Късните пролетни мразове вече са сред най-сериозните рискове за овощарството в Кюстендилско. Втора поредна година студът нанася поражения по градините. Затова учени създават нови сортове, които да се адаптират към променящия се климат.

Институтът по земеделие в Кюстендил разработва сортове и хибриди, които да издържат на неблагоприятните условия. При ябълките вече има резултат. Нови сортове се създават и при черешите и сливите.

проф. Димитър Сотиров: "Но наред с качеството, основна селекционна цел е именно да създаваме сортове, които да могат да цъфтят по-късно, с цел да избегнат късните пролетни мразове, да бъдат устойчиви на зимни температури, да бъдат устойчиви на основните икономически най-важни болести."

Докато науката търси решения, производителите вече се адаптират към новите условия. Част от градините са спасени заради по-високото си разположение. Овощарите са категорични - разходите по отглеждането остават най-голямото перо.
Иван Каляви, земеделски производител: "Трудничко е. Много са разходите."
Мая Атанасова, земеделски производител:
"- Излиза ли ви сметката на края на работната година?
Ами, не е много. Не е много, но все пак има. Има печалба."

За част от овощарите въпросът вече е не само как да произведат реколта, а дали производството e икономически обосновано.
проф. Димитър Сотиров: "Ако тези неудачи продължат и още няколко години ще започнат да изостават градините, така че има една тенденция за отказ, особено при черешопроизводители."

Следващото предизвикателство е произведеното да стигне по-бързо до потребителя. Затова Община Кюстендил подготвя проект за логистична база за сортиране, охлаждане и съхранение на местната продукция.
Румен Радев свиква среща с институциите във връзка с инцидента в икономическа зона на България в Черно море
Евтим Милошев: Няма нищо скрито или тайно в споразумението за предаването на тленните останки на цар Самуил
"Тренд": Сигурен балотаж на вота, Йотова - Вълчев с подкрепа от близо 48%