Александър Стоименов: Приятелствата в баскетбола са по-ценни от всяка титла

Александър Стоименов е един от нашите млади и талантливи баскетболисти.

Вече втора година атакуващият гард играе в първенството на Словения. 198-сантиметровият българин е част от състава на Терме Олимия. През миналия сезон 22-годишният играч записва средно по 4.5 точки и 1.1 борби за тима. Стоименов започна ударно и новия сезон. Той изигра изключително силен мач и най-добрия си от началото на сезон 2023/2024 при успеха над КК Триглав Кран в края на ноември. Българинът записа на сметката си 26 точки, 3 борби, 9 асистенции и коефициент 33.

Преди да замине в САЩ, където изкарва 4 години, играе за Овергаз, Академик 17, БУБА Баскетбол и Шампион 2006.

Александър Стоименов бе част и от мъжкия ни национален отбор през това лято. Дебютира за представителния ни тим срещу Австрия в среща от предварителните квалификации за Евробаскет 2025.

Александър казва, че приятелствата, които е създал благодарение на баскетбола са по-ценни от всяка титла. Смята, че сегашното младо поколение не отделя достатъчно внимание на спорта, което е много грешно.

В специално интервю за БНТ младият баскетболист споделя визията си за играта, емоциите, които е изпитал, когато заминава едва на 16 години да играе в САЩ, както и чувството да играеш за родината си.

Александър, как започна да се занимаваш с баскетбол?

Започнах да се занимавам с баскетбол още на 7-годишна възраст. Брат ми, който е шест години по-голям от мен, тренираше баскетбол и постоянно бях на негови мачове. Динамиката на играта и емоциите, с които беше свързана много ме запалиха. Първоначално започнах да тренирам баскетбол защото исках да съм по-добър от брат си. Винаги съм се опитвал да му подражавам и в същото време да го побеждавам във всякакви неща, съответно баскетболът беше логичен избор за спорт.

Как прие семейството ти факта, че и ти искаш да се занимаваш с баскетбол?

Както вече казах брат ми тренираше и с родителите ми ходихме на всички негови мачове. Съответно, когато аз започнах да тренирам сериозно, те никога не пропускаха възможност да ме гледат и окуражават. Това че ме подкрепяха на сто процента и се гордееха с моята отдаденост беше изключително важно за мен.

Кой е треньорът, който те запали и те накара да продължиш с баскетбола?

Треньорът които ме запали е Юлиян Аладжов. На него се дължи всичко което съм научил в първите си осем години като баскетболист. Изключително много вярваше в мен още от първите ми стъпки в баскетбола. Страхотен човек, който ми помагаше не само на терена, но и извън него. Благодарен съм на неговото отношение към мен.

Какво спечели от това да бъдеш баскетболист, въобще спортист, имайки предвид сегашното младо поколение и неговите интереси?

Спечелих безценни уроци и уникалната възможност да се влюбя в нещо от много рано в живота си. Сегашното младо поколение не отделя достатъчно внимание на спорта и това за мен е грешно. Не осъзнават колко много изпускат.

Къде започна да игреш и през кои отбори премина преди да излезеш в чужбина?

Започнах да тренирам в Овергаз първоначално, но след няколко години този клуб се разпадна и треньорите се прехвърлиха в Академик 17. Именно там продължих и аз. Клубът беше с много скромен бюджет и нямахме много деца колкото други големи софийски клубове. Това е и причината да не мога да се похваля с шампионски титли и медали. Въпреки това, там се запознах с едни от най-близките си приятели до ден днешен, което за мен е много по-ценно от всяка титла. Преди да замина в Америка през 2018 година, изиграх един сезон с екипа на БУБА баскетбол.

С какво ти харесва позицията на която играеш?

Харесва ми това, че имам голям допир с топката. Аз играя като атакуващ гард, но също така и като плеймейкър, което много ми харесва. От малък съм свикнал топката да е в мен и така се чувствам най-комфортно на терена.

Как стана така, че замина за САЩ и то едва на 16 години?

Заминах за САЩ понеже няколко университета останаха впечатлени от моето представяне на европейското първенство за 18 годишни през 2018 в Скопие. Там бях с една година по-малък от останалите и това също ми помогна да ги впечатля. Треньори от престижен университет в Северна Каролина предложиха да ми намерят гимназия в близост до тях за да наблюдават моето развитие от близо. Аз мечтаех от малко дете да играя в Америка някой ден и естествено много бързо приех тази оферта и по-малко от двайсет дни след европейското вече бях в Северна Каролина.

Кое ти бе най-трудно, самата мисъл, че заминаваш толкова далеч или адаптацията там?

Смятам, че и двете ме затрудняваха еднакво, но по различни начини. Мисълта, че заминавам отвъд океана, на място, на което ще съм разделен от всички, които обичам и всичко което познавам, беше доста плашеща, но пък отивах да преследвам мечтите си, което беше много вълнуващо. Що се отнася до адаптацията, аз бях много добре подготвен с езика от рано в моето детство и това много ми помогна. Бързо създадох приятелства и хората там ме приеха като един от тях. С други думи, социалната адаптация не ме затрудни с нищо, но не мога да кажа същото за баскетболната част от нея. Играта в Америка е много по-бърза и физически натоварваща от тази в Европа, да не говорим от тази в България. Отне ми доста време и усилия да се приспособя и трябваше да работя повече от всякога, за да го направя.

В кои отбори игра в САЩ?

В САЩ живях и играх общо в три щата. През 2018/19 бях в Северна Каролина в гимназия близо до най-големият град там, Шарлот. Следващата година се преместих на по-високо ниво баскетболна програма в Лий, Мейн. Там завърших гимназиалния етап от образованието си и следващите две години прекарах в колеж в Далас, Тексас. Времето ми в колежа не беше това каквото очаквах и така и не успяхме да намерим общ език с треньора там. Не паснах добре в неговата система и съответно не бях един от основните играчи в нито една от двете ми години там. Въпреки това не съжалявам за решението си да отида в Колин Колидж защото там освен, че срещнах страхотни хора, с които още съм близък, любовта ми към играта беше поставена на най-голямото изпитание до този етап. Лесно е да си мотивиран, когато нещата около теб се движат добре и те правят щастлив. Когато обаче ситуацията не е толкова розова, вече става истински трудно да продължаваш да се трудиш всеки ден. Успях да намеря сили и да продължа напред, с което съм горд.

Какво успя да вземеш от американския баскетбол?

От американския баскетбол взех страхотни моменти и спомени за цял живот. Имах възможността да се изправя и да играя рамо до рамо с редица играчи, които по-късно отидоха в NBA и опитът от това е безценен. Освен това, играта в Америка е много индивидуално ориентирана и съответно успях доста да изостря техниката си и индивидуалните си умения. Неща, които много ми помагат да развивам кариерата си сега.

Защо се завърна в Европа?

Завърнах се в Европа, защото не бях задоволен с предложенията, които имах след двете ми години в Колин. Сметнах, че трябва да отворя нова страница в кариерното си развитие.

И как попадна в Словения, как стана трансфера ти в Терме Олимия Подчетъртек?

Джими Хънт е човекът, на когото се дължи моя трансфер в Словения. Покрай неговия летен камп за развитие на млади играчи успях да се запозная със Санди Чебулар, бивш съотборник на Джими от Словения. Той остана впечатлен от мен и предложи да ми уреди проби в неговия отбор, Терме Олимия Подчетртек. Заминах за проби през месец юли 2022 година, на които се представих добре и получих оферта от клуба.

Как се вписа в отбора?

В отбора се вписах страхотно още от първия ден и всички момчета ме приеха като един от тях. Първата ми година имахме трима много опитни играчи, от които имах възможността да се уча и да взимам пример. Те ми помогнаха да разбера какво е да си професионалист и да се превърна в такъв.

С какви играчи разполага отборът?

Миналата година отборът разполагаше най-вече с опитни играчи, които имаха задачата да водят отбора към победи и най-много се разчиташе на тях. Тази година обаче отборът е почти изцяло различен като по-голямата част от състава сме млади играчи, гладни за възможност да се докажем. Всички са много мотивирани и това със сигурност е среда, в която искам да се намирам.

Кой е главен треньор, как се разбираш с него?

Главен треньор на отбора е Давор Бречко, който има 10-годишен опит като треньор в Словения. Той е много амбициозен и знае много за баскетбола. Радвам, се че имам възможността да работим заедно и да се уча от него. Харесвам в него, че той разчита много на младите играчи и стига да заслужават, им дава шанс за изява, което аз силно уважавам.

С колко треньори работи мъжкия тим на клуба?

Клубът работи с общо четирима треньори. Трима от тях отговарят за баскетболното развитие на отбора, а другият треньор е кондиционен и отговаря за физическата ни подготовка.

С какво са по-различни тренировките там?

Аз нямам опит с професионалния баскетбол в България и единствено мога да сравня дните си като юноша в родината с тези тук. Най-голямата разлика според мен е в това колко внимание се обръща дори на най-малките детайли в различните ситуации. Когато първоначално дойдох тук, треньорът ме спираше почти на всяка ситуация, за да ми покаже някаква грешка, за която аз изобщо не съм знаел, че съществува. Постоянно гледаме видеозаписи на мачовете с отбора и ги коментираме. Съответно за да си успешен тук, не само трябва да можеш да приемаш критики, но и да ги търсиш. Това е и причината да се радвам на възможността да имам толкова треньори и опитни играчи около себе си, до които да се допитвам за съвет.

Вече втори сезон си там, как приключи първия твой сезон в Словения, и какви са очакванията от тима за настоящия?

Първият ми сезон тук приключи сравнително успешно за клуба и отпаднахме в първия рунд на плейофите срещу шампиона на редовния сезон Крка, с които изиграхме серия която се реши в третия решаващ мач. Миналата година не разполагах нито с много игрово време, нито с голяма роля в отбора, но за сметка на това гледах отблизо по-опитните играчи и се учих от тях всеки ден. Опитът, който придобих е именно и причината тази година да съм един от главните играчи в отбора. Както вече казах, отборът тази година е много по-млад от миналогодишния и очакванията от нас са доста по-скромни. Въпреки това аз смятам, че спокойно накрая на сезона можем да се окажем изненадата на лигата. Загубихме мачове срещу лидерите в класацията, които спокойно можехме да спечелим с повече опит в решаващите ситуации.

Изигра силен мач наскоро срещу Триглав Кран, като завърши с 26 точки и доста добър коефициент, вълнува ли те статистиката?

Това несъмнено беше най-добрия ми мач за кариерата до този момент. Не бих казал, че статистиката е нещо, което ме вълнува. Преди години е имало моменти в които съм мислел изцяло за статистиката си и това винаги е водело до слабо представяне в мачовете. С времето осъзнах, че ако в мачовете се стремя да взимам най-правилното решение, за да поставя отбора в най-добра ситуация да победи, статистиката сама си идва на мястото.

Къде живееш там, как се чувстваш въобще в Словения?

Живея в малкото, но много красиво село Подчетртек. Словенците много държат на това да поддържат страната си красива и подредена, нещо което се вижда веднага щом минеш границата. Хората са много добродушни и винаги ми помагат, когато се нуждая от нещо. Условията са страхотни и нямам никакви поводи за оплаквания. Харесва ми да съм тук.

На този етап задоволява ли те това да играеш в словенски клуб, намерил ли си твоето място в момента, играейки в Олимия?

Със сигурност ме задоволява. Всички знаем за успехите на Словения в баскетбола и в спорта като цяло. Тук има култура на победители и ми харесва да съм част от нея. Подобрявам се с всеки изминал ден и за мен това е най-важното. Не бих искал да започна професионалната си кариера на друго място.

Какви са следващите ти цели?

Имам много големи цели и мечтата ми е да играя на най-високото ниво в Европа. Смятам, че имам шанс да я постигна и стига да съм здрав, ще направя всичко възможно, за да го направя.

Трудно ли е българин да играе извън родината си и с какво са свързани трудностите?

Ами не е лесно със сигурност. Да си българин означава да си подценяван и отписван от останалите, по мои наблюдения. Ситуацията със спорта в България е ясна и ние не сме единствените, които забелязват положението ни. Липсата на успехи на национално ниво е причината други държави да ни подценяват и да не ни мислят за заплаха. Силно вярвам, че с много труд и желание, можем да променим това отношение за в бъдеще.

По-добре ли е за нашите играчи да излязат да играят в чужбина по-малки, какви са ползите от това?

Смятам, че е по-добре. Колкото и да е неприятно, има страни не много далеч от нас, в които треньорите изучават и подготвят играчите си по-добре отколкото ние го правим. Като млад играч, това е среда в която искаш да се намираш, за да увеличиш шансовете си за успех. Ако аз бях в позицията да замина още по-рано, бих го направил без да се замисля.

По-различно ли е отношението към баскетбола от страна на феновете и въобще на държавата?

Това е едно нещо, от което не съм доволен за престоя си тук. Залите далеч не са пълни и не знам на какво се дължи този факт. Феновете в България изглеждат по-отдадени от тези тук, въпреки разликата в нивото на лигите. Не мога да си обясня на какво се дължи това.

Кой те повика за първи път в националния отбор на България?

За първи път бях повикан в националния отбор от Лъчезар Коцев, когато бях на четиринайсет години за европейското първенство в София за кадети. От тогава съм бил част от всички юношески национални отбори.

Тази година Росен Барчовски те повика в националния тим на мъжете за първи път за мача с Австрия, след това дори се разписа в двубоите с Исландия и Турция, как прие поканата и какви бяха емоциите да си в състава?

За мен беше чест за първи път в кариерата си да съм част от мъжкия национален отбор. Емоциите, които свързвам с тази възможност са само и единствено позитивни. Попаднах в отбор с много доказали се играчи, с които имах възможност за пръв път да се запозная. Да играеш за страната си е неописуема емоция и малко успяват да я изпитат. Горд съм да съм един от тях.

Попитах те в началото, защо си искал да тренираш баскетбол, защо днес все още искаш да играе баскетбол?

Искам да играя баскетбол, защото е нещо което обичам да правя с цялото си сърце. Чувството да съм на терена е нещо, което не съм изпитвал никъде извън него и е несравнимо. Баскетболът е отворил толкова врати за мен, които никога нямаше да мога да отворя без него. Нямам търпение да видя какви други врати ще отвори в бъдещето.

Автор: Вяра Илиева

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok