ВКС върна делото за срутването на хотел "Вероника" и смъртта на четиримата работници

ВКС върна за ново разглеждане делото за причиняване на смъртта на четирима човека при срутването през 2015 г. на хотел „Вероника“ в комплекс „Слънчев ден“.

С Решение № 49/27.07.2020 г. по наказателно дело № 117/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя присъдата по в.н.о.х.д. № 109/2019 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. са осъдени по чл. 123 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна по отношение на Пламен Н. и Георги Г. Съдебният състав на ВКС отменя присъдата в гражданско-осъдителната ú част и я оставя в сила в потвърдителната ú част относно Йовко Р. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Делото е образувано по протест и по жалби на Валентин П., Виолета Д., Валентин Т., Мехнур М., Пламен Н. и Георги Г. и на частните обвинители и граждански ищци.

С присъдата на Окръжен съд – Варна Пламен Н. е признат за виновен в това, че като координатор по здравословни и безопасни условия на труд, в условията на независимо съпричиняване с Георги Г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на четири лица и е осъден условно на 3 г. лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок. Георги Г. е признат за виновен за това, че като управител на „Дигинг“ ЕООД, при независимо съпричиняване с Пламен Н., причинил смъртта на повече от едно лице и е осъден на 3 г. лишаване от свобода. Осъдени са солидарно да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди. Признати за невиновни и оправдани изцяло са останалите подсъдими.

С присъдата на Апелативен съд – Варна частично е отменена първоинстанционната, като Валентин П. и Виолета Д. са признати за виновни в това, че поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност причинили смъртта на четири лица и са осъдени условно на 3 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. Признат е за виновен и Мехнур М. за това, че поради немарливо изпълнение на дейността технически ръководител причинил смъртта на четири лица, като е осъден условно на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. За виновен е признат и Валентин Т. за това, че поради немарливо изпълнение на дейностите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд причинил смъртта на четири лица и е осъден условно на 2 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. Присъдата е изменена в гражданско-осъдителната част, подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци по 100 000 лв. обезщетение. Потвърдена е присъдата в частта, с която е оправдан Йовко Р.
Съдебният състав на ВКС приема, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото на защита на подсъдимите Валентин П., Виолета Д., Валентин Т. и Мехнур М. Съдът не е формулирал ясен и категоричен извод относно пряката, конкретна причина за инцидента, довела до настъпването на съставомерните последици (срутването на хотел „Вероника“) – важен елемент от обективната страна на престъплението по чл. 123 от НК, което е бил длъжен да стори. За да е налице убийство при професионална непредпазливост е необходимо от обективна страна да се установи, че деецът упражнява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, че извършва действия/съответно бездейства в нарушение на норми от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасно упражняване на правно регламентираната дейност, и че допуснатото нарушение на правилата се намира в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

Според върховните съдии е налице и твърдяната от защитата неяснота относно правната квалификация на деянието във въззивната присъда. Съгласно нейния диспозитив всеки от осъдените е признат за виновен, че самостоятелно е осъществил престъпление по чл. 123 от НК, но в него не са отразени съставомерните обективни признаци на това престъпление – че дейците са извършвали правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В мотивите също не са изложени съображения дали дейността на всеки от тях не само е правно регламентирана, но и представлява източник на повишена опасност. В същото време съдът е потвърдил първоинстанционната присъда в осъдителната ú част по отношение на Пламен Н. и Георги Г., които са осъдени в условията на независимо съпричинителство помежду си. Според ВКС така оформилата се правна конструкция е невъзможна, защото както с основание сочи защитата, не е възможно шестима извършители да причинят по непредпазливост смъртта на пострадалите, без да действат като независими съпричинители. Констатира се и недопустимо противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, доколкото в мотивите съдът приема, че е налице независимо съпричинителство между всички осъдени подсъдими по отношение на престъпния резултат.
Въззивният съд не е отговорил и на съществени възражения на защитата срещу подадения протест, засягащи съставомерни признаци на престъплението по чл. 123 от НК. Не е обсъдено твърдението, че фирма „Инекс“ няма отношение към разчистването на строителната площадка, поради което Валентин П. и Виолета Д. нямат задължения по строителен надзор към тази дейност и не са субекти на престъплението, за което са обвинени, тъй като дейността им не е източник на повишена опасност. Не е обсъдена и тезата на Валентин Т., че също не е субект на престъплението, тъй като не е назначен от възложителя за координатор по безопасност и здраве на строителния обект и съобразно трудовия си договор не носи отговорност за работниците на обекта, които не са служители на „Планекс“.

Затова ВКС приема, че неизяснената и неясно формулирана пряка и непосредствена причина за срутването на хотела, непълнотата и вътрешната противоречивост в правната аргументация на въззивния съд, липсата на отговор на възраженията на защитата, засягащи съставомерни признаци на престъплението, съществено ограничават правата на осъдените подсъдими и затрудняват упражняването на правото на защита.

Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да извърши анализ на събраните доказателства и да изведе категоричен отговор за пряката и непосредствена причина за срутването на хотела, след което да мотивира отговорността на всеки от подсъдимите съобразно инкриминираните нарушения на специалното законодателство и техните действия/бездействия, довели до настъпването на съставомерния резултат.

Наказателната отговорност на подсъдимите Пламен Н. и Георги Г. по обвинението по чл. 123 от НК също е обвързана с изясняване на въпроса за причината за срутването на хотела, поради което присъдата следва да бъде отменена и по отношение на тях. Присъдата следва да бъде отменена и в гражданско-осъдителната ú част.

По отношение на оправдаването на Йовко Р. върховните съдии споделят мотивите на въззивния съд, че подсъдимият не е субект на престъплението по чл. 123 от НК, защото нито документално, нито фактически е бил работодател на пострадалите работници, нито е изпълнявал функцията на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на строителния обект.