Кризата провокира държавата да търси нови начини за борба със сивата икономика

Докато повечето граждани се издължават към бюджета, некоректният бизнес къса от средствата на държавата. Освен това обезсърчава и легалните компании.

Кризата провокира държавата да търси все нови и нови начини за борба със сивата икономика. Възниква въпросът доколко те са ефективни и доколко разходите за тях са оправдани?

Някои мерки обаче носят по-малко приходи в хазната, отколкото направените разходи за тяхното осъществяване. Според експерти в тази група може да влязат проверките на тържищата през миналата година.

По-ефективно може да бъде вързването на всички касови апарати със информационната система на НАП, както и въвеждането на безкасовото плащане над определена сума. Значително по-голяма полза ще има обаче, ако се повиши контрола от страна на хората.

В Италия са предприели друга мярка за справяне със сивата икономика. Според действащ от 2006 г. закон всеки търговец, който не издаде касова бележка три пъти за период от пет години, го грози затвор.

Различни изследвания сочат, че сивата икономика у нас е между 40 и 70 процента, а секторите, които най-често попадат в нея са строителство, туризъм, здравеопазване и търговия.

Така при най-добрата прогноза в нелегалност са около 30 млрд. лева. За сравнение в развитите страни сивата икономика обикновено е около 10-15 процента. Според международен доклад в Европа извън официалната икономика са цели 2.2 трилиона евро.