След пролетния дъжд на демокрацията между 1992 и 1996 година, банките в България никнат като гъби. И банкерите започват да раздават кредити - на приятели и добри партньори. И да обезпечават раздаденото с държавни пари. Така преходът ражда първите кредитни милионери. 23 години по-късно наяве излиза, че част от тях са съпричастни към Държавна сигурност. И какво от това, пита Александър Каракачанов, който в края на 1997 година внася законопроект за кредитните милионери.
"Не е важно да си бил агент на ДС, важното е да си бил приятел на управляващите. Тогава успях с много мъки и крещене по медии да прокарам този закон, който беше много прост - да се разкрие кой колко кредити е взимал и не ги е връщал", разказва Каракачанов.
С приемането на закона "Каракачанов" БНБ изготвя списък на нередовните длъжници. Тук са не само кредитните милионери, а всички, изтеглили суми над 5 хиляди лева и пропуснали да ги върнат.
"Излезе този списък, който е около 3000 физически и юридически лица, взели около 10 хиляди кредита като записи. Но общата сума на всички тези кредити, взети и необслужени, присвоени в голяма степен, бяха 1 млр. 700 млн. долара, което тогава се равняваше на всичките пенсии на всички пенсионери за една година. Тези пари бяха подарени на тези хора", коментира Александър Каракачанов.
Банките, които в онези години с широки пръсти дават кредити в големи размери, са около 40. По-голямата част от тях фалират, защото изпадат в неплатежоспособност. Според икономиста Емил Хърсев, кредитните милионери са част от митологията на прехода.
"Цялата тази работа с кредитните милионери е измислена. Ама страшно измислена, защото кредитни милионери всяка една икономика генерира във всеки миг - те се появяват, някои от тях фалират, повечето разбира се оцеляват. От обявяването на имената на доносници, сътрудници, въобще целият този антураж на ДС се добвиха някакви щрихи в общата история на прехода, но нищо кардинално", смята Хърсев.
Част от изтеглилите кредит в средата на 90-те все пак връщат парите. Техните имена също фигурират в списък, достъпен и днес. В онзи момент Александър Каракачанов предлага кредите да се връщат, според курса на деня. Идеята обаче не е приета от Народното събрание.
"Бяха почнали да връщат пари - 547 милиона са върнати само въз основа на този закон от хора, които се уплашиха и започнаха да връщат", разказва още Каракачанов.
Процесът обаче спира. И голяма част от кредите остават невърнати. А банките, които ги отпускат, остават в историята.
"Не е понесена отговорност, поне политическа. За морална - също. Неморалното е, че те ви взех вашите пари, на всични вас парите. А ние продължаваме да си приказваме за триците, а не да се интересуваме от просото", смята Александър Каракачанов.
Така години по-късно въпросът за отговорността и за невърнатите пари остава отворен.
Чуй новините
Подкаст
