Павлина Филипова в предаването "Зала на славата"

Павлина Филипова е поредният герой в предаването "Зала на славата" на Българската Национална Телевизия.

Една от най-успешните ни биатлонистки прави ретроспекция на кариерата си, споделя за пропуснатите възможности, но и за големите победи. Тя е европейска шампионка от 2006 г. и четвърта на Зимните Олимпийски игри в Нагано през 1998 г. на 15 км индивидуално.

3 години след успеха в Нагано, на същата дата 9 февруари, Павлина става пак 4, но на световното първенство в Словения в масовия старт. На Зимните Олимпийски Игри в Солт Лейк Сити 2002 г. завършва на 4 място в щафетното бягане.

"Моето начало в биатлона е доста късно. Бях почти на 21 години. Получих покана от тогавашния спортен директор Венцислав Илиев да отида в биатлона. И аз с радост приех, защото преди това съм била ски бегачка. Имах резултати там. Много се гордея с моето 11-о място на републиканско първенство за девойки по ски бягане. Но за съжаление нямах много участия по световни купи и на международния подиум. Аз винаги съм искала да тренирам биатлон още като по-малка, но моята майка на времето не ме пусна в спортното училище да уча и завърших математическа гимназия", започна Филипова.

Първият й старт в биатлона е в Оберхоф, където се класира на 42-о място.

"Ние бяхме фактор в биатлона и всички се съобразяваха с нас. И винаги бяхме в топ 6 на генералното класиране за Световната купа, което ни поставя в едни от най-добрите нации в света", разказа тя.

Павлина Филипова се върна и към датата 9 февруари, когато завършва четвърта на Игрите в Нагано 1998.

"Не знаех дали да се радвам, да плача. Много време след това ми отне да мога да превъзмогна това, че бях на 2 десети от бронзовия медал и на 1 стотна от златния медал. Но според мен не съм била готова. И това ми беше трети старт на тази дисциплина въобще в живота ми. И първите три стрелби бях без грешки и даже не знаех какво се случва. Беше лудо състезание, имахме едни от най-добрите ски, трудно го превъзмогнах", сподели биатлонистката.

Филипова коментира и спецификата на щафетата.

"Щафетното бягане е едно доста емоционално състезание, доста различно състезание. Аз в повечето случаи бягах на първи пост. Ние бяхме доста силен отбор и знаехме, че може да се борим за медал. Малко не ни достигна. Може само да съжаляваме, че толкова малко ни е разделило от медала. Но пък там изживяхме много страхотни емоции. На всички щафетни бягания имаме доста хубави спомени като отбор", спомни си тя.

Биатлонистката разказа и за титлата от еврошампионата през 2006 г.

"Другото състезание, което наистина няма да го забравя, това е европейското първенство, когато чух химна в моя чест. И може би едно от последните състезания в моята кариера, когато станах трета на европейското първенство в Ново Место. От 38-ма позиция на спринта станах трета с изключителен вятър. И това беше състезанието, в което на последната обиколка цялата публика ми пляскаше само на мен и ме аплодираше", разказа родената в Берковица спортистка.

Тя определя като най-успешен в кариерата си сезон 1999-2000 година.

"Аз завърших 15-а в генералното класиране за Световната купа. За първи път се качих на подиума на Световна купа. За първи път станахме трети на щафетата на Световна купа. Почти на всеки старт не излизах от първите 15, да не кажем от първите 12 на всеки един старт. Според мен това беше може би най-успешният сезон. Тогава дойде украинският специалист Василий Мукшин. Промени доста неща в стрелковата подготовка и най-вече в точността, но и ни вдигна много скоростта на стрелба. Ние тогава бяхме едни от най-бързо стрелящите в цялата Световна купа", коментира бившата състезателка.

Филипова има две дъщери, които също се занимават със спорт.

"Едната се казва Адриана. Тя скоро ще направи 15 години. Другата е София. Тя е на 13 и половина. Адриана тренира лека атлетика. А пък малката ми дъщеря е джудистка. Мисля, че спортът дава много дисциплина. Децата, които спортуват, винаги успяват. Защото се борят с трудностите. В живота има доста трудности, така че това ги калява", убедена е тя.

Павлина Филипова се занимава с треньорска дейност след края на състезателната си кариера, основател е на Клуб "Комберковица".

"Клубът по биатлон го създадох в 2006 година, след моята европейска титла. Винаги съм искала и имала желание в Берковица да има биатлон. Моята кариера като треньор я приключих заради децата ми, защото като треньор на националния отбор, аз през зимата бях изключително и само в чужбина. Според мен, децата имат нужда от своята майка, от моята подкрепа. И, може би, ако бях останала треньор, те нямаше да спортуват сега в момента, защото в София наистина е много трудно като локация децата да могат да ходят на училище и да тренират. А за да бъдат здрави най-вече, децата трябва да тренират, независимо какъв спорт е", смята Филипова, която в момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия.

"В момента съм класен ръководител на осми клас. Най-важното нещо, което искам да научат децата, е да обичат спорта, да обичат движението, след това да знаят нашата спортна история и да знаят как да го правят. Да ходят в планината, в парка, във фитнеса, след като завършат училище. Първите две седмици, като станах учител, за мен беше много голям шок, че учениците не познават нашите добри спортисти", разказа именитата ни биатлонистка.

"За да бъдеш учител и треньор, това е призвание. Трябва да го искаш с цялото си сърце и да даваш всичко от себе си, защото и състезателите и учениците го разбират, когато е така", каза още успешната българска спортистка.

Гледайте предаването във видеото!

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: