Имат ли шанс промените в Иран?

Иран, Йемен и Бахрейн са сцена на антиправителствени протести,
вдъхновени от революциите в Тунис и Египет. Призиви за промени във
властта се чуват и в Либия, където 17 февруари е обявен за ден на
гнева. Иранският ден на гнева завърши с поне двама убити, десетки
ранени и призиви за смърт на двамата опозиционни лидери, инициирали
гражданската проява. Доколко е вероятна политическа пролет в Иран?

Така звучи на фарси "Смърт на Мусави, Смърт на Каруби". Двамата са под
домашен арест като лидери на иранската опозиция, набедени за виновници
за протестите срещу режима. Иначе единият е бивш премиер, а другият-
бивш председател на парламента. Общият им грях е, че оспориха
преизбирането на президента Ахмадинеджад през 2009-та, когато също
имаше окървавени улични протести. Демонстрантите и сега усетиха на
гърба си силите за сигурност. Официален Техеран подкрепи бунтовете в
Египет като Ислямско пробуждане, сравнимо с иранската революция от
1979, но реагира различно на своя територия.

Трита Парси - Национален иранско-американски съвет: - Режимът, който през последните три седмици непрекъснато приветстваше ставащото в Египет, и сега може да даде на народа си същите права, отново показа истинското си лице.

Според наблюдатели арабските бунтове ще вдъхнат нов живот на иранската
опозиция, която бе смазана през 2009-та. Не е ясно обаче доколко
иранците са готови да загърбят страха от режима.

Трита Парси - Национален иранско-американски съвет: - Основната разлика с Египет е, че там армията е от наборници, хора като протестиращите. В Иран Революционната гвардия е елитна част. Всички са доброволци, положили клетва да защитават револююцията.

Гвардията е ключова опора на режима в Иран и въпреки новото вдъхновение за демократичните стремежи, египетският сценарий изглежда трудно постижим.