Медиите на български език в Сърбия имат сериозни проблеми

Драстично свиване на медиите на български език в Сърбия е констатирало изследване сред етническите българи в пограничните общини Босилеград и Цариброд. Само за една година броят на печатните и елекронни медии е намалял от 16 на 3 местни радоистанции и 1 вестник. Освен икономическата криза като причина за по-ниската информираност на майчин език се сочат и противоречия в законодателството на Сърбия. Проблемите при отстояване на националната идентичност на българското малцинство в Сърбия бяха темата на журналистически форум в Ниш, организиран със съдействието на БТА.

Сръбските закони, които уреждат правото на информиране на майчин език, се разминават със законите за общественото информиране и за лицензите за работа и честоти. Налице е голяма разлика в реализацията на правата на малцинствата във Войводина и в Централна Сърбия. Към тези притеснения българите от Западните покрайнини прибавят и липсата на пари заради общата криза. Без финанси изданията съществуват само деюре.

Ванче Бойков, преподавател по журналистика в Нишкия философски факултет: "Не е закрит нито един вестник, всички съществуват, но ги няма на пазара. А радио Сурдулица, което излъчваше новини на български език, като честота и радиото се закри, а оттам и предаването на български език."

Вече девети месец водещата на новините на български по Нишката телевизия работи без пари. Кратките емисии тръгнаха през март миналата година с финансовата подкрепа на община Пантелей, в която живеят предимно етнически българи.

Олгица Величкова, журналист в НТВ: "Няма проблем, в смисъл някой да прави пречки от телевизията, от продукцията. Не! Изключително проблемите са материални."

Директорът на издателство “Братство” Небойша Иванов обаче съзира умисъл, защото бюджетът му е орязан с две-трети, сравнено с минали години. И прехвърля отговорността затова на централната сръбска власт.

Небойша Иванов, директор на издателство “Братство”: "Издателствата на малцинствата във Войводина – на унгарците, хърватите и румъните нямат този проблем. Издателствата на бошняците нямат този проблем."

От “Братство” смятат да поискат помощ от 75 хил. лева от българското правителство, за да издържат до края на годината.

В този сложен пъзел се чу и гласът на българи от Босилеград – тяхното месечно издание на майчин език също не е излизало от март насам. Те обаче не ползват субсидии от Белград, а намират пари по наши проекти за работа с българите в чужбина. Отношението им към колегите от “Братство” личи ясно от плаката.

Димитър Димитров, КИЦ – Босилеград: "Ако се опитат да се реформират и да започнат да казват истината за трагедията на нашето българско малцинство – да, нека да помогне България. България е длъжна да помага на малцинствата си."

Проф. Божидар Димитров коментира в свой стил заявените противоречия.

Проф. Божидар Димитров, министър за българите в чужбина: "Там където има петима българи – има три партии обикновено, един предател и един знаменосец – това в рамките на шегата. А иначе трябва да се обединяват, ако искат българската държава да не избира страна. Защото българската страна не може да избира кои са прави, кои са криви."

За материална подкрепа може да се мисли догодина с новия бюджет, заяви министър Димитров. По думите му сега нищо не може да се направи заради наследения дефицит.

http://infocenter.bnt.bg/