Къде се намира най-самотната къща в света?

Знаете ли къде се намира най-самотната къща в света? Не, не е в България, макар че някои обезлюдени села у нас с право могат да претендират за титлата. В рубриката „Къде сме ние“ Милен Атанасов показва едно наистина студено, влажно и много изолирано място. Място, обгърнато от разпенени вълни и брулено от необуздани ветрове. Именно във високия му скалист бряг се е вкопчила най-самотната къща в света. Само за да покаже, че слънцето хвърля светлина дори и далеч на север. И че тази светлина може да осигури чист и топъл уют.

Елидей е малък вулканичен остров край южния бряг на Исландия. Вълните и теченията на Атлантическия океан край скалните отвеси превръщат достъпа на морски съдове до брега в истинско изпитание. Островът обаче не е съвсем безлюден. Там се издига непретенциозната постройка, известна като най-самотната къща в света. Построена е през 1953 г., за да дава подслон на хора, които ловували, отглеждали животни и събирали храна за зимата. Днес тя е останала почти сама сред океана. Но отскоро е открила нов съюзник – слънцето.

В продължение на десетилетия токът тук зависел от генератори, бензин и газови бутилки. А всяка доставка на гориво представлявала същинска експедиция. Горивото трябвало да бъде пренесено с лодка и изтеглено нагоре по стръмните скали. Понякога буквално – с лебедка от морето към сушата.

Рагнар Тор Йохансон, председател на сдружението на остров Елидей: "През последните 60 - 70 години разчитахме на дизел и пропан, за да поддържаме къщата. Доставянето им е изключително трудно. А това не е добре и за околната среда."

Новата доставка е различна. Не мирише на нафта. Не изисква зареждане с туби. И ако всичко върви по план, ще спести много от следващите пътувания. Батерия с капацитет 5 киловатчаса. Два соларни панела. Слънчевата енергия се превръща в електричество, а излишъкът може да се съхранява за по-късно.

Саймън Смит, специалист по автономни енергийни системи: "На подобно място няма никаква възможност за връзка с електропреносната мрежа. Разчитате на генератори, а те създават проблеми, включително и с доставянето на гориво. Затова батерията и слънчевите панели имат толкова голям смисъл тук."

И ето я промяната. Не е шумна. Не е грандиозна. Но се усеща в най-обикновените неща. Чаша кафе. Включен котлон. Светлина в стаята. Телефон, който може да бъде зареден. В подобна изолация комуникацията не е просто удобство. Тя може да се окаже решаваща, когато някой има нужда от помощ.

Рагнар Тор Йохансон: "Ежедневието тук ще се промени значително. Ще можем да съхраняваме храната по-добре, да спестяваме пари и да помагаме на околната среда. Всъщност общуването с природата е една от причините да сме тук."

Разбира се, слънцето в Исландия не е от най-предвидимите партньори. А вятърът може да достига скорост, която превръща вълните в непреодолима преграда. Така че мястото е идеално за изпробване на системата.

Саймън Смит: "Тук системата е подложена на изпитание в една от най-екстремните среди, които можем да си представим. Няма резервен вариант. Или работи, или не. А тя очевидно работи."

Пет киловатчаса съхранена енергия не могат да укротят Атлантика. Не могат да спрат вятъра или да направят скалите по-достъпни. Но могат да променят отношенията между човека и едно отдалечено място. Защото понякога енергийната революция не започва в огромна електроцентрала. Започва с два панела върху покрива на една самотна къща. И с простата идея, че дори там, където светът свършва, слънцето все още може да бъде начало.