Волен Сидеров - как "Атака" подкрепя правителството

Как "Атака" подкрепя правителството, може ли да прокара важните за партията теми или остават на втори план - на този и други въпроси отговори пред "Панорама" Волен Сидеров - лидер на "Атака":
- Да, прокарваме нашите теми. Не винаги става лесно, но то нищо не става лесно в живота. Успяхме например за образованието да се преборим да се увеличат парите с 40 млн. лева. Вече имаме съгласието на финансовия министър. Това го броим като наша победа, като наш актив. Има други неща, по които работим, просто не вдигаме толкова шум. Смятаме, че това, което може да се направи, става с разговори, с убеждаване, с култивиране. Ние имаме самочувствието на партия с много добра идейна основа. Минали сме през доста битки, за да доказваме своята същност и приемаме ГЕРБ като по-млада, по-нова партия, която не е участвала в управлението, спечелила е доверието на хората, но има да доизбистря доста неща в своята идейна база. Например, 2005-2006, когато се създаваше ГЕРБ, имаше един всеобщ неолиберализъм, който беше като някаква мода. Оттам, когато се правеше програма за нова политическа партия, винаги имаше един мозъчен щаб от соросианци, които веднага дават едни формули за неолиберална държава и неолиберлен модел на икономиката. Но динамиката на живот сега е по-силна от програмите, от букварите, от клишетата. И аз призовавам колегите от ГЕРБ да не се притесняват да пригаждат своите виждания към живия живот.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев:

Волен Сидеров, лидер на "Атака" и в момента председател на парламентарната комисия за контрол над ДАНС. Добър вечер.

Волен Сидеров:

Добър вечер.

Водещ:

Как подкрепяте правителството? Можете ли да прокарате важните за вас теми, или те остават някак си неусетно на втори план?

В. Сидеров:

Да, прокарваме наши теми и. .. не, невинаги става лесно, веднага казвам това, но то нищо не става лесно в живота. Успяхме например за образованието да се преборим да се увеличат парите с 40 милиона, което не е малко никак.

Водещ:

Успяхте ли вече?

В. Сидеров:

Успяхме. Имаме съгласието и на финансовия министър, т.е. броим го като наша победа, наш актив това. Имаме и други неща, които борим, работим по тях. Просто не вдигаме толкова шум, защото смятаме, че това, което може да се направи, то става с разговори, става с убеждаване, става с култивиране, ако щете, защото ние имаме самочувствието да сме партия с много добра идейна основа, която е минала през доста битки, премеждия, за да доказва своята същност, и приемаме ГЕРБ като по-млада, по-нова партия, която не е участвала в управлението, спечелила е доверието на хората, но има да доизбистря доста неща в своята идейна база и аз мисля, че в това няма нищо притеснително.

Водещ:

Какво например, какво например?

В. Сидеров:

Ами, например това, че в 2005 г., 2006 - 2007 г., когато се създаваше ГЕРБ, имаше един всеобщ такъв неолиберализъм, който беше просто като някаква мода. Оттам, когато се правеше политическа програма за нова партия, винаги имаше един такъв мозъчен щаб от соросианци млади и не толкова вече, които веднага дават едни формули за неолиберална държава, неолиберален стил и модел на икономика. В същото време обаче се развихри една световна финансова криза, която накара западните държави, водещите държави в евросъюза, а и Щатите, да започнат да преосмислят своята икономическа стратегия и сега в момента се говори за много по-голяма регулация държавна вече в държави, които минават за дясно управление и т.н., т.е. динамиката на живота е по-силна от програмите, от букварите, от клишетата. И аз това призовавам непрекъснато колегите от ГЕРБ да не се притесняват да пригаждат своите виждания към живия живот, защото кой прогнозираше тази финансова криза. Е, имаше такива, които я прогнозираха, и аз съм писал подобни статии, но политически 2006 г., 2007 г., 2008-а даже не се говореше за криза у нас. Сега тя вече е налице и сега много неща се оправдават с тази криза, но в същото време се бави визията, която да каже следващите 10, 15, 20 години България ще се развива еди-как си. Трябва да се направи един критичен анализ на прехода, трябва да се каже най-после, че този преход беше сбъркан, криминализиран, лошо направен, под диктат на точно този неолиберализъм, тази мода, която вече се отрича там, откъдето тръгна.

Водещ:

Така, като ви слушам, харесвате Обама повече от Маргарет Тачър.

В. Сидеров:

Маргарет Тачър си е в своето време, в своята епоха. Те не се

повтарят епохите. Който и да харесва Маргарет Тачър, между другото тя приватизира, ако не се лъжа, 25, 26, 30 големи предприятия. В България бяха приватизирани над 4 хиляди, и то лошо, и то криминално, и то за жълти стотинки. Всичко това трябва да се направи като преглед, като анализ, като разбор, като рекапитулация, за да се каже: това беше сбъркано и няма нищо лошо да се връща държавното присъствие в икономиката в определени области. Аз това съм го говорил много пъти, и в пленарната съм го казвал. . .

Водещ:

И в това студио.

В. Сидеров:

Не ме интересува кой как го нарича.

Водещ:

И в това студио сте говорили за това.

В. Сидеров:

Например енергетика, например комуникации, които са държавна сигурност и национална сигурност, например разпределение на електроенергията, тези три пула, които бяха дадени на три чужди фирми, едната от които чешка държавна, които се справят много зле, които има хиляди оплаквания срещу тях и ние дори организирахме подписка, защото гражданите са вече свръхразочаровани от техните услуги. Ние смятаме, че те трябва да се развалят тези договори, да се развалят смело. Ако. . .

Водещ:

С Дянков говорихте ли по този въпрос?

В. Сидеров:

Обсъждаме го. Дянков, разбира се, гледа консервативно на всяко едно такова радикално предложение, което идва от "Атака", но. . .

Водещ:

Консервативно гледа на радикално предложение. Не гледа ли либерално?

В. Сидеров:

Той като е финансов министър трябва да. . .

Водещ:

Не гледа ли либерално на това радикално предложение?

В. Сидеров:

С умерен либерализъм, но дава ухо, има слух за това, съгласява се, което за мен е един доста чувствителен етап в развитието на политическата култура.

Водещ:

Г-н Сидеров, всичко ли ще прокарате, например името на връх Мусала ще успеете ли да смените?

В. Сидеров:

А защо не? С една упорита кампания ще убедим обществеността, и то това зависи от президента между другото, който другата година ще е друг, така че може и това да стане.

Водещ:

Не, знаете ли, че ние с вас го закъсваме, защото нашите презимена. . .

В. Сидеров:

Ако се случи примерно така, че аз да съм президент следващата година, бройте го за сигурно това. Мусала няма да се казва. . .

Водещ:

Обявявате кандидатура ли в момента?

В. Сидеров:

Не, казвам, ако така се случи.

Водещ:

А знаете ли, че ние с вас го закъсваме, защото нашите презимена. . .

В. Сидеров:

Мъглата още е голяма около тази кампания.

Водещ:

. . .ами Сидеров става Желязков на български, Василев става Каменов. Нашите имена какво ще ги правим, те са гръцки.

В. Сидеров:

До такава Иванбогоровщина няма да стигаме, но имена на планини, топоними, на селища, които са останали още турски, трябва да се сменят, защото кампанията, която започва 1934 г., трябва просто да се довърши. Тогава знаете, че почти две трети от българските селища са били на турски, с турски имена, и са преименувани. Това е правило и в това не трябва да се вижда никакъв шовинизъм или някаква враждебност към други държави и нации. Просто това е едно изчистване на понятията.

Водещ:

Към Турция ли се концентрира вашата, как да кажа, вашето внимание, защото вие започнахте с Ньойския договор, годишнината, тази тъжна годишнина е утре.

В. Сидеров:

Утре е годишнина. Аз и наши активисти ще отидем в Босилеград.

Водещ:

Защото Турция ни беше съюзник в онази война, нали си спомняте.

В. Сидеров:

Уви, за съжаление, благодарение на едно лице, което аз с голямо омерзение ще спомена - Васил Радославов се казва, туркофил, известен туркофил, който после бяга в Германия, защото тук щяха да го убият с камъни. Той е този, който прави България съюзник на Турция въпреки предложенията на другата групировка. Той е този, който връща окръзи, всъщност историята с Кърджалийско и тези области, които с преименуванията, връщане на имена и отмяна на турски имена тръгва оттогава - 1914 година. .

.

Водещ:

Само че Гюмюрджина.

В. Сидеров:

Да. И той по този начин за първи път и печели в Народното събрание гласове благодарение на съглашателство с туркофили, с Турция на практика. Т.е. това е. .. тази игра, която ДПС играе от 1990 година, Радославов я прави още 1914. Това е един типичен пример за лоша, недалновидна, националнопредателска дори политика. Резултатът е Ньойският договор. Аз тук, ако може да покажа един уникат, това не е показвано никъде. Това е оригинална карта, пощенска, илюстрована карта с подписите на нашата делегация. Тук се вижда подписът на Теодор Теодоров, който по време на преговорите всъщност напуска, след това идва Стамболийски, той е отдолу подписан. Подписани са почти всички от делегацията. Тук са наши много известни имена - Иван Евстатиев Гешов, Янаки Моллов, финансистът. . .

Водещ:

Буров виждам оттук.

В. Сидеров:

Буров, ген. Иван Луков, шеф тогава на щаба, Йордан Иванов, големият историк и археолог, Мишайков, Димитър Михалчев. Всички те са подписани на тази картичка, на която е изобразено Шато дьо Мадрид, където всъщност е арестувана, може да се каже, нашата делегация, за да бъде принудена да приеме този диктат.

Водещ:

Чудно, защо са се подписали, аз си мисля. Дали няма още тази
традиция понякога нещо да ни се струва победа, пък то да се окаже огромно поражение след това.

В. Сидеров:

Ами, като подписи под некролог е това за мен, една панихида на България, защото те тогава орязват страната ни. Освен огромните удари, които правят, казах вече - 20-хилядна армия, два милиарда и четвърт златни франка репарация, огромно ограбване на страната. По този повод обаче още 2008 г. "Атака" излезе с едно становище, в което казваме следното нещо: Ньойският договор трябва да се преразгледа, и то от Европейския съюз вече.

Водещ:

Това възможно ли е, г-н Сидеров?

В. Сидеров:

Защото субектът на договор, бившата държава на сърби, хървати и словени, която е тогава страна по този договор, не съществува. Сърбия не беше призната за правоприемник на Югославия от ООН. Следователно Ньойският договор визира една несъществуваща вече държава. Най-малкото това е казус, който ние предложихме, тогава внесохме в европейското представителство, нашият евродепутат го внесе и в европарламента, сега пак ще го напомним утре в Босилеград, защото отиваме там при нашите сънародници.. ..

Водещ:

Представям си Барозу как ще реагира на такова нещо.

М. Миков:

Ами, голяма радост ще го. ..

В. Сидеров:

Ами, да реагира, да реагира някак си, защото на Барозу дядо му е бил този, който е рязал България с ножицата, вероятно, условно се изразявам, и са разделяли буквално, знаете, гробищата на едно село остават в едната част, селото в другата. Това е едно варварство тогава под формата на международно право, така да го кажем.

Водещ:

Така неусетно се заговорихме в историята, и така накрая някакси да ви попитам вие какво разбрахте от полицейско-прокурорските разговори през последните две седмици. Този шум не трябваше ли той наистина нещо да скрие - без доказателство много често, понякога изравяне на стари неща. . .

М. Миков:

Претопляне.

В. Сидеров:

Ами, не, напротив, аз разбрах, че има какво да се доразкрива
и ще трябва да правим нужното да се доразкрие. Въпреки определени хитрувания, които бившият вътрешен министър Петков сега направи, за да не бъде изслушан в нашата комисия, той пак ще бъде изслушан. Тази истина трябва да се разкрие, защото за мен основният извод е, че по време на тъй наречения преход е имало жестоко, брутално преплитане между полиция, власт, служби и подземен свят. Бандити, които стават барети, барети, които стават бандити. Това е било ежедневието. Има ужасяващи неща, които трябва да бъдат казани, разказани, за да може наистина този преход, който го наричаме, да имаме ясна представа за него и да разбираме кой кой е в България и когато гласуваме да отсяваме зърното от плявата. Това мисля, че трябва да се направи. Затова тези скандали за мен не са безсмислени, нито пък някакво изместване на темата. Напротив, те са много съществени. Дали вътрешен министър е участвал в разпределение на гангстерски територии и защо въобще ходи на среща с разработвани криминални лица, това не може да остане хей така просто тема без завършване.