Битката при Дряновския манастир: Разказ за саможертвата на 200 български четници

В навечерието на 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание припомняме за битката при Дряновския манастир. 200 българските четници се сражават срещу многохилядната турска войска и успяват да удържат манастира, който се превръща в естествена крепост цели 9 дни. Това е и най-дълго продължилата битка, а ехото от нея отеква по света и е важна стъпка към Освобождението.

• Националният военноисторически музей със специална изложба за Априлското въстание (СНИМКИ)

Краят на април 1876 година: Бачо Киро и Поп Харитон обикалят от къща на къща селата около Павликени, за да съберат чета, която да се включи в Априлското въстание. Никой не отказва. Пътят на четниците тръгва от село Мусина и трябва да стигне Балкана, където да се слее е четите от Габрово и Трявна.

• "Кървавият пламък на българския Великден" - изложба във Военноисторическия музей по повод 150 години Априлско въстание

Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново: „Обединената чета пристига в близост до Дряновския манастир едва на 29 април към 2 часа след обяд, като идеята е от тук само да се вземат определени муниции и боеприпаси, хранителни запаси и да се продължи директно към Балкана. Но през това време, противно на ориенталската инерция в поведението на османските части, специално за тази чета, поради проявена непредпазливост в някои моменти, турските власти реагират много бързо и фактически успяват да проследят пътя на четата и да образуват един чувал, в която тя да попадне или да бъде оградена.“

Манастирът се превръща в естествена крепост. Под ръководството на Поп Харитон, Бачо Киро и военния комендант Петър Пармаков, въстаниците вземат решение да останат и да се защитават. Въпреки неравния бой четниците устояват благодарение на тактиката.

• Първата пушка в Априлското въстание: Георги Тиханек е поставил началото на народната борба

Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново: „Тук може би заслугите са главно на военния комендант Петър Пармаков, който е все пак със специално военно образование и много добре е разставал всички въстаници по отделните пунктове, откъдето са били атакувани непрекъснато през тия 8 - 9 дни. В края на 9-дневната борба де факто те са оградени от двойно повече, от близо 10 000 противници, което означава съотношение 1 към 50 в полза на ограждащите ги. Да не говорим за предимствата на оръжията, които използват едните и въстаналите четници.“

Цената обаче е тежка. 150 четници загиват, оцеляват само 47. Манастирът също е почти напълно разрушен. Огънят и артилерията унищожават сгради, църкви и имущество, но ехото от тази битка е много силно.

Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново: „Може да се каже, че всъщност постига самата цел, поставена от ръководителите на въстанието, въпреки военния си разгром, то да има политически успех чрез намеса на Великите сили, каквато само броени месеци по-късно е факт.“

Манастирът също е възстановен. В двора му е издигната костница, а музейна експозиция разказва на поколенията за саможертвата и героизма на въстаниците от четата на Поп Харитон и Бачо Киро.