Николай Попов, баща на Сияна: "50 лева ли няма нашата държава да сложи един знак?"

Цената на бездействието. На онази безотговорност, която помита смисъла.

Николай Попов, баща на Сияна: "Убиха детето ми по най-безобразния начин".

• Делото "Сияна": Бащата Николай Попов има съмнения в решаващата автотехническа експертиза

Шофьор на камион с превишена скорост се удря в насрещно движеща се кола. Загива 12-годишната Сияна. Пътната настилка е неравна и износена. От дълго време. Има сигнали за опасния участък. Много са. Умирали са хора. Мерки не са взети.

"Нищо не правят, просто нищо не правят".

"Едно българско дете, поредното..."

Мъка и гняв по площадите. Когато болката стигне до теб. Гражданите срещу държавата, която след смъртта на Сияна преасфалтира пътя и постави знак. Но не преди това.

ИНЦИДЕНТЪТ С ИВАН

Родителите могат да предотвратяват такива неща. Това чуха майката и бащата на 8-годишния Иван, който мечтаеше да види света отвисоко, но падна в морето от парашут с два износени колана. Иван, който загина пред очите на майка си. Безсилна докато детето ѝ пада в бездната.

• Трагедията в Несебър: Продължава разследването на случая със загиналото 8-годишно дете

Мария Данева, майка на Иван: "Всеки, който го познаваше, може да потвърди какво дете e било".

Мирослав Данев, баща на Иван: "Страхотен. Никога никой да не изпитва такава болка, каквато изпитваме ние".

Пропуск в нормативната уредба - така държавата се опита да обясни защо нито една институция не контролира безопасни ли са атракционите. Веднага след инцидента катарамите, придържали детето, били изхвърлени в морето. Управителят на фирмата не е сред обвинените. Държавата обеща законови промени до края на лятото. Още не са факт.

Гняв и мъка. Мария и Мирослав загубиха единственото си дете.

КЪЩИ НА УЖАСИТЕ

"Ще се оплачеш, ама бой" .

"Бях до последно робиня" .

"Има трима управляващи, и тримата ме биха".

• Защо от години никой не може да се справи с "домовете на ужасите"?

Упоявани, неглижирани, заключвани, пребивани. Възрастни хора, настанени в частни домове. Които не могат да се оплачат и няма къде да отидат. Държавата се "втурна" на проверки. И "изненадана" откри, че десетки домове работят без лиценз от десетилетия. Без последствия. Къде отиват възрастните, когато няма кой да се грижи за тях? Въпрос, който институциите не си задаваха.

Валентин Желев, обвиняем: "Хора с деменция не се взимат показания в съда, запомнете го.

- Вие на това ли разчитахте, че са болни и не може да им се вярва в съда?"

Гневът не изведе хората по площадите. Нямаше масови протести, искания за промяна. На екрана властта се възмущаваше, ...от себе си. Даде обещания, в бъдещо време. Какво се случва сега зад затворените врати си остана проблем на тези, на които им е трудно да се оплачат. И на близките им.

ПРОТЕСТИ ЗА ЖИВОТНИТЕ

Насилие. Нечовешко. Трудно за гледане. Алчно. Стотици жестоко умъртвени животни, заснети на видео. Двама души, които две години печелят пари като причиняват болка и смърт. Обществото реагира остро.

"Просто не мога да си го обясня, как може да има такава жестокост".

"Настояваме за справедливост и искаме максималната присъда".

• Задържаните за заснемане на садистични видеа с животни Красимир Георгиев и Габриела Сашова отиват на съд

За да потуши напрежението, държавата увеличи наказанията. Това не даде резултат - лекар прегази куче, видя какво е направил и го прегази втори път. Нямало шанс да оцелее. Кучето Мая на 14 години.

"Познаваше ни всички, това й е къщичката. Наистина, страхотно куче".

Протестите избухнаха отново. Какво ще направи държавата, за да има работеща зоополиция - изминали са 10 години от създаването й. Какъв път трябва да измине едно общество, за да бъде непримиримо към всяка форма на насилие без значение кой е жертвата.