Преоткриване на Борис Георгиев

"Пастир на мечтите" - това е мотото на първата по рода си у нас изложба, с която честваме 125 години от рождението на големия Борис Георгиев. Тя се откри в галерия "Средец" в Министерство на културата и ще продължи до 11 май. В присъствието на осиновената му дъщеря, италианката Виржиния Георгиеф - Джакомети, която е дарила десетки негови творби на България, за пръв път са представени рисунки, фотоси, фоторепродукции на негови картини, творби, върнати у нас от български колекционери. Защото Борис Георгиев е обиколил четири континента и е живял повече извън, отколкото в България. Гражданин на света - така го нарече в словото си изкуствоведката Пламена Рачева, която току що е завършила третата си книга за Борис Георгиев.Самотен странник по света - така се нарича самия той. Винаги на път до 1962 година, когато напуска този свят в Рим, и е погребан до сестра си във Флоренция. Подписвал се е Борис Георгиев Да Варна - тоест от Варна, по подобие на Леонардо Да Винчи, макар че от 1943 не си е идвал в България."Неговите духовни послания и техните измерения са все още за нас една загадка, все още той си остава една легенда, която малко е разкрита" - каза акад. Светлин Русев.Отива като малък в Петербург с баща си. Откриват го и става ученик на Николай Рьорих. През 30-те години е един от най-активните в Българската асоциация "Рьорих", създадена от Николай Райнов, и рисува на календарите й за пакта Рьорих по надслов "Да бъде мир".Рисува много от големите личности на 20 век - Айнщайн, самия той му урежда през 1925 изложба в Берлин, Рабиндранат Тагор, който го кани да работи в неговия университет в Шантиникетан, Махатма Ганди, с който се среща на кораба на път за Индия. Рисува жена му, обикаля 2 години тази необятна земя с малката си каравана - негов дом, ателие и фотолаборатория. Портретът му на Джавахарлал Неру е в пленарната зала на индийския парламент и до днес. И колко много още имаме да откриваме за необятната личност и извисен дух на Борис Георгиев от Варна - нашия Леонардо Да Винчи.