Революция през погледа на една българка

Една християнска политическа формация би се превърнала в балансираща сила на партията "Мюсюлмански братя".

Християните в Египет, обаче, странят от политиката. От това те не печелят. Това по-скоро ги противопоставя на мюсюлманите, а в очите на много египтяни те са "национални предатели".

Последствията от подобно отношение могат да навредят сериозно на християнската общност в страната след оттеглянето на Хосни Мубарак. Така смята българката Илияна Илиева, която живее в Египет. В писмо до нашата редакция тя описа ситуацията там.

"Бяхме подготвени, че това ще се случи, и отрано се запасихме с провизии. След като започнаха стрелбите и армията излезе по улиците, стана опасно, и реших да изпратя детето си в България."

Но тогава прекъсват телофонните връзки, спират Интернет. Когато Илияна успява да се свърже с българското посолство в Кайро, вече е късно. Самолетът за България е заминал.

Илияна има дъщеря на 7 години. Изпраща я в провинцията, докато положението се нормализира. На 14-тия ден от протестите в центъра на Кайро не може да се каже, че нещата си идват на мястото.

"Училищата не работят, не се знае до кога. Цените на храните тръгнаха нагоре, ако нещата продължат така, ще има и продоволствена криза". Кризата е и политическа.

А преговорите за създаване на нов кабинет са свързани с притеснения, че народът ще остане излъган в очакванията си за ново, справедливо управление. И все пак, едва ли религиозните крайности ще окупират властта, смята Илиана.

Сравняват сегашното положение с революцията в Иран и последвалото там, но тук нещата са различни. Сега, след като демократично ще се избира парламент, Мюсюлманските братя със сигурност ще влязат в управлението, но също така ще влязат и други групи, които ще балансират нещата и до ситуацията в Иран няма да се стигне.

Голяма грешка според мен е, че християните тук (които са около 20%) странят от политиката. Една християнска политическа формация би била хубава балансираща Братята сила.

Илияна не страда от илюзии. Тя е наясно, че Египет едва ли ще достигне скоро разцвета си отпреди 30 години. Но твърди, че са нужни незабавни промени, които да сложат край на крайната бедност и на корупцията.