Ловецът на гаргойли - канадският писател Андрю Дейвидсън в България

Не се заблуждавайте - той не е турист. Канадецът Андрю е на лов за онези каменни същества по катедралите, които през Средновековието наричат „гаргойли". Като всеки писател си вярва - включително за това, че и в Рилския манастир ще намери "гаргойл". С готическите скулптури е свързана и историята на първата му книга.

Андрю Дейвидсън: Всичко започна, когато главната героиня дойде при мен и започна да ми говори. Каза ми, че има история, която иска да ми разкаже и аз трябва да я запиша. Отначало се опитах да не й обръщам внимание, но в крайна сметка й казах: „Добре, ще запиша това, което искаш да ми кажеш."

Въпрос: Звучи малко странно, дори налудничаво, не мислите ли?
Андрю Дейвидсън: Да, така е, но поне ми се случва за пръв път.

Въпрос: Трябва ли човек да е малко луд, за да напише добра книга?
Андрю Дейвидсън: Не зная, но предполагам, че помага. Всъщност лудостта помага при много неща в живота - например в любовта също трябва да си малко луд.

Андрю Дейвидсън -писател, графичен дизайнер, сценарист. Роден в градчето Пинава в канадската провинция Манитоба, днес се чувства гражданин на света. Навършил 30 и решил завинаги да скъса с ежедневието на кредитен човек. Така заминал за Япония като преподавател по английски език.

Андрю Дейвидсън: Когато се огледам, навсякъде около мен виждам хора, които живеят на кредит. Те дължат стотици хиляди долари, имат къщи, които не могат да си позволят, часове наред работят работа, която не харесват, само за да платят къщата, в която живеят и колата, която карат. Не мисля, че трябва да живеем живота си по този начин!

Въпр. Щастието не е в парите, така ли?
Андрю Дейвидсън: Не, не е. Мисля, че щастието е в личния избор на всеки от нас как да общува със света. Вярвам, че ние сами създаваме реалността, в която живеем и трябва да сме отговорни към нея. Защото щастието е в собствените ни ръце!

Андрю вече го е открил - щастието да бъде себе си. Петгодишният престой в Япония го научил да разбира другите.

Андрю Дейвидсън: Всеки човек трябва поне веднъж в живота си да се почувства чужденец, да живее сред хиляди хора и да се чувства невидим за тях. Светът би бил много по-добро място, ако всеки от нас усети какво е да си неразбраното малцинство, да си човекът отвън, когото никой не иска да приеме...

Географските граници вече нямат значение, казва Андрю, но бариерите в съзнанието ни понякога са непреодолими... Ето защо в първата си книга - „Гаргойл", канадският писател разказва за цената да бъдеш различен. И какво е да откриеш любовта след като си загубил всичко...

Андрю Дейвидсън: Понякога трябва да загубиш това, което си смятал, че е важно за теб, за да разбереш кое е истински ценно...

Любовта никога не излиза от мода. Има моменти, в които алчността, парите, или сексът изглеждат по-важни, по-модерни, но знаете ли, накрая всичко пак опира до любовта. Защото тя всъщност е единственото, от което хората имат нужда.

А днес в България го води не само неговата книга, но и любовта - приятелката му е българка, която от години живее в Канада.

Андрю Дейвидсън: Виждам, че в момента преминавате през труден период - струва ми се, че тук преходът между времето на социализма и това на демокрацията все още не е завършил. Говорих с много българи, които ми казаха, че живеят бедно и не могат да се впишат в капиталистическия начин на живот. Но за тази промяна трябва време, нужно е да се сменят няколко поколения. Сигурен съм, че бъдещето за България ще е по-светло.

В България обаче няма гаргойли. Но Андрю упорства - и ето, онова там според него е „гаргойл". Не искам да споря. Затова пък научавам, че тези каменни същества имат и добра, и лоша страна. Зависи коя от двете ще пожелаем да видим.

Андрю Дейвидсън: Бих предпочел да изживея живота си като оптимист. Всеки може да избере отношението си към живота. Не искам да виждам нещата от тъмната им страна. Искам да ги виждам светли! Защо ли? Ами защото така животът изглежда по-добър!