такива!

- Кое лицемерие ви е недопустимо, защото много често тези хора, които говорят за фалш, говоря за филма и за живота, най-често критикуват другите?

Захари Бахаров: Не зная.Не мога да обобщя. Аз дори предпочитам една изкуствена любезност, все пак да се поддържа отколкото всички да бъдем "естествено откровени" един с друг. Понеже живеем заедно и трябва поне малко да се съобразяваме.

Сериалът "Денят на бащата", заснет в 6 серии от режисьора Павел Веснаков ще се излъчва по БНТ от 18-ти февруари. Продуцент е Мартичка Божилова.

- След Иво Андонов, бай Славе, канибала от "Игра на тронове", героя ви Димо,сега накъде?

Захари Бахаров: Не зная. Сега ще снимам филм с Андрей Паунов в Павел баня.

- Вие какви герои харесвате, с какви хора се чувствате добре, такива които ви карат да се чувствате жив?

Захари Бахаров: Обичам да имам провокация. Харесвам умни хора. Да кажем по-умни от мен. За да може нанякъде да се върви. Нещо да се случва. Иначе ми доскучава просто. Всъщност аз съм оптимист. Даже мисля, че светът върви на по-добре. Не само аз. Вярвам,че нещата се развиват към по-хубаво. Аз самия правя така,че да ставам по-добър, да подобрявам нещата. Доколкото ми стигат силите. Затова гледам да си върша работата, да си гледам семейството, защото това е живота...