Обама подписа декрета за орязване на бюджета на САЩ

Американският президент Барак Обама подписа тази нощ декрет за автоматични съкращения в размер на 85 милиарда долара от разходната част на федералния бюджет. До драстичната мярка се стигна след като до крайния срок - 1-ви март - политическите лидери в Конгреса не успяха да постигнат споразумение по начините за справяне с държавния дълг.

Сега до 1-ви октомври няма да бъдат пощадени ключови сфери като правосъдие, образование, национална сигурност. МВФ предупреди, че съкращенията ще забавят глобалния икономически растеж.

Затваряне на данъчните вратички или целеви бюджетни съкращения. Това са двата подхода, застъпвани от Обама и републиканците за справянето с държавния дълг от 16,6 трилиона долара. Държавният глава увери, че е направил всичко по силите си и се пошегува, че не може да стига до крайности.

Аз не съм диктатор, а президент. Ако Мич Маконъл или Джон Бейнър кажат, че гонят самолет, не мога да накарам тайните служби да блокират вратата, отбеляза Обама.

46 милиарда от автоматичните съкращения трябва да се извършат до септември.

Граничните патрули, агентите на ФБР, цивилните, които работят за Пентагона - за всички тях ще има значителни орязвания на доходите и принудителни отпуски, каза Барак Обама.

Генералитетът заговори за криза в националната сигурност. Ще бъде отложено и обучението за новите попълнения в Афганистан.

Трябва да удължим престоя на войниците там или да изпратим хора, които не са готови. Аз лично избирам първото, заяви ген. Реймънд Одиерно - началник щаб на армията на САЩ.

Прогнозите са, че две трети от частите във ВВС ще паднат под равнищата на бойна готовност. В морската пехота също.

До началото на следващата година над 50 процента от тактическите ми части ще бъдат под допустимите равнища на готовност за участие в бойни действия, каза ген. Джеймс Амос - командващ морската пехота на САЩ.

Ефектът ще се почувства и в американското ежедневие. Съкращенията в програмите за контрол на храните ще доведат до по-малко зареждане и по-високи цени. Намаленият персонал на летища и митници вещае опашки и закъснения на полети.

Удари ще понесат националните паркове, науката и висшето образование, помощите за безработни. Мерките са замислени като изключително болезнени, за да принудят политическите лидери да намерят друг начин за балансиране на държавните сметки.