По случай Празника на просветата в продължение на 24 часа в литературното сърце на столицата – площад „Славейков“, звучеше българска литература. В шестото издание на инициативата „Да поЧетем“ участваха съвременни български писатели, артисти, културни дейци и доброволци.

Целта на литературния маратон е да насърчи четенето и да създаде модерен прочит на Празника на българската азбука, просвета и култура.

Симона Василева, организатор:„Досега всяка година експериментираме с нова програма. През годините какво ли не сме правили – от рап изпълнения на литература до 3D мапинг и всичко възможно. Тази година си поставихме предизвикателството в продължение на 24 часа от площада да звучи литература във всякакви формати – от автори, доброволци, актьори, както и в аудиоформат.“

Катя Антонова, автор: „И тазгодишното събитие, и миналогодишното, и всяко едно от тези събития е много вълшебно и топло, но тази година е и доста амбициозно, тъй като дълъг период ще бъде посветен на четенето. Наистина аплодирам тази инициатива. Мисля, че се получава прекрасно, времето е с нас. Бих искала да кажа на хората, че българският език е едно голямо наше богатство и е хубаво да се стремим да го пазим.“

"БНТ: Коя ти е любимата книжка на Катя Антонова? Защо я харесваш като автор?

Боряна: „Нямам любима, честно казано. Харесвам я като автор, защото пише много забавно и защото ми харесва нейната позитивна енергия.“

- Често ли четеш книги?

- Да, обожавам. Това ми е любимото занимание, след като се прибера от училище.“

- Защо според теб е важно да четем книги? С какво ни обогатяват и развиват като личности?

- Първо – с думи и речник. За мен книгите са толкова различни светове.“

Албена Павлова: „Дойдохме, за да покажем на дъщеря ни какво богатство имаме, защото на нея ѝ предстои да бъде първи клас.“

„Ние вкъщи четем достатъчно. Надявам се и другите хора да го правят. Лично ние учим дъщеря си да чете, да рецитира, да пее – всичко, в което използваме буквите.“

Елиза Василева: „Вярвам, че намираме нови начини да отделяме време през деня си за четене на книги и за достъп до истории. Не е задължително да държим книга в ръка – може да е аудиокнига или електронен четец. Иска ми се да вярвам, че все повече и все по-млади хора имат достъп до литература.“