Трагедията в Сандански - история за тормоз и насилие, коствали живота на две невинни деца

Можеше ли да бъде избегната трагедията в Сандански и как се стигна до фаталния 19 ноември, когато беше извършено двойно убийство на две деца?

Жертвите - 5-годишният Васил и 3-годишната му сестричка Ивон, бяха убити по изключително жесток и мъчителен начин, а основен заподозрян за двойното убийство е тяхната майка.

Оказва се обаче, че по-рано тя е подала сигнал за домашно насилие, което е продължавало години наред, но без реакция от институциите и обществото.

Случката е от тези, които много трудно се възприемат, които мъчително се отработват и осъзнават, които оставят за дълго кървяща рана в живота на малкия град. Възможно ли е жена, майка, да убие двете си деца? Съдебният психиатър допуска тази възможност, но само след дълга история на тормоз и насилие.

Владимир Велинов, съдебен психиатър: Би могло да се обсъжда, че това е едно внезапно възникнало състояние от типа на натрупване на негативната емоция и когато малко по малко се натрупва много негативни преживявания идва един момент, когато последното е капката, която води водата да прелее от чашите, което бихме нарекли кумулиран ефект. Може да се потърси друг психологичен механизъм - нейната търпимост е на границата и отвън границата и затова не можейки да продължи повече го наказва чрез смъртта на най-любимите му същества.

Кристина Дунчева и Георги Трайков са заедно от 6 години, съседите често чуват караниците и скандалите им. Вероятно пред очите на самите деца, което със сигурност ги е травмирало.

Остава в ареста майката, обвинена в убийството на двете си деца в Сандански

Какво се случва в това семейство обаче, става ясно месец и половина преди фаталната развръзка. След 6 години Кристина решава, че не може повече да търпи. Взима децата и бяга при родителите си.

В исковата молба до съда описва ужаса си така:

За тези 6 години съвместно съжителство, той постоянно ми е упражнявал психически и физически тормоз. Много пъти ме е бил, но не съм пускала жалби. Удари ме по главата и ми се закани с думите „ще те принудя да се самоубиеш“. Той постоянно ме заплашва с думите „Внимавай какво правиш, защото имам пистолет!

Кристина търси закрила от съда по закона за домашното насилие. Но така и не получава навреме тази закрила.

Катя Кръстанова, асоциация „Анимус“: Съдът преценява да постанови или да не постанови незабавна защита и съответно в последващо заседание да реши какви ще са другите мерки за закрила. Но до такова дело не се е стигнало, не е имало мерки за незабавна защита. Съдията е преценил, че рискът не е висок за живота и здравето в това семейство и не е постановил незабавна защита с мерките по нея.

Не повярвали на жената, че проблемите ѝ са реални и наболели, исковата ѝ молба дори била тълкувана с обратен знак, разказва нейният адвокат.

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Съдията обърнал внимание, че в практиката за домашно насилие се гледа с недобро око на тези дела, когато между страните има дело за домашно насилие и в същото време има дело и за развод. Съдът счита, че това е умишлено заведено дело.

Психолог: Сигурен съм, че е имало сигнали за състоянието на майката от Сандански

Съдът не отчита, че Кристина първо бяга от дома и исковата молба за защита е подадена първа. Или делото за попечителство заведено по-късно може да е умишлено заведено дело. Ако съдът беше оценил риска обективно и беше защитил Кристина, вероятно нямаше да се стигне до фаталния инцидент.

Илиян Дунчев, брат на Кристина: В последните месеци ми е споделяла, че е изтезавана психически там от цялото семейство, че са ѝ внушавали, че е луда, че ще и вземат децата, защото е луда и аз просто я съветвах, прибери се вкъщи, на 100 метра сме, с децата и всичко ще приключи.

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Тя хлипаше, плачеше, почти не говореше, само чувах, че повтаря – ще ми вземат децата, ще ми вземат децата, можете ли да направите нещо, можете ли да ме защитите, да ме спасите от този ужас, искам да съм при родителите си, искам децата да са с мен.

Делото за попечителство, заведено от бащата, също е било повод за институциите да огледат добре какво се случва в това семейство.

Катя Кръстанова, асоциация „Анимус“: Имало е искане от отдел за "Закрила на детето" да представи оценка на семейната ситуация и родителски капацитет и да прецени има ли някакви рискове за децата съответно и при единия и при другия родител.

Но и при това дело явно никой не е разпознал риска, никой не е видял повод да се задействат механизмите за защита на децата. Иначе сега изходът щеше да е друг. Освен неразпознатият риск, отделът за "Закрила на детето" съветва Кристина и нейните родители да допуснат бащата да види децата си.

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Георги отива и вместо да контактува с децата взима Кристина, напуска тя жилището на родителите си.

Илиян Дунчев, брат на Кристина: Както казва сестра ми, тя е била разкарвана по всякакви институции, по социални, по адвокати, да се отказва дела, да се отказва от защитата си, от адвоката, да се отказва ... Да подписва някакви безумни споразумения пред неговия адвокат, да живее при него, правата да са на нея на децата, пък тя да не ги вижда... някакви такива безумици.

Сериозни социални проблеми е имало в семейството на убитите деца

И Георги Трайков, и адвокатът му отказаха интервю. Така че, не става ясно какво са карали да подписва Кристина и защо. И въобще как отговаря на обвиненията в исковата молба за домашно насилие. Както и на какво основание полиция съдейства на Георги, при положение, че има дело за домашно насилие.

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Георги пристига с полиция, казва "Хайде тръгвай, така сме се разбрали..." или нещо от този род. И взема децата, изнася ги с одеяла, от креватчетата заспали. Полицай попитал "Е добре, това сега редно ли е да го правим? Не е ли много късно, виждате ли, те децата спят." Може би според мен това е абсолютна възстановка, защото ако това е било виждането на полицията, не виждам защо е отишла. Още повече, че няма никакъв официален документ, съдебно решение или каквото и да било друго, въз основа на което той да има право. Но той е заявил вероятно, че му се пречи, че децата не му се дават, и че Кристина е съгласна да се прибере в къщи. Най-вероятно така е станало.

- На какво основание, обаче, в 12 през нощта полицията извършва подобно деяние?

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Именно, именно.

От писмените обяснения на Кристина в полицията - "Той постоянно ме заплашва - внимавай какво правиш, защото ще се случи нещо лошо с родителите ти. Ще ги унищожа- Имам оръжие , ццялата поиция сме приятели, и никой нищо не може да им направи в Сандански."

Йорданка Георгиева, леля на Георги Трайков: Тормозът е от страна на родителите ѝ, не от страна на мъжа ѝ. Мъжът ѝ обичаше децата си! Моля Ви, спрете! Ще излезе истината наяве! Последно е била при родителите си, тормозът идва от там, не от нашата къща, от тяхната къща!

На фаталния 19 ноември рано сутринта Кристина пише на майка си:

Елате ме вземете, тук става страшно!

Опитвали да се свържат с нея, но не посмели да отидат до дома на Георги.

Маньо Алексиев, адвокат на Кристина: Някъде вече към 17.30 ч. Георги се обажда и казва, че е бил цял следобед в двора на къщата, че Кристина е горе с децата, но в един момент там всичко е тъмно, той не вижда никакво движение, качвал се е горе, вратата била заключена, звънял по телефона, чукал, но никой не отговаря. И казва „елате, защото мисля, че ми се прави някаква постановка.“ Качват се заедно, той разбива вратата, влиза вижда децата в какво състояние са и решава да напусне, излязъл навън. Казаха ми видяхме Кристина седнала на пода, до нея децата, ръцете ѝ бяха в скута, гледаше в една точка. Баща ѝ питал „Криси, какво става, какво се случи?“ Абсолютно не е отговаряла по никакъв начин нищо не им е казала.

Огромен страх, че ще вземат децата й, тормозът, абсолютното отчаяние на жената - може и да са предизвикали фаталните действия.

Владимир Велинов, съдебен психиатър: Ролята на насилника е постоянна, той непрекъснато натрупва, и натрупва, и натрупва в поведението си тези негативни емоции и с някаква незначителна последна стъпка отприщва този порой. А без натрупване на някакви негативни емоции надали би се натрупал такъв кумулативен ефект. От морална гледна точка насилникът има уж косвено участие, но фактически без неговото участие и присъствие не би се появил този механизъм.

Може би е подходящо този човек също да бъде освидетелстван от психолози, за да се види каква е неговата личностова структура, доколко той е склонен към провокативни, насилнически действия, доколко не е спомогнал за всички тези силни емоционални вълнения, които са бушували в нея, за да стигне до това действие

Д-р Гълъбова за убийството на децата в Сандански: В обществото има сериозен проблем с насилието

Какво се случва в това семейство – професионалистите в детските градини също са могли да реагират на много по-ранен етап.

Катя Кръстанова, асоциация „Анимус“: Персоналът в детските ясли и детските градини придобиват много лесно впечатление, децата си разказват, показват, понякога рисуват, понякога моделират. Ако един професионалист е обучен и може да разпознава симптоми, особено симптомите на тревожност, които са свързани с проблеми със заспиването, проблеми с храненето, проблеми с концентрацията, проблеми с играта с другите деца, проблеми с отделянето от родителите, много индикации биха могли да бъдат разпознати. Просто тук и за съдията, и за съда, и отделите за "Закрила на детето", и за детските градини, стои големият проблем с обучението, разпознаването на симптомите, воденето на нетравмиращи разговори.

Нови промени в Закона за защита от домашното насилие са готови от юли, но и до момента отлежават в Министерство на правосъдието. А промените можеха да отстранят някои от бъговете в системата, които лъснаха в Сандански. Ако ги бяха придвижили и приели.

Освен това на територията на Югозападна България няма стабилен Център за работа с жертви на домашно насилие, няма и в Благоевград. И сега Сандански плати тежък данък със смъртта на две невинни деца.