Полски Тръмбеш - живот след изборите

Дядо Тодор Маринов разправя, че за 83 години мазолите му са се качили един върху друг... Чака пред пощата на село Патреш, на няколко километра преди Полски Тръмбеш, в деня, когато новите депутати са се събрали за първи път. И докато те се заклеват в името на народа, дядо Тодор и останалите следят друго събитие - кога по пътя ще се зададе пощенската кола с пенсиите.

Гинка Иванова:
- Чакаме ги с нетърпение и сега ще ги раздадем - най-напред ще платим утре тока, водата, телефона и каквото остане вече това е...

А останалото ще отиде за вересията. Един през друг разказват, че всички са "записани в тефтера". Един за брашно, друг за олио, а трети за хляб. Куцукат и седят без зъби, защото нямат пари и за доктор. Кой каквото чуе или прочете във вестника - така се лекува. А изборите им се виждат като нещо в далечината - нищо, че все им броят гласовете. Защото демокрацията ги е уморила, взела им е дъха и ги е оставила в самотия:

Здравка Рачкова:
- Преживявам със зор! Не ни стигат парите. Доде взема пенсията и тя свършва и отивам да взимам назаем от комшиите...

Гинка Иванова:
- Оле, нищо не чакам! Ама на никого не вярвам - на никого, на никого! А и едва ли има някой от тия хора тука да вярват на някого...

Тодорка Димитрова:
- Миналата година може и да не ми вярвате, но варих ярма от на прасетата, за да ям. Две жени от селото ми носиха хляб, точно по Нова година...

А пощенската кола все някога идва... За малко всички са оживени, после бавно се разотиват. И селският площад пак опустява. Така е в много селища на Северна България. Сякаш че пресичаш села - призраци...

А на празния път към входа на Полски Тръмбеш първо посрещат образите от плакатите. Само те напомнят за отминалите избори. Местните хора дружелюбно приемат закачките на политиците и двубоите на техен терен. Даже се смеят - като са толкова важни и все ги споменава Бойко Борисов - да ги направят столица на България...

Но каква ти столица, тук нищо не работи. Прозорците са счупени, сградите рухнали. Едни мечтаят за времето на "тато" и чакат да дойдат руснаците, други са избягали. Останалите работят за жълти стотинки:

Валентин Иванов:
- Търся работа, обаче работа няма никаква...

Този човек наскоро се е върнал от чужбина. Печели по 5-10 лева, само ако от време на време някъде го повикат. И с другите на този строеж е така:

Валентин Иванов:
- Тука в България е ужас! Все едно, че съм паднал от друг свят, от друга планета!

Румен Ангелов:
- Ще има ли управия в таз държава - да има да работим... В село Раданово всички са безработни, има хора с по 5-6 деца... Жива анархия!

Величко Минчев:
- Доган най-много се изложи - аз съм турчин по народност, но Доган най-много се изложи, дето наприказва тия приказки!

Валентин Иванов:
- Каква мечта може да има човек - да живееш, да дишаш, да работиш някъде - обаче няма никъде работа - ето вижте колко предприятия, навсякъде пустош!

Толкова смачкани се чувстват, че за политика почти не им се говори... И им е унизително да разказват, че по изборите минавали да ги купят с по 20 лева и пакет кайма. Смеят се на майстора на строежа, че си спомня миналото - свирил 30 години в оркестър "Найден Киров", обиколил е света, но днес прашните му ръце не държат кларинета:

Величко Минчев:
- Не съм се отказал от кларинета, няма на кого да свиря!
Като свършим и като излезем - всички викаха Вива България! И като развеят нашето знаме... аз сега ви приказвам, ама пак настръхвам - когато чуя българския химн и ставам на крака!

Какво е да няма на кого да посвириш на кларинет? Да вървиш по улиците и да няма на кого да се зарадваш. По този край възрастните мечтаят за миналото, а младите рядко остават. И Емегюл е на гости. Наесен ще се върне в музикалното училище в Котел, а мечтата и е да пее български народни песни:

Емегюл Али Мустафова:
- България бих напуснала, само за да популяризирам музиката по света. Няма друг вариант!

Но като Емегюл са малцина. Даже кметът на Полски Тръмбеш, който по улиците хвалят простосърдечно и са избрали за втори мандат, се тревожи най-много за безработицата и иска да се инвестира в работа за хората и така да се развива града:

Георги Чакъров - кмет на град Полски Тръмбеш:
- Защото каква е ползата да асфалтираш няколко улици, ако няма кой да върви по тях...

А на другия край на града - в градската минерална баня - животът си продължава по обичайния за малките градчета начин. Георги Петков, който навремето е бил автомонтьор и механизатор в РПК днес продава билетчета пред банята. И по посещенията отбелязва как върви животът:

Георги Петков:
- Народът е беден, обеднял. По-рано имах 60 човека на ден, сега едвам стигат 40 и всеки първата му дума е много са скъпи билетите!

А за билетче за баня в Полски Тръмбеш плащат по 2.50 лв. Но има и хора, които се връщат, отказват се. Но често, докато са там, обсъждат и политиката и живота:

Георги Петков:
- В този град ми се иска да запушат комините на заводите отново...
- Мъка ви е, че така се случва тук, нали?
- Верно...

Но в малкото градче не всичко е в такава разруха. Край двата възстановени басейна щъка спасителят Марин Маринов и неговият малък син. Не му се заминава наникъде, чувства, че точно тук му е мястото. И е от тези, които са обнадеждени от промените в държавата:

Марин Маринов:
- Сигурен съм, че ще тръгнат нещата - г-н Борисов го показа като кмет, надявам се сега и като министър-председател...

А на опита на софийския кмет разчита и този в Полски Тръмбеш. И не му се обижда за репликите по адрес на градчето - казва, че всъщност лоша реклама няма:

Георги Чакъров:
- Опитът, който е набрал като кмет, ще му е полезен в подхода към местната власт, надявам се на такава адекватна политика, защото тя отдавна е необходима...

А в Полски Тръмбеш има само един ден, в който наизлизат и тези на които им е зле и куцукат. Тогава в града е като празник, а всеки е с новите си дрехи. Пазарен ден.

Но както в цялата страна така и в Полски Тръмбеш кризата се усеща по всичко. И се купува малко и най-необходимото. Тук още си имат и животински пазар. Макар да не е много по европейските правила. Но понеже много възможности за оцеляване нямат от кошниците още писукат пилета и пуйки, а на конете в пазарен ден се връзват най-хубавите пискюли...

Циганите с конете:
- Нищо не изкарваме - само за храна!
- Един кон колко струва?
- Ами 300, 400, 500 лева.
- А има ли купувачи?
- Има, намират се...

Продавач на кон-Красимир:
- Бе да се промени нещо, щото 60-70 процента от българите ги няма тука. Ако се отвори работа за хората, няма да се фанем с един кон, да вземем за 400 и да го продам за 420. Да чакам 20 лева печалба. Щото като човек работи, ще си знае месечния доход...

И така отлита един ден в Полски Тръмбеш. Едни се пазарят, други са по полето, а лятото си върви. И времето също... И бабите и дядовците в село Патреш също са изчакали пощенската кола. Дядо Тодор и той си е взел пенсията. А една мисъл не му дава мира, защото на пустия площад и с мазолите по краката е имал много време за мисли, а няма покой:

Тодор Маринов:
- Казват тъй щяло да бъде, ама ще се оправи. Кога? Аз съм на 85 години?!