Симеон Дянков: Трябва да имаме търпение

Целта за членство на България в Еврозоната продължава да е стратегическа, но положението в Европа налага известно забавяне. Това заяви за Панорама в пряко включване от Велико Търново вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

Това, което ние правим, е фискална политика, така че да не се налага да се вдигат данъците у нас; борба с измамите - финансови и всякакви други и по-добро усвояване на еврофондовете. Това са стратегиите - краткосрочни и дългосрочни (за целия мандат на правителството) "те също ще докарат и еврото, когато на нас ни е удобно да влезем."

Според Дянков по време на криза има тенденция да се мисли краткосрочно и да се кърпят дупки, а трябва да се прави точно обратното - да се мисли стратегически и дългосрочно, за да знаем къде точно искаме да бъдем след кризата - какви са секторите, които искаме да развиваме след кризата, каква е данъчната политика, която искаме да водим след кризата.

В този смисъл сега е моментът да се заложат всички цели и задачи, с които България ще излезе от кризата, а освен това ще стане и една богата европейска държава "и ние това правим".

Симеон Дянков:
- Дупката е доста по-малка, отколкото дупките, които имат съседите ни и почти всички останали европейски държави. И при нас има проблем - приходите за първото тримесечие бяха по-слаби от предвидените, както междувпрочем и във всички останали европейски държави. Първото тримесечие беше по-слабо от гледна точка на вътрешното търсене във всички държави в ЕС. Ние сме направили някои промени в стратегията си. Аз последните 2 дни обикалях всички териториални дирекции и на НАП, данъчните и на Агенция Митници - нови способи, нови начини за събиране на по-добри приходи. Оттам нататък икономиката ни вече излиза от кризата - и март, и април имахме такива данни. За май първоначалните данни също са положителни, даже по-положителни от предишните месеци. Просто трябва да имаме търпение. Другото нещо, което често се греши по време на криза, е, че започват хората да нервничат, политиците да нервничат и да взимат необмислени решения - важното е търпение.

Дянков призна, че няма възможност във всички министерства да се направят 20% съкрашения, като даде пример с Министерство на правосъдието, където могат да бъдат съкратени само 5%. От планираните 900 млн. лв. съкращения от тази мярка не излизат само 145, съответно се правят съкрашения на разходите със 145 млн. и бюджетът пак излиза.

Вицепремиерът обяви, че стои твърдо зад Ваньо Танов като шеф на митниците, защото се е доказал като ръководител, реформата дава много добър резултат - митниците имат над 100% събираемост. Той го определи като много ценен кадър в екипа си.

Запитан дали има търкания с министър Цветан Цветанов заради Ваньо Танов, Дянков отговори така:

Симеон Дянков:
- Търкания няма. Всички сме отличници, всички искаме да направим най-доброто и в ресорите си и за България. От тази гледна точка амбицията поражда и известно съревнование - това е добро за икономиката.

Във властта на ГЕРБ няма банки на властта, такива, които да осребряват политическо влияние, категоричен беше финансовият министър.

Във Велико Търново той се е срещнал с представители на малкия и среден бизнес, които са споделили, че наблюдават известно раздвижване и съживяване. Той също така съобщи, че 3-ти месец по ред се наблюдава намаляване на безработицата.

Пълен текст на интервюто!

Водещ Бойко Василев: От Велико Търново след среща с местния бизнес пряко включваме вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Добър вечер.

Симеон Дянков: Добър вечер.

Водещ: Чухте какво каза проф. Ханке - да не бързаме много към еврозоната, само че тъкмо вие заложихте тази цел като стратегическа. Имате ли сега план Б?

С. Дянков: Целта продължава да е стратегическа, но положението в Европа налага известно забавяне от тази гледна точка. Но междувременно важните неща, които ние продължаваме да правим, е едно, такава фискална политика, че да не се налага да се вдигат данъци в България, което засега го правим успешно. Две, борба с измамите - и финансовите измами, и всички останали измами в държавни предприятия и т.н. Както каза и проф. Ханке, борба с корупцията - това също го правим. И трето, по-добро усвояване на еврофондовете. Това са стратегиите, и краткосрочните - за следващите няколко месеца, и дългосрочните - за целия мандат на правителството. Те също ще ни докарат и еврото след... когато вече на нас ни е удобно да влезем.

Водещ: Само че премиерът преди седмица каза, че тук има и ваша грешка, че сте поставили еврозоната като цел, като не сте оценили събитията в Гърция.

С. Дянков: Грешка няма, работи се с информацията, с която разполагам и аз, и всички останали финансови министри във времето, когато взимаме решения. Гърция видяхте, че се разви доста стихийно чак в края на януари и началото на февруари тази година. Оттогава вече ние сме си преориентирали икономическата политика, финансовата политика и фокусираме, както казах, главно върху по-добра събираемост, невдигане на данъците, което ни помага и в краткосрочна, и в дългосрочна основа.

Водещ: А какво трябва да се прави в момента, г-н Дянков, да се оправя държавата или да се кърпи дупката в бюджета?

С. Дянков: По време на криза винаги има една тенденция да се мисли твърде краткосрочно и да се кърпят дупки, а точно обратното трябва да се направи. Трябва да се мисли дългосрочно, стратегически и да се каже къде искаме да бъдем след кризата. Какви са секторите, в които искаме да се развиваме след кризата, каква е данъчната политика, която искаме след кризата. И от тази гледна точка, както каза и проф. Ханке, сега е моментът да заложим всичките задачи и всичките цели, с които България не само ще излезе от кризата, а ще стане и една богата европейска държава и ние това правим.

Водещ: Само че това зависи от въпроса колко голяма е дупката. Колко голям е проблемът с публичните финанси в България, защото, ако той е огромен, цялата концентрация може би трябва да отиде там?

С. Дянков: Дупката е доста по-малка, отколкото дупките, които имат съседите ни и почти всички останали европейски държави. И при нас има проблем, приходите за първото тримесечие бяха по-слаби от предвидени, както междувременно междупрочем е и във всички останали европейски държави. Първото тримесечие беше по-слабо от гледна точка на вътрешното търсене във всички държави в Европейския съюз. Ние сме направили някои промени в стратегията си. Аз последните два дни обикалях всички териториални дирекции и на НАП, данъчните и на Агенция "Митници", нови способи, нови начини за събиране на по-добри приходи. Оттам нататък икономиката ни вече излиза от кризата и март и април имахме такива данни вече. За май първоначалните данни също са положителни, дори по-положителни от предишните месеци, просто трябва да има търпение. Другото нещо, което често се греши в криза, е, че почват хората да нервничат, политиците почват да нервничат и да взимат необмислени решения. Важното е търпение.

Водещ: Да, обаче това, което правите, не ви ли променя дневния ред всеки ден? Ето например със съкращенията в администрацията. Изведнъж се оказа, че 20 процента не могат да бъдат съкратени навсякъде и какво правите сега?

С. Дянков: Изчисляваме къде това е възможно. В седем министерства това е възможно, в някои министерства това не е възможно. Примерно в Министерството на правосъдието се оказа, че само 5 процента е възможно, това също ни устройва. Правим нови изчисления. оказва се, че от 900-те милиона, които трябваше да съберем с този тип оптимизация, 145 милиона не успяваме да събираме, съответно намаляваме и разходите със 145 милиона, и така бюджетът пак излиза. Така че наистина в криза трябва да се вземат много по-бързи решения и ние ги взимаме. Има опита, аз имам опита и от предишната си работа в Световната банка, и действаме, без да има излишно натоварване, излишно напрежение.

Водещ: А не ви ли разочароваха например постъпленията от митниците? Вие май очаквахте доста повече там.

С. Дянков: Има една хубава българска поговорка, че пилците се броят наесен. Аз като говорех какви са резултатите от реформите и в митници, и в НАП, очаквам тези резултати до края на годината. Сега е твърде рано да се казва кой е успял и доколко е успял. Факт е обаче, че до края на април, последните официални данни, които имаме, митницата е събрала над 100 процента от плана си, 102 цяло и нещо процента. Така че по сегашните показатели всъщност митницата работи много добре.

Водещ: Вие твърдо ли подкрепяте нейния шеф Ваньо Танов? Защото в утрешно интервю в "Труд" премиерът казва, че в митниците ще има кадрови промени.

С. Дянков: Твърдо стоя зад Ваньо Танов, той е много кадърен като ръководител. Доказал се е не само в митниците, а и в предишните си работи. Реформата в митниците дава добри резултати, както казах, събираемостта там е над 100 процента. Така че от тази гледна точка той е един много ценен... ценна част от моя екип и ще продължи да бъде такава част. Твърдо съм зад него.

Водещ: А появиха ли се търкания...

С. Дянков: А това, което е...

Водещ: Да, това, което казвате?

С. Дянков: Извинете, в последните два дни обикалях и териториални дирекции на митници - в Пловдив, в Бургас, във Варна. Беше интересно да видя колко колективите от митниците, митничарите, застават също зад г-н Танов и казват: в митниците в последните няколко месеца има нов дух, нова енергия, която дава резултати.

Водещ: А появиха ли се търкания по този въпрос между вас и другия вицепремиер Цветан Цветанов?

С. Дянков: Търкания няма, ние си говорим всеки ден, някой път по два-три пъти, с премиера също. Приходите като цяло, не конкретно само митници, а НАП, митници, въобще как може работата с ДАНС и с МВР да е по-добра. От тази гледна точка наистина, понеже в миналото при предишни управления не се е работело много близо, не само между ДАНС, МВР и митници, и НАП, а дори и между НАП и митници. Ние сме поставили вече едно добро ниво на работа между НАП и митници, и сега искаме същото ниво да го поставим между МВР и митници, МВР и НАП. Така че има много какво да се направи, говорим по тази тема ежедневно. Дори преди малко се чух с министър Цветанов, търкания няма. Всички искаме, всички сме отличници, всички искаме да направим най-доброто и в ресорите си, и за България. От тази гледна точка амбицията поражда и известно съревнование. Това е добро за икономиката.

Водещ: Да, те и отличниците могат да се скарат, г-н Дянков.

С. Дянков: Стига да са резултатите налице и стига от тези разговори, от тези дебати да има по-добри резултати и за бюджета, и въобще за обществото. Скарванията се забравят, успехите се запомнят.

Водещ: Значи сте се карали със Цветанов?

С. Дянков: Това беше общ коментар.

Водещ: Добре. Сега, казахте, че ще правите проверка, и премиерът го каза, след като се оказа, че държавните пари са концентрирани в голяма степен в една банка, но и още в една-две. Ще изчакам проверката, но сега ще ви попитам нещо категорично - има ли банки на властта в България?

С. Дянков: Пазарът на търговските банки е свободен пазар в България и е бил такъв от много време. От тази гледна точка лихвите и въобще условията за банково дело в България предполагат и определена концентрация. Поне в този случай това предполагаме, че е станало. Все пак ние казахме още в средата на тази седмица, че допълнително са необходими единни правила за банково обслужване на държавните търговски дружества. Премиерът прие тази моя идея и до 1 месец ние ще имаме такива правила. Но пак пазарът е свободен, той ще си остане свободен, просто ни трябва повече регулация, повече правила.

Водещ: Не казахте има ли банки на властта в България, има ли банки, които по този начин осребряват политическо влияние?

С. Дянков: В нашата власт няма такива банки, може да е имало в миналото.

Водещ: Категорично го казвате, така ли?

С. Дянков: Категорично, категорично го казвам.

Водещ: Г-н Дянков, въпреки кризата, трябва ли да се реже от наука и култура?

С. Дянков: Кризата е такава, че ако ние не успеем да осъществим нужните фискални политики, ще стане това, което става в Румъния, в Унгария, в Латвия, в Гърция, в Испания и т.н., и всички ще са ощетени. В тези държави, както виждате, понеже не успяха да си удържат на добро ниво дефицитите и въобще фискалната политика, сега режат заплати, режат пенсии и увеличават данъци. Ние не искаме и няма да направим нито едно от тези неща - няма да увеличаваме данъци, няма да режем заплати, няма да намаляваме пенсии. Заради това държавната администрация трябва да се съкрати. Как се съкращава обаче ние имаме диференциран подход. В някои министерства с 20 процента са намаленията, в някои като културата са в 10 процента. Отчитаме, че там е по-добре по-малко да са съкращенията, повече пари да остават. В образованието оставяме делегираните бюджети непипнати, в смисъл там бюджетът е на 100 процента. И продължаваме така. Диференциацията е нужна, но тя е на базата на анализ. Анализът вече е направен, взели сме решения, влизаме идната седмица в парламента. По време на криза е по-добре да решиш какви са твоите мерки и да ги направиш бързо, както ние сега правим, вместо да чакаш кризата да се задълбочи до такава степен, че да трябва да вдигаш данъци и трябва да намаляваш пенсии и заплати. Ние дотам няма да стигнем.

Водещ: Аз нямах предвид чиновници, имах предвид науката, интелекта като приоритет в България. Това невинаги означава само пари, но преди всичко означава може би пари.

С. Дянков: Да, разбирам, парите донякъде определят, разбира се, възможностите на всяка сфера. Аз точно от тази гледна точка казах, че ние в системата на образованието оставяме делегираните бюджети за средно и за висше образование такива, каквито са. В смисъл там бюджетите не се пипат точно защото знаем, че науката и образованието е това, което ни дава бъдещото поколение. Културата режем наполовина на това, което се реже в някои от другите министерства, или по друг начин казано, благоприятстваме развитието на културата, дори и по време на криза. Но всички трябва да са солидарни с това, което могат. Иначе, ако не направим тези тежки решения сега, ще съжаляваме, както съжаляват гърци, румънци, унгарци, латвийци, испанци, португалци.

Водещ: Буквално допреди малко говорихте с бизнеса във Велико Търново, ако не се лъжа. Притеснени ли са хората от срива в икономиката, от това, че се изтеглят инвеститори, от това, че безработицата расте?

С. Дянков: Наистина току-що излязох от среща с около 120 бизнесмени, главно среден и дребен бизнес във Велико Търново. Напротив, там настроението беше, така, по-весело може би заради идващия празник, но и заради коментарите на някои от тези бизнесмени, че вече забелязват от средата на март, април и особено на май известно оживление в техните сектори. Това става въпрос особено за износ, износните сектори почват да се съживяват, но в някои случаи и някои други сектори, примерно дребната търговия във Великотърновско явно се съживява, така че въпросите, които всъщност задаваха, са по-скоро дали тази тенденция на известно съживяване, благоприятна тенденция, ще се запази предвид това, което става в Гърция и въобще в Европа, или аз се притеснявам, че общоевропейската... проблемите в общоевропейско ниво могат да окажат някакво отрицателно въздействие в България. Моят отговор беше аз съм оптимист, виждам, че нашите резултати вървят добре. Между другото, резултатите от днес по безработицата показват допълнително намаляване на безработицата и този месец. Това ще бъде третият месец, в който безработицата намалява като цяло. Износът ни върви. Още няколко месеца и ще видите, че България ще е с положителен растеж тази година.

Водещ: А тези бизнесмени да не са се уплашили от вас да критикуват, щото някоя проверка, нещо друго, данъчна, това-онова?

С. Дянков: Не, аз първо се видях с данъчните и след това отидох в...

Водещ: Е, тъкмо, де, тъкмо.

С. Дянков: ...на срещата с бизнесмените.

Водещ: Е, тъкмо де.

С. Дянков: Ако беше... Не, ако беше по друг начин, ако беше първо с бизнесмени и след това с данъчни, можеше да се притесняват, но нарочно го направихме по този начин. Не, притеснения нямаше. Главното притеснение е това, което и аз се притеснявам, а и това, което проф. Ханке каза преди мен, а именно, че Съединените щати, Източна Азия, Латинска Америка вече излизат от кризата или са излезли от кризата, а в Европа някак си политиците действаха малко по-бавно и по-неорганизирано и Европа продължава да е в средата на кризата. В някои държави кризата всъщност се задълбочава и това няма начин да не окаже отрицателен ефект на България. Ние го отчитаме това и се опитваме да променим и нашите политики така, че България да е една от страните с положителен икономически растеж тази година.

Водещ: Накрая все пак да кажа, че нормално е всеки бизнес да иска да бъде приоритетен, но тъкмо кризата, както и вие казахте, е възможност за полагане на някакви дългосрочни стратегии. Ето след малко в предаването ще видим хора, които... според които трябва да се заложи на ум, образование и високи технологии. Понякога затова не трябват много пари, г-н Дянков. Може би трябва политика и вероятно една добра дума за хората на духа в България?

С. Дянков: Да, наистина е така. Трябва и оптимизъм, трябва известна доза оптимизъм да казваме от правителството ние ще подкрепяме всички добри идеи, от който и сектор да идват и от високи технологии, и от селско стопанство, и от традиционни сектори и за мен това всъщност не е начинът да се върви напред, да се казва ние ще правим такива политики, че на всички да им е по-добре - ниски данъци, по-добро усвояване на еврофондове, борба с измамите, а оттам нататък, които сектори вървят нагоре, ние ще ги поощряваме с мерките, с които те смятат, че са най-удобни и всъщност днес на срещата с бизнесмените по сектори излязоха някои много добри идеи как в определения сектор допълнителна помощ, не задължително финансова помощ, а с нови регулации, с нови идеи от страна на правителството, с гъвкава държавна администрация, ще вървят още по-добре. Това е задачата и стратегията на това правителство.

Водещ: Симеон Дянков. Благодаря ви за разговора.