Как може да се избегне екстремно ниското ниво на река Дунав?
Рекордно ниското ниво на река Дунав доведе до блокиране на търговията и пътуванията по реката. Въпреки че климатичните условия се приемат като основна причина за маловодието, експерти са категорични, че това е можело да се избегне.

Снимки: ЕПА/БГНЕС
Още от 60-те години на миналия век се обсъждат идеи за изграждане на хидротехнически съоръжения, които да регулират течението. Това се счита за най-сигурния начин да не бъдат допускани екстремни ситуации като настоящата.
Инж. Валери Иванов – Дунавски драгажен флот: "Ние тая работа преди 40 години я бяхме започнали с изграждането на хидротехническия комплекс. Отначало беше Белене - Чоара, след това го смениха на Никопол – Турну Магуреле. Изхарчени са пари за предпроектни и проектни проучвания и след това работата замря. Ако погледнете сводката за чуждестранните участъци по река Дунав, се вижда, че там, където има баражиране, нивата са плюс."

Друг вариант да не спира корабоплаването е да се промени начинът, по който се строят плавателните съдове.
Инж. Георги Георгиев – речен експерт: "Корабособствениците бяха приели едно решение бъдещите плавателни съдове да бъдат строени с по-малко газене, за да могат при такива плитки води да пътуват, но нито България, нито Румъния не успяха да го направят това нещо. Това иска много инвестиции."

Специалистите са на мнение, че изграждането на хидросъоръжения е скъпо, но не може да се отлага повече. До екстремни ситуации в българския участък на Дунав се стига и поради факта, че намалялото драгиране в последните десетилетия довежда до по-голямото затлачване на реката.

Инж. Валери Иванов – Дунавски драгажен флот: "Всяка година реката носи около 15-16 милиона тона наноси. Нея не я интересува кой е на власт в София или Букурещ. Сега е недопустимо 40 години след това, България и Румъния да не се хванем дружно за ръце и Европа трябва да ни помогне."
Към момента корабоплаването по реката на наша територия е почти напълно спряло, което нанася сериозни вреди на търговията и туризма.

