ЕК: "Слаби присъди за корупция и организирана престъпност"

ЕК иска от България специални звена за борба с корупцията и организираната престъпност и нов НК и НПК. Това пише в проектодоклада на Комисията, с който БНТ разполага. И докато най-големите критики отново са за липсата на воля за борба с корупцията по високите етажи на властта, похвалите са за борбата срещу злоупотребите с еврофондове, за работата на Инспектората към ВСС и функционирането на Комисията „Кушлев". Ето извадки от доклада.

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета
за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка
/откъси/

Въпреки изискванията на закона, съдебните решения като правило не се публикуват на интернет-страниците на съдилищата. Липсата на приложение на това изискване пречи на прозрачността и противоречи на усилията за уеднаквяване на съдебната практика. След проверка на 24 юни 2009 година се оказва, че всеки пети съд не публикува нито едно решение, други публикуват само резюме на решението без мотивите към него, останалите публикуват само някои от делата, селектирани по неясни критерии.

Борба с организираната престъпност
Създаването на съвместни екипи между прокуратура, полиция и ДАНС подобри координацията и доведе до видими резултати в разследванията и в частност в разследванията на измами с пари от ЕС и това се вижда от нарастващия брой на разследванията и обвиненията. Създаването на постоянен съвместен екип за Противодействие на престъпленията срещу финансовата система на ЕС е прекрасна инициатива, тъй като обединява няколко функции - разузнаване, специализирани знания и разследване на специфичен тип престъпност, под шапката на една институция.
Същата ефикасна организация все още не съществува за борба с организираната престъпност, където съвместни екипи се създават ад-хок. И все пак тези ад-хок екипи вече показаха по-проактивно действие срещу добре познати членове на организираната престъпност. Налице са първи присъди по бързата процедура и след споразумение между обвиняем и прокуратура. Тази процедура обаче често води до присъди под минимално предвиденото наказание след признание за вина.

За пръв път гореспоменатите методи доведоха до лишаване от свобода на членове на организирани престъпни групи, което е важно послание към обществото, че добре известни престъпници не стоят над закона. Тези присъди може да улеснят замразяването на авоари и разследванията за пране на пари и съответно да доведат до втора присъда. Въпреки това, трябва да се обмисли дали употребата на споразумения в случаите на организирана престъпност като цяло води до достатъчно възпиращ ефект.
Тези първи успехи трябва да бъдат преценявани на фона на ежедневието в България, където уличните убийства продължават, а добре познати престъпници биват или освобождавани от затвора или получават леки присъди, заради които пак изглеждат като недосегаеми. Обществото все още предстои да бъде убедено, че властите и политическата класа са еднозначно решени да прочистят системата.

Постиженията на Комисията "Кушлев" са се подобрили значително в сравнение със средата на 2008-ма година, като над 130 дела очакват съдебни решения. Все пак, законовата процедура позволява запор на авоари само по време на официално започнало разследване за пране на пари. Запорът се осъществява по време на досъдебната фаза или по време на предявяване на обвинението и следователно губи много от оперативния си ефект. Още повече, че условията за запориране на имущество по закон са много ограничителни и не отразяват ситуацията с престъпността в България.

Реформа на съдебната система
Всеки напредък, постигнат на етап „прокуратура", например в борбата с измамите с пари от ЕС, ще бъде ограничен, освен ако съдебната система се реформира повече и покаже повече ангажираност към прозрачността.
Сложността и формализмът на наказателното преследване е само по себе си основна причина за неефективността на съдебната система. То принуждава разследващи и прокуратура да се фокусират върху симплистки методи, за да се сдобият с доказателства и да избегнат сложни разследвания.
От юни 2008 насам Инспекторатът към ВСС постигна окуражаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и систематични слабости в съдебната практика. Някои от неговите заключения доведоха до подобрения, в частност в тълкувателните решения на ВКС.
Министерство на правосъдието полага усилия за проект за нова наказателна политика, но множество предложения за опростяване на свръхформалистичната наказателна процедура от 2006 година не бяха подкрепени. Наказателният кодекс е остарял.

Борба срещу корупцията
Налице е обща липса на инициативност от страна на правоприлагащите органи. Въпреки изобилието от примери за корупция и злоупотреби в обществения живот, правоприлагащите органи не искат да поемат инициатива и изглежда чакат докато някой административен орган изнесе данни за нарушения и едва тогава започват разследване. Липсата на инициатива се дължи до голяма степен на пасивното поведение и на ограничената политическа подкрепа за проактивен подход за борба със злоупотребите и корупцията. Липсата на подкрепа кара служителите на правоприлагащите органи да се чувстват несигурни дали да започнат разследване срещу някой, имащ репутацията на човек с „добри връзки" или когато разследването вероятно ще разкрие корупция по високите етажи на властта. България трябва да обмисли създаването на специализирани структури за разследване и осъждане на виновни за корупция по високите етажи на властта и за организирана престъпност.

Предпазни клаузи
На основата на тези оценки, Комисията смята, че условията за налагане на предпазна клауза не са налице.

Заключения и препоръки
Комисията признава, че от последния доклад през юли 2008-ма година, има нов тласък в усилията на България да подобри съдебната система и да се бори с корупцията. Това се вижда от усилията на отделни личности в прокуратурата и другата част от съдебната система.
Тези личности обаче нямат адекватна подкрепа от широк политически консенсус или от убедителна стратегия, която да превърне борбата с корупцията и организираната престъпност във висш приоритет. В резултат на това, общественото мнение е, че правосъдието в България е бавно и нечестно, като някои прокурори и други магистрати вероятно са обект на влияние и намеса. Това, което липсва е политическа воля за широки инициативи, които да доведат до по-решителен и стратегически подход.

Някои препоръки към България за борбата с организираната престъпност и корупцията:
Ад-хок екипите за съвместни разследвания да станат постоянни
Създаване на специализирани структури за разследване и осъждане за корупция по високите етажи на властта
Подобряване на системата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност
Наблюдаване на приложението на Закона за конфликт на интереси

Някои препоръки за подобряване на ефективността на съдебната система:
- Продължаване на работата по проекта за пълна промяна на Наказателния кодекс.
- Обмисляне на пълна реформа на НПК за намаляване на прекаления формализъм.
- Контролиране на ефективното приложение на изискването към всички съдилища да публикуват решенията си.

Необходими са по-сериозни резултати в разследването на случаите на корупция по високите етажи на властта и на организирана престъпност, за да настъпи трайна промяна в България. Истинската реформа на съдебната система още не е започнала. Това изисква дългосрочен и еднозначен политически ангажимент. Следователно Комисията ще оцени отново напредъка през лятото на 2010-та година.

Индикативен показател 1 - Приемане на конституционни промени, премахващи съмнения за независимостта и отчетността на съдебната система
Инспекторатът към ВСС постигна окуражаващи резултати в разследването на индивидуални дисциплинарни нарушения. От юли 2008 година са започнати 44 дисциплинарни производства, в това число 4 искания за отстраняване от длъжност. До средата на юни ВСС беше взел решение по 19 случая. В 10 случая предложения на Инспектората бяха подкрепени, в 3, наложените санкции бяха по-ниски от исканите, 6 случая бяха отхвърлени.

Индикативен показател 2 - Осигуряване на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез приемането на нов Закон за съдебната власт и нов ГПК
Наказателното преследване продължава да страда от остарял Наказателен кодекс и твърде формализиран НПК. НПК претърпя леки промени през декември 2008 година. Те не отговарят на систематичните слабости на наказателната процедура, което води до прекалени забавяния, неубедителни присъди в много сериозни дела. Въвеждането на споразумението след признаване на вина не може да замести цялостна реформа на наказателното преследване.

България прие Закон за амнистията на 22 април 2009 г. Злоупотребата със служебно положение, извършена при липса на умисъл, не е изключена от възможността за амнистия. Във време, в което се разследва систематична злоупотреба с европейски фондове, освобождаването от наказателна отговорност висши чиновници с контролни функции в областта на финансите, изпраща противоречив политически сигнал.
Няма все още ефективен контрол върху работата на ДАНС.
Създаването на съвместни екипи под ръководството на прокуратурата е успех.
Ниските заплати в полицията в сравнение с ДАНС предизвикаха „миграция" на квалифицирани служители.

Индикативен показател 3 - Засилване на професионализма, отчетността и ефективността на съдебната система
През последните 12 месеца ВСС възприе конструктивна роля, приемайки анализа на Комисията за основните слабости на българското правораздаване и демонстрира проактивно поведение в следенето на забавянето по важни дела.

До средата на май ВСС проведе 11 конкурса за магистрати за 150 вакантни места. 3 от 11-те конкурса предизвикаха обществено недоволство.

Индикативен показател 4 - Провеждане на професионални и неполитически мотивирани разследвания по подозрения в корупция по високите етажи на властта
Като цяло капацитетът на правоприлагащите органи за борба с корупцията по високите етажи на властта не е нараснал за последните 12 месеца. Към края на април са започнати 216 дела за злоупотреби със средства от ЕС, започнати са 86 проверки, официално са започнати 136 разследвания.
Бившият директор на „Топлофикация"-София Валентин Димитров беше осъден през юни. Делата за измама срещу бившия директор на фонд „Земеделие" Асен Друмев и бившия директор на Национална агенция „Пътища" Веселин Георгиев страдат от процедурни забавяния и напредват бавно. Делото за злоупотреба със средства от САПАРД срещу Марио Николов беше прекратено, бяха вдигнати ограниченията за пътуване срещу обвиняемите след като един адвокат се регистрира за участие в изборите.
Реорганизацията за борба със злоупотреби със средства от ЕС не беше продължена в областта на борбата с корупцията и измамите. Тя не беше подкрепена и от общата реформа на правоприлагащите органи в България от началото на 2008-ма година при създаването на ДАНС и от реформата на полицията.

Правната среда за борба с измами и корупция се подобри през последните 12 месеца. Бяха забранени замените на земи, увеличаване на наказанията за злоупотреби със средства от ЕС, въвеждането на наказателна отговорност за юридически лица при случаи на финансови измами, нови правила за финансиране на политическите партии и приемането на нов закон срещу конфликт на интереси.

Индикативен показател 5 - Допълнителни мерки за борба с корупцията по границите и в местната власт
Няма ефективни мерки за превенция на корупцията в чувствителни сектори като образование, здравеопазване и в местната власт.
Приет беше закон, забраняващ замените на земи. Все пак, замените на земи продължи и се засили до последния ден преди влизането на закона в сила.

Индикативен показател 6 - Приложение на стратегия за борба с организираната престъпност, прането на пари и систематично отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност
От септември 2008 прокуратурата следи 10 случая от висок обществен интерес, които са вече известни на правоприлагащите органи. Членовете на тези групи се разследват за нарушения, за които има неопровержими доказателства.

Според България 36 членове на организирани престъпни групи са били осъдени във връзка с делата срещу Веселин и Христо Данов и Димитър Желязков /Митьо Очите/. Първите резултати от тази прагматична стратегия са окуражаващи. Успехът на тази стратегия обаче ще зависи от това дали първите присъди за сравнително леки престъпления ще бъдат последвани от присъди за тежки престъпления, при които споразумението след признаване на вина няма да бъде възможно по закон /например при убийство/.
Значителен е напредъкът в работата на Комисията „Кушлев". Над 130 искания за запор над имущество са одобрени от съдилищата и 75 мотивирани искания за конфискация на имущество са изпратени на съдилищата. Все пак едва 3 случая са разрешени от съдилищата на последва инстанция.

Запорът над имущество на време е много важно. Сегашната правна рамка в България не е задоволителна - много малко имущество се запорира и то късно. Практиката е запорът да се извършва няколко месеца след започване на досъдебната фаза на наказателното производство. Така се губи ефектът. Законът не позволява запориране на имущество на свързани лица - служители, приятели, бизнес-партньори и на съпрузи, ако те докажат, че имуществото е купено от тях. Промени, предложени в тази посока през ноември 2008 бяха отхвърлени от мнозинството.

Много малко сигнали за съмнително обогатяване се разследват. В един особен случай прокуратурата все пак започва разследване на базата на материал във вестник за това, че в България има регистрирани 110 автомобила с малка „Бентли". Извършени са претърсвания в предградие в София и в резултат са започнати 10 дела за пране на пари.