През 1988 година в Сеул Таня Богомилова записва името си в историята, като единствената засега българка, спечелила олимпийска титла в плуването.
Целият й живот е свързан със сините коридори, започва да плува на 6 години, а 10 години по-късно попада за първи път в олимпийския отбор на България.
Едва на 16 дебютира на Игрите в Москва 1980. В коронния си стил бруст завършва 12-та и 13-та, влиза във финал с щафетата на 4х100 м съчетано, където българките завършват осми.
В руската столица е първият пробив за българското плуване – 18-годишната Соня Дангалакова печели първата точка в престижното тогава отборно класиране със 6-то си място на 400 м съчетано, като остава само на секунда и 8 стотни от бронза. Там в ролята на треньор на Дангалакова влиза брат й Георги, който е само с 2 години по-голям от нея и пътува като резерва на двете мъжки щафети.
Няколко години по-късно той създава семейство с Таня Богомилова, става нейн треньор и има основен принос за нейния олимпийски успех.
На Игрите в Лос Анжелис българите не участват поради наложения политически бойкот. В алтернативния турнир „Дружба“ плувкините ни печелят два бронзови медала – Соня Дангалакова на 400 съчетано и смесената щафета на 4х100, където Таня Богомилова плува бруст.
Големият пробив идва на европейското първенство, на което София е домакин през 1985 г.
Таня Богомилова печели първата титла на Стария континент в плуването, като изпреварва непобедимите източногерманки на 200 м бруст. На 100 тя взима бронз. Нейната зълва Соня Дангалакова също печели две отличия – сребро на 200 м съчетано и бронз на 400 съчетано. Таня Богомилова участва и в бронзовия ни квартет на 4х100 м съчетано с Бистра Господинова, Радосвета Пиронкова и Ваня Аргирова.
На следващата година Таня печели сребро и бронз на световното първенство в Мадрид. Соня Дангалакова завършва кариерата си с 5-то място на 400 съчетано.
През 1987-а Таня Богомилова ражда дъщеря си Ана, но бърза да се върне в басейна, за да се готви за Олимпийските игри в Сеул 1988, което й носи куп проблеми – операция, контузии, заболявания.
Фокусирана в голямата си цел под ръковоството на съпруга си Георги, тя достига до върхова форма само 15 месеца след раждането. В Сеул на 200 метра бруст тя повежда стремително в първите 3 дължини, но не успява да издържи в последните 50 метра и завършва четвърта след двете представителки на ГДР и Антоанета Френкева, която печели първия олимпийски медал за България в плуването.
На 100 Богомилова предприема друга тактика – оставя другите да водят и атакува във финален спринт. Във вихрено темпо тя печели олимпийската титла с 1 минута, 7 секунди и 95 стотни, само на 4 стотни от световния рекорд. Радостта е още по-голяма, след като Антоанета Френкева взима сребро.
"Беше една моя цел в течение на времето докато плувах и моя мечта да се кача на върха. Който не се е качил просто не знае какво е. Да успееш и да се изкачиш на най-високото стъпало, да свири химна. Това чувство може би е банално за зрителя и за всеки, който слуша едно и също нещо, но ние, които сме се докоснали, просто е неописуемо", разкрива Богомилова.
В следващите години Таня Богомилова продължава да печели медали от европейски първенства – сребро през 1989 г., два бронза през 1991-а. В тежките икономически времена в България тя се отказва малко преди игрите в Барселона.
Нейният плувен път продължава дъщеря й Ана, която на 17 участва на Игрите в Атина през 2004-а в трудната дисциплина, донесла толкова успехи на нейната леля Соня – 400 м съчетано. По-малкият й син Георги пък се занимава с баскетбол.
Таня Богомилова остава уважавано име в спортните среди, предава опита си като треньор и е дългогодишен генерален секретар в Българската федерация по плувни спортове.
Вижте материала във видеото!
Чуй новините
Подкаст
