Дядо Тодор Маринов разправя, че за 83 години мазолите му са се качили един върху друг... Чака пред пощата на село Патреш, на няколко километра преди Полски Тръмбеш, в деня, когато новите депутати са се събрали за първи път. И докато те се заклеват в името на народа, дядо Тодор и останалите следят друго събитие - кога по пътя ще се зададе пощенската кола с пенсиите.
Гинка Иванова:
- Чакаме ги с нетърпение и сега ще ги раздадем - най-напред ще платим утре тока, водата, телефона и каквото остане вече това е...
А останалото ще отиде за вересията. Един през друг разказват, че всички са "записани в тефтера". Един за брашно, друг за олио, а трети за хляб. Куцукат и седят без зъби, защото нямат пари и за доктор. Кой каквото чуе или прочете във вестника - така се лекува. А изборите им се виждат като нещо в далечината - нищо, че все им броят гласовете. Защото демокрацията ги е уморила, взела им е дъха и ги е оставила в самотия:
Здравка Рачкова:
- Преживявам със зор! Не ни стигат парите. Доде взема пенсията и тя свършва и отивам да взимам назаем от комшиите...
Гинка Иванова:
- Оле, нищо не чакам! Ама на никого не вярвам - на никого, на никого! А и едва ли има някой от тия хора тука да вярват на някого...
Тодорка Димитрова:
- Миналата година може и да не ми вярвате, но варих ярма от на прасетата, за да ям. Две жени от селото ми носиха хляб, точно по Нова година...
А пощенската кола все някога идва... За малко всички са оживени, после бавно се разотиват. И селският площад пак опустява. Така е в много селища на Северна България. Сякаш че пресичаш села - призраци...
А на празния път към входа на Полски Тръмбеш първо посрещат образите от плакатите. Само те напомнят за отминалите избори. Местните хора дружелюбно приемат закачките на политиците и двубоите на техен терен. Даже се смеят - като са толкова важни и все ги споменава Бойко Борисов - да ги направят столица на България...
Но каква ти столица, тук нищо не работи. Прозорците са счупени, сградите рухнали. Едни мечтаят за времето на "тато" и чакат да дойдат руснаците, други са избягали. Останалите работят за жълти стотинки:
Валентин Иванов:
- Търся работа, обаче работа няма никаква...
Този човек наскоро се е върнал от чужбина. Печели по 5-10 лева, само ако от време на време някъде го повикат. И с другите на този строеж е така:
Валентин Иванов:
- Тука в България е ужас! Все едно, че съм паднал от друг свят, от друга планета!
Румен Ангелов:
- Ще има ли управия в таз държава - да има да работим... В село Раданово всички са безработни, има хора с по 5-6 деца... Жива анархия!
Величко Минчев:
- Доган най-много се изложи - аз съм турчин по народност, но Доган най-много се изложи, дето наприказва тия приказки!
Валентин Иванов:
- Каква мечта може да има човек - да живееш, да дишаш, да работиш някъде - обаче няма никъде работа - ето вижте колко предприятия, навсякъде пустош!
Толкова смачкани се чувстват, че за политика почти не им се говори... И им е унизително да разказват, че по изборите минавали да ги купят с по 20 лева и пакет кайма. Смеят се на майстора на строежа, че си спомня миналото - свирил 30 години в оркестър "Найден Киров", обиколил е света, но днес прашните му ръце не държат кларинета:
Величко Минчев:
- Не съм се отказал от кларинета, няма на кого да свиря!
Като свършим и като излезем - всички викаха Вива България! И като развеят нашето знаме... аз сега ви приказвам, ама пак настръхвам - когато чуя българския химн и ставам на крака!
Какво е да няма на кого да посвириш на кларинет? Да вървиш по улиците и да няма на кого да се зарадваш. По този край възрастните мечтаят за миналото, а младите рядко остават. И Емегюл е на гости. Наесен ще се върне в музикалното училище в Котел, а мечтата и е да пее български народни песни:
Емегюл Али Мустафова:
- България бих напуснала, само за да популяризирам музиката по света. Няма друг вариант!
Но като Емегюл са малцина. Даже кметът на Полски Тръмбеш, който по улиците хвалят простосърдечно и са избрали за втори мандат, се тревожи най-много за безработицата и иска да се инвестира в работа за хората и така да се развива града:
Георги Чакъров - кмет на град Полски Тръмбеш:
- Защото каква е ползата да асфалтираш няколко улици, ако няма кой да върви по тях...
А на другия край на града - в градската минерална баня - животът си продължава по обичайния за малките градчета начин. Георги Петков, който навремето е бил автомонтьор и механизатор в РПК днес продава билетчета пред банята. И по посещенията отбелязва как върви животът:
Георги Петков:
- Народът е беден, обеднял. По-рано имах 60 човека на ден, сега едвам стигат 40 и всеки първата му дума е много са скъпи билетите!
А за билетче за баня в Полски Тръмбеш плащат по 2.50 лв. Но има и хора, които се връщат, отказват се. Но често, докато са там, обсъждат и политиката и живота:
Георги Петков:
- В този град ми се иска да запушат комините на заводите отново...
- Мъка ви е, че така се случва тук, нали?
- Верно...
Но в малкото градче не всичко е в такава разруха. Край двата възстановени басейна щъка спасителят Марин Маринов и неговият малък син. Не му се заминава наникъде, чувства, че точно тук му е мястото. И е от тези, които са обнадеждени от промените в държавата:
Марин Маринов:
- Сигурен съм, че ще тръгнат нещата - г-н Борисов го показа като кмет, надявам се сега и като министър-председател...
А на опита на софийския кмет разчита и този в Полски Тръмбеш. И не му се обижда за репликите по адрес на градчето - казва, че всъщност лоша реклама няма:
Георги Чакъров:
- Опитът, който е набрал като кмет, ще му е полезен в подхода към местната власт, надявам се на такава адекватна политика, защото тя отдавна е необходима...
А в Полски Тръмбеш има само един ден, в който наизлизат и тези на които им е зле и куцукат. Тогава в града е като празник, а всеки е с новите си дрехи. Пазарен ден.
Но както в цялата страна така и в Полски Тръмбеш кризата се усеща по всичко. И се купува малко и най-необходимото. Тук още си имат и животински пазар. Макар да не е много по европейските правила. Но понеже много възможности за оцеляване нямат от кошниците още писукат пилета и пуйки, а на конете в пазарен ден се връзват най-хубавите пискюли...
Циганите с конете:
- Нищо не изкарваме - само за храна!
- Един кон колко струва?
- Ами 300, 400, 500 лева.
- А има ли купувачи?
- Има, намират се...
Продавач на кон-Красимир:
- Бе да се промени нещо, щото 60-70 процента от българите ги няма тука. Ако се отвори работа за хората, няма да се фанем с един кон, да вземем за 400 и да го продам за 420. Да чакам 20 лева печалба. Щото като човек работи, ще си знае месечния доход...
И така отлита един ден в Полски Тръмбеш. Едни се пазарят, други са по полето, а лятото си върви. И времето също... И бабите и дядовците в село Патреш също са изчакали пощенската кола. Дядо Тодор и той си е взел пенсията. А една мисъл не му дава мира, защото на пустия площад и с мазолите по краката е имал много време за мисли, а няма покой:
Тодор Маринов:
- Казват тъй щяло да бъде, ама ще се оправи. Кога? Аз съм на 85 години?!
Чуй новините
Подкаст
