Министерството на финансите и Българската народна банка организираха днес конференцията на високо равнище "България на прага на еврозоната". Тя се проведе в резиденция "Бояна" и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.

Конференцията започна в 9.00 ч. с откриваща сесия, в която участваха премиерът Росен Желязков и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Изказване направи и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Диалогът на лидерите започна с видеоконферентна връзка с Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия, последвана от кръгла маса с министъра на финансите Теменужка Петкова, управителя на БНБ Димитър Радев, комисаря за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването Валдис Домбровскис и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.

Модератор на събитието на високо равнище бе Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019 - 2023 г.). В началото тя заяви, че Европа, както никога досега инвестира в себе си, за да защити своя модел, граждани и бъдеще. Днес можем да кажем ясно, че "България е готова".

"Еврото е мост между поколения, между икономики, между бъдеще и минало. България не просто сменя валутата си, а измерението си - от периферията към сърцето на Европа", заяви Павлова.

Росен Желязков заяви, че целта ни не е просто да се присъединим към еврозоната, а да бъдем част от нея.

"Днес България стои на прага на един важен в своето историческо развитие момент. От 1 януари страната ни ще стане част от семейството на държави, избрали за своя валута еврото. Валута, която обединява над 340 милиона граждани в повече от 20 европейски държави. Еврото не е просто парична единица - това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа".

Влизането ни в еврозоната е признание за дългогодишната работа на български политици, на много експерти и граждани. То е символ на доверие, добави премиерът Желязков.

Росен Желязков заяви, че успехът при въвеждането на еврото зависи не само от усилията на институциите, но и от най-важния компонент - доверието на гражданите. Изрази увереност, че колебанията на българите в еврото ще бъдат разсеяни съвсем скоро.

"Доказваме, че когато имаме обща цел и воля, България може да постига. България е готова за бъдещето си".

Кристалина Георгиева сподели, че "празнува трудно заслуженото постижение".

"Сега България ще има право да запази своята ценова стабилност и да вземе своето място на масата за взимане на решения. Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България".

Тя заяви, че като погледне към бъдещето на България e "уверена, че ще бъде, както при Хърватия, еврото ще донесе добавена стойност за страната".

"Така че, нека да сме наясно с фактите. Животът в България се е подобрил от присъединяването към еврозоната. И все още страната не е отличник по отношение на машината за конвергенция в Европа и в Европейския съюз. От началото на преговорите за присъединяване от 2000 г. покупателната способност на ББП на глава на населението беше по-малко от една трета от средното за Европейския съюз. В 2024 г. е стигнало до около две трети от средното. Наистина, съществена разлика прави това за живота и поминъка на хората, но не е и няма да бъде достатъчно за българите. Еврото ще помогне, но не гарантира по-висок стандарт на живота само по себе си. Предизвикателството пред нас все е още е налице, а задачата е да вземем приемането на еврото, да го обединим с добри политики и да издигнем конвергенцията и сближаването към следващото ниво".

Реформите не са лесни, заяви Кристалина Георгиева, но напредъкът е от основно значение. С привилегиите идват и отговорностите, допълни тя.

"България трябва да се справи със своите пропуски. Особено по отношение на управлението. А задача на Европа е да настоява да има напредък в тази сфера. Втората задача е България да насърчава по-задълбочена финансовата интеграция, особено в това време на глобална несигурност".

Влизането в еврозоната ще бъде още един повод за гордост, че съм българка, добави Георгиева.

Кристин Лагард каза, че България е извървяла дълъг път.

"Всяка държава, която се присъединява, има същите съмнения и притеснения - че си губи суверенитета и всичко ще стане много по-скъпо. България извървя дълъг път, страшно много работа се свърши - много реформи бяха проведени, много закони бяха приети. Това е огромна стъпка, която извървяхте, но е началото на пътешествие, а не крайна цел. Реформите и тази конвергенция трябва да продължат. Реалните ползи от присъединяването към еврото - просперитет и сигурност ", заяви Кристин Лагард.

Средните и малки предприятия ще спестят по 1 милиард евро на година от обменните разходи, посочи тя.

"Да кажем - автомобилната промишленост, която има в България. България доставя 80% от електронните компоненти за произведените в Европа коли. Освен спестяванията тези фирми могат да вложат това, което са спестили, в растеж. Ще има много по-малки разходи за финансиране, което е основна база за дългосрочни инвестиции".

"Ако се доверя на Евростат и другите европейски институции - 65% от износа на България отива в Европейския съюз, а 45% от този износ е в еврозоната".

Тя призова да не се изпада в следприемна умора. Внушителни резултати сте постигнали - продължавайте, призова Лагард.

Паскал Донахю каза, че над 80% от хората в икономиките, използващи еврото, подкрепят ролята на еврото. Поздравления за постигнатото, обърна се той допълни, че "валутите в световен мащаб се нуждаят от дигитално бъдеще".

"С вашето участие в Еврогрупата, с ангажимента, който имате в комисията, Еврогрупата и ежемесечните срещи - това е политическа общност на всички финансови министри, които споделят еврото. Нашите дискусии по бюджетни политики е неформален, но ефикасен начин, за да ни напомни нашата отговорност едни към други, но и предимствата, които може да извлечем, работейки заедно".

Безспорен успех за нашата страна - така Теменужка Петкова окачестви влизането ни в еврозоната.

"България е готова да въведе еврото от 1 януари, както на ниво държавна администрация, така и на ниво общинска администрация".

Контекстът, в който България се присъединява към еврозоната, е сложен, заяви еврокомисар Валдис Домбровскис.

"Подготовката за приемането на еврото в България върви по план. Контекстът, в който България се присъединява към еврозоната, е сложен - геополитически светът става по-фрагментиран и по-конфликтен, следователно е още по-важно да бъдеш част от по-големия геополитически блок. Присъединяването към еврозоната не е просто присъединяване към един валутен съюз, смяна на монети и банкноти, а означава, че си част от сърцето на Европейския съюз", заяви еврокомисар Валдис Домбровскис.

Въпросът за контекста на влизането на страната ни в еврозоната е изключително важен, заяви управителят на БНБ Димитър Радев.

"Той има три измерения. Първото измерение бих определил като историческо и стратегическо. Той се свежда до два въпроса - въпросът за посоката и въпросът за принадлежността. И двата въпроса имат един и същи отговор. Отговорът е Европа или по-точно казано сърцето на Европа. Може ли страна като България да има друга посока и идентичност? Отговорът е не. Това, което правим с влизането ни в еврозоната не е политическа конюнктура, това е историческа закономерност. Второто измерение е ангажименти и отговорност. Аз намирам за забележителен факта, че страната ни се присъединява точно сега, когато светът и Европа са изправени пред много сериозни трудности. Ние искаме да бъдем активна част в дискусията и в решаването на тези проблеми. Третият контекст е мястото на Европа в света. ЕС продължава да бъде лидер в едно нещо - в сигурността и в просперитета, който тя осигурява за нейните граждани".

снимки: БТА, Ирина Цонева, Милена Кирова

Вижте още в прякото включване на Милена Кирова.

На 8 юли тази година България получи финално "да" от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Това ще стане точно 19 години след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на еврото у нас, завършвайки процедурата. Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев - евро на 1,95583 лева за 1 евро, което съответства на текущия централен курс на лева във валутния борд.

Преди това Европейският парламент одобри с голямо мнозинство доклада за въвеждането на единната европейска валута от България. Това стана с 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържал се".