Датата на Съединението е неизменно свързана с името на първия български владетел на Третата българска държава – княз Александър Първи Батенберг. Той избира да подкрепи своя народ и така да охлади отношенията си с Русия – избор, който по-късно ще му коства трона. Каква е ролята на княза за Съединението на българите и какво разказват документите в "Държавния архив" – репортаж на Елиана Димитрова.

Александър Батенберг е коронован за български княз на 26 юни 1879 година. Той е предпочитаният от Русия кандидат, тъй като баща му е брат на императрица Мария Александровна, той е и любимият племенник на царя Освободител Александър Втори. Шест години след началото на управлението му, в Пловдив е провъзгласено Съединението. Вестта го заварва на военно учение край Шумен, а в "Държавния архив" се пази телеграмата, с която временното правителство кани княза да дойде в Пловдив и да приеме акта на Съединението.

доц. Михаил Груев, директор на ДА "Архиви": Той няма много време, той има часове, в които трябва да вземе това решение и той действително го вземе в полза на българското общество като заявява, че приема акта на съединението и заявява да го чакат в Пловдив. И действително три дни по-късно, на 9 септември, княз Александър е посрещнат тържествено в Пловдив.

В архива ни показват Манифеста, с който князът отговаря, че приема Съединението.

доц. Михаил Груев, директор на ДА "Архиви": "Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие...Издаден в старата българска столица Велико Търново, днес, на 8 септември 1885 година, Александър."

Отскоро тук е и държавният печат на княза, с корона и монограм, с който е подпечатан и Манифеста.

доц. Михаил Груев, директор на ДА "Архиви": "С него той е подпечатвал държавните документи, действително- изключително ценно постъпление."

Пази се и тържествената програма, подготвена за посрещането на княза, в която е обявено, че той ще пристигне в Пловдив в два часа "после пладне". Ще бъде пресрещнат до село Баня, Пловдивско, с хляб и сол. В Пловдив ще го чака българското духовенството.

доц. Михаил Груев, директор на ДА "Архиви": "Това е, така да се каже, актът и публичният жест от негова страна, че той приема Съединението, застава зад него и е готов, така да се каже, да понесе всички последици, които това би му донесло."

снимки: БНТ

А това са Сръбско-българската война и охладняването на отношенията с Русия. Сръбският крал Милан Обренович обявява война на България, която е спечелена от младата държава. Русия не е доволна от Съединението, защото България престава да е зависима от нея, а князът става суверенен владетел. Император вече е първият братовчед на Александър.

доц. Михаил Груев, директор на ДА "Архиви": "И точно тази роля на княз Александър няма да му бъде простена от неговия братовчед руския император Александър Трети, който в един момент се фиксира именно върху личността на княза и предприема ефективни действия по неговото отстраняване."

След деветоавгустовския преврат и неуспешни опити да помирение с руския император, на 26 август 1886 г. князът напуска България. Но остава завинаги с българите. Пише им писма, подкрепя ги, до смъртта си през 1893 г. На 3 януари 1898 г. тленните останки на княз Александър Батенберг са положени в мавзолея. Над костите му е поставен саркофаг от полиран мрамор. Наоколо са имената на спечелените от него битки.

снимка: БТА