Сергей Игнатов - новият образователен министър и старите проблеми в "Панорама"

"Българското образование може да се реформира просто. Аз разчитам на диалога. Имаме световен опит, имаме европейски опит, имаме опита на най-добрия мениджмънт в момента на образование и наука в Северна Америка. Знаем какво е състоянието на българската наука и образование в момента, просто трябва да се направи една решителна крачка и то да се модернизира". Това каза в студиото на „Панарома" новият министър на образованието, младежта и науката доц. Сергей Игнатов, бивш ректор на Нов български университет, египтолог и боксьор.

"За голямо съжаление в момента най-изостаналатa система е висшето образование и науката. Средното образование е горе-долу подредено. Предприемат се стъпки то да се усъвършенства, но това става бавно и на етапи, тъй като системата е доста особена. Докато проблемът с висшето образование и науката е много болезнена, защото ако нямаш добре изградена структурирана система на висше образование и наука, няма да имаш и добро средно образование, защото висшето образование и науката правят елита на тази държава", добави министърът.

Проблемът с Българската академия на науката е и сложен, и прост, поясни той. Днес тя се нуждае от реформи, защото от 20 години не се намира в СИВ. „Искам да я спася от хирургическа операция без упойка, към момента тя може да се направи с местна упойка", каза метафорично Игнатов. "БАН има тежка структура, тя обслужва икономика, която не съществува. Тя е била свързана с институти и заводи, които днес ги няма", обясни новият министър.

Според него въпросът е много прост - трябва да се динамизират средствата и да се изгради една гъвкава структура в академията. „Модернизация и синхронизиране с европейските практики". Така министърът обoбщи това, което трябва да се направи оттук нататък. По думите му липсва визия за българското образование, но липсват и пари, и идеи.

По думите на Игнатов парите за образование за 2010 г. са същите, каквито са били заложени в бюджет 2009 година. От тях около 55-57 млн. лв. ще влязат във Фонд "Научни изследвания".

Следва пълен текст на интервюто!

Водещ Бойко Василев: А сега един интелектуалец в политиката. Новият министър на образованието, младежта и науката доцент Сергей Игнатов, бивш ректор на Нов български университет, египтолог и боксьор, както разбираме. Добър вечер.

Сергей Игнатов: Добър вечер.

Водещ: Защо се смеете? Нещо сбърках ли?

С. Игнатов: Не, но последното няма нищо общо с образованието.

Водещ: Е, пъстра биография имате. Павианът Тот е министър, по-точно бог на науката в египетската митология - нали така, не бъркам.

С. Игнатов: Бог Тот е този, който е дал културата на хората, естествено цялата писменост и науката.

Лютви Местан: Преди 36 хиляди лета, ако не се лъжа.

С. Игнатов: И това трудно може да бъде доказано, но такава е писмената традиция. Всъщност това е Хермес.

Водещ: Да, обаче той казва ли как може да се реши една невъзможна задача, например да се реформира българското образование. Той не го е предвидил, казвам това нещо, но така невъзможните задачи... дава ли инструкции по този въпрос.

С. Игнатов: Дотолкова, доколкото все пак този огромен опит на една високоинтелектуална цивилизация може да бъде осмислен, може да се разсъждава над него. А българското образование може да бъде реформирано просто...

Водещ: Като се реже.

С. Игнатов: Не. Преди да се реже, аз разчитам на диалога. Казвам просто, защото всичко това, което трябва да се направи в българското образование, не бива да се възприема, че аз или някакви други хора седим цял ден и измисляме какво да направим. Слава богу, от времето на Болонския университет до наши дни са изминали доста столетия, имаме световен опит, имаме европейски опит, България е член на евросъюза. Имаме опитът на най-добрия мениджъмънт в момента на образование и наука, имам предвид в Северна Америка. Казвам мениджъмънт, естествено, че добра наука се прави и на много други места. Знаем какво е състоянието на българската наука и образование в момента. Просто трябва да се направи една решителна крачка и то да се модернизира.

Водещ: Казвате - знаем какво е състоянието. Понеже вие отговаряте за много неща - средното образование, висшето образование, младежта и науката, най-големият батак къде е?

С. Игнатов: За голямо съжаление в момента най-изостаналата система е висшето образование и науката.

Водещ: И вие оттам започвате затова или защото вие сте... идвате оттам фактически.

С. Игнатов: Първо, аз идвам оттам и основанието да вляза в министерството, затова бях и поканен, нали, като експерт. Средното образование е горе-долу подредено в момента и се предприемат стъпки то да се усъвършенства, но там става бавно, на етапи, тъй като системата е доста особена. Докато проблемът с висшето образование и науката е много болезнен, защото ако ти нямаш добре изградена структурирана система на висше образование и наука, няма да имаш и добро средно образование. Защото висшето образование и науката правят елита на тази държава и този елит естествено, че ще се грижи и за своите деца, как да се обучават. Така че това е свързана система.

Водещ: То малко... Да, малко е като яйцето и кокошката.

С. Игнатов: Да.

Водещ: Тези хора в Българската академия на науките феодални старци ли са, синодални.

С. Игнатов: Е, не бих казал и едното, и другото. Предполагам, че министър Дянков е имал предвид факта, че българската наука като структура, както и висшето образование, се намира в една система на патриархална, феодална в този смисъл, зависимост.

Водещ: Вие какво смятате? Вие бихте ли ги нарекли така?

С. Игнатов: Не, защото, първо, аз съм част от тях. Всъщност и той е част от академичната общност. Той е учен с много висок ранг между другото.

Водещ: Дянков имате предвид.

С. Игнатов: Дянков, да.

Водещ: И той ли е феодален старец?

С. Игнатов: Не, той не принадлежи към нереформирана система. Проблемът с Българската академия на науките е и сложен, и прост. Ние изпитваме всички чувство на преклонение. Наистина тази институция е по-стара от последната българска държава. Но преклонението пред науката, учените и образованието не бива да приема едни атавистични, такива, характеристики. Днешната академия на науките се нуждае от много спешни реформи, за да може тя да се освободи от тази структура, която навремето е била в рамките на СИВ. Минаха 20 години от... СИВ вече го няма. И трябва да влезе в синхрон, в ритъм със съвременните тенденции. Иначе продуктът на нашите учени не се използва вече дори и от българския бизнес, защото той не е български, той е международен.

Водещ: Вие искате отделяне на финансовото от академичното ръководство в БАН. Искате Висшата атестационна комисия почти да изчезне, искате реформи, искате съкращения. Защо тръгвате с такива резки движения, г-н министър. Искате...

С. Игнатов: Мисля, че вече няма нищо рязко. Поне в момента...

Водещ: Ако използвам това, с което започнахме, искате да нокаутирате системата в първи рунд.

С. Игнатов: Не.

Водещ: А какво?

С. Игнатов: Искам да я спася от хирургическа операция без упойка. В момента може операцията да се проведе поне с местна упойка. Бяха години, когато можеше с пълна. За това става дума.

Водещ: Ще боли.

С. Игнатов: Става дума за това, че България има много добри учени на световно равнище, има добри институти в академията. В академията, колкото и да са малко средствата, които се дават, това са публични средства. Това не са средства на някаква фондация, която влага едни пари, за да може някой да се занимава с примерно някакви имагинерни такива разсъждения и резултатът от тях може да бъде видян или невидян.

Водещ: Ама, без това не може. Геометрията на Лобачевски как да даде пряко приложение в...

С. Игнатов: Има неща, които могат да се случат. При такава тежка йерархична структура и система на българската наука задавам въпроса: защо България е на последно място по конкурентоспособност в Европейския съюз? Това не е само заради малкото средства, които през годините са отделят за наука. Става дума за това, че в момента така, както е изградена нашата академия, тя обслужва една икономика, която не съществува. Тези институции, така, както са замислени, са били свързани с някаква индустрия, със заводи. Отдавна всичко е преструктурирано и сега възниква въпросът: да, естествено е, че ние трябва да поддържаме научния потенциал, защото това, което там мислят, особено в голямата наука, някой път резултатът се вижда след 50 години. Въпросът е много прост. При положение че нямаш пари, единственият начин тези пари да се умножат е да динаминизираш тяхната употреба. Да създадеш една гъвкава структура, в момента тя е твърда. Академията се мисли като твърдо число институти. По-нормалното е да се мисли като пластичен брой, които възникват във връзка с проекти, закриват се, свиват се и т.н.

Водещ: Добре, искате да кажете, тези, които си изработят парите, добре, остават, обаче има някои, пак повтарям, има фундаментална наука и ние трябва ли да се отказваме от това нещо.

С. Игнатов: Ами, естествено. Не, това не го казвам. Това не го казвам. Затова всеки случай трябва конкретно да се разглежда. Но това, с което вие започнахте - отделянето на финансовото от академичното управление е ноу-хау на съвременните развити научни и академични структури в света.

Водещ: Доколкото разбирам, искате така да е и в университетите...

С. Игнатов: Да.

Водещ: ... а ВАК въобще да изчезне. Нали правилно казвам?

С. Игнатов: Абсолютно правилно. Защото, първо, системата на ВАК също не е нужна, тъй като исторически тази епоха не съществува в момента. Системата на ВАК и тази сложна йерархия всъщност създават една, по изкуствен начин се поддържа една номенклатура. Между другото там са много почитани от мен хора. Но това е една неподвижна и неефективна система. Представете си примерно защита на дисертация в един научен съвет, между другото научните съвети са по решение на Политбюро от 1978 година, те не са по научна необходимост възникнали.

Водещ: Да, аз съм защитавал такава дисертация.

С. Игнатов: В този научен съвет от двадесет и няколко човека всъщност един-двама знаят за какво става дума, но всички получават хонорар за това, че седят там. Това, което трябва да се направи, това е изконно право на университетите да произвеждат доктори, да произвеждат собствените си кадри - асистенти, доценти, професори. Това трябва да става в университетите или в структурите на академията.

Водещ: Ако това, което искате да направите спешно и сега, веднага, може да се събере като ваша философия в една дума, коя е тази дума?

С. Игнатов: Модернизация и синхронизиране с европейските практики.

Водещ: Не казвате съкращения, не казвате реформа, не казвате уволнения. Или се страхувате да го кажете?

С. Игнатов: Когато става дума... Не, не се страхувам, абсолютно не се страхувам за съкращенията, за уволненията... т.е. за пенсиониране съобщи академик Съботинов. И това е негово право, тъй като това е автономна институция. Но ние ще подкрепим всички усилия на ръководството на академията. Очакваме на 30 ноември европейския одит и това, което наистина очакваме - на базата на този одит да видим един план, разгърнат план за действие, като към всяка точка трябва да има досие какво трябва да се направи. И понеже те сами не могат да се справят, те ще имат пълната подкрепа на министерството.

Водещ: Как ще им помогнете, като парите за образование и наука в бюджета са по-малко, казват вашите опоненти. Как тогава може да кажете, че образованието е национален приоритет, като не давате пари там.

С. Игнатов: Парите за образование не са по-малко. Парите за образование са толкова, колкото са заложени и в бюджета за 2009 г. Има нарастване... Те са по-малко от гледна точка на прокламираното увеличение на парите за наука с три пъти, но това не се състоя през 2009 г. Така че всъщност са повече - 4,2 процента са парите за образование. Абсолютно е осигурена образователната система - училищна мрежа, университети. Имаме нарастване в издръжката на студенти, примерно с 25 милиона там и нещо. Около 55-57 милиона реално ще влязат във фонд научни изследвания, защото беше казано, да, и беше заложено три пъти повече пари, че ще има в 2009 г. от 2008 г., но ги няма. И аз мога да ви обещая сега, че ще дам 10 милиона за нещо, но всъщност ще ви дам 2 лв.

Водещ: По-добре не обещавайте, само кажете накрая... Някаква реплика ли имате, г-н Местан.

Л. Местан: Не, аз чух г-н министъра. Бих направил коментар, след като всички тези намерения ги видя като една ясна програма. Но ще направя коментар само по отношение на това, че констатацията, че ведомствената наука в България умря, е абсолютно неоспорима, проблемът е, че не се роди корпоративната.

С. Игнатов: Така е.

Л. Местан: И тук без държавна намеса, без държавна протекция, включително и за бизнес инициативите в това отношение, ние не можем да преминем от ведомствена към корпоративна наука. Предполагам, че тук ще се съгласите с мен.

Водещ: Той се съгласи.

С. Игнатов: Аз ще се съглася. Аз съм на два или три дни министър, не може да очаквате от мен да развия корпоративната наука, но...

Л. Местан: Но като цяло...

Водещ: Последно изречение, за да хванем още малко вашата философия. Парите или идеите са големият проблем на българското образование?

С. Игнатов: И двете.

Водещ: Но кое е по-големият?

С. Игнатов: Голям проблем е, че липсва визия в тези, които през годините управляваха българското образование.

Водещ: Защото винаги са...

С. Игнатов: Имаше хора с визия, но те бяха стопирани по някакъв начин, които бяха в управлението, в реалното управление. Парите също са проблем. Парите в нашата страна...

Водещ: Винаги са били.

С. Игнатов: Вижте собствения си живот. Парите в България са проблем по простата причина, че тя наистина е бедна страна. Но в момента аз си мисля следното: дори да има много пари, те биха били отровни пари, ако се изливат в една нереформирана среда.

Водещ: Значи реформа първо.

С. Игнатов: Да.

Водещ: Добре. Благодаря ви.

С. Игнатов: Но за да стане реформа, тя трябва да бъде подплатена с финансови средства. Тя не може да се стане иначе.

Водещ: Добре, благодаря ви.