Повечето болни от шизофрения у нас нямат достъп до рехабилитация и социална интеграция. Това е тъжната равносметка за България в деня за борба с шизофренията. Без грижи на психолози и социални работници извън болницата, няма кой да наблюдава и контролира заболяването дори на рисково болните.
Затова днес психиатричната клиника към Александровска болница отвори врати да покаже от каква грижа имат нужда техните пациенти.
Изпълнението им няма никакви претенции. Но за тях то е спасителна лодка. Начин да общуват, да развиват умения. Да си върнат това, което болестта им отнема - емоциите, волята и мисленето.
"Много по-добре се чувствам, като идвам тука и участвам в провеждането на най-различни занимания", казва Лили Врачева, пояснява, че рисуването и помага и я успокоява и добавя: "Имам чувството, че съвсем ще откача, ако седя по цял ден вкъщи."
Оставени сами с техните нереални представи, мисли и гласове, заболяването им по-често взима връх. Затова освен различни арт занимания, специалистите им разясняват какви са проявите на тяхното заболяване и как да ги разпознават.
"Те научават повече за болестта, за начините да контролират симптомите си, за това че трябва да взимат редовно медикаментите си. Освен това ние стимулираме комуникативните социални умения и ги подготвяме към един по-независим и самостоятелен живот", пояснява проф. Вихра Миланова - ръководител на психиатрична клиника.
Лили Врачева казва още: "Знам че шизофренията е нелечима, но също че човек може да живее с нея и да води пълноценен живот."
Дневни центрове за работа с психично болни в България няма. Рехабилитационните програми в Александровска болница са организирани от доброволци.
Чуй новините
Подкаст
