Българи в Холандия искат равни трудови права

Българи, живеещи в Холандия, се борят местните власти да облекчат правилата за работа в страната.

Холандското правителство сега изисква много документи и такси от работодателите, за да наемат работници от България и Румъния и затова много собственици на фирми се отказват.

Ротердам - вторият по големина град в Холандия с население над
600 хиляди души. И дом на поне десет хиляди българи, част от които са
с ниска квалификация и са отишли там, за да избягат от беднотията по
родните си места. Но в Холандия не могат лесно да започнат работа, тъй
като евентуален работодател трябва да докаже пред властите, че за
определено работно място няма нито един кандидат от останалите страни
от Европейския съюз. Има и друга вариант.

Селятин Селятинов, председател на фондация “България”: - Едноличен търговец. Това означава плащане на много високи данъци.

Фондацията издава списание на холандски език. То се разпространява в
цяла Холандия от повече от двеста българи и румънци, които с
разрешение го продават на оживени места и така печелят малко пари, но
това не решава проблема.

Нужда от работна ръка има, особено за сезонна заетост в селското
стопанство, казват от бизнеса:

Франк де Вайс, Южна федерация на фермерите в Холандия:
Имаме нужда от работна ръка, защото през следващите няколко години ще
се появи липса работна сила. Имаме нужда от хора от България, Полша,
Румъния, от която и да е страна. Ще подадем оплакване в Европейската
комисия срещу политиката на ограничаване на пазара на труда.

Строгите правила за работа удрят особено силно ниско квалифицираните
работници като Йордан. Преди три и половина години той идва от Шумен в
Ротердам, заедно с брат си, родителите си и съпругата си, а сега има и
дете. Работи легално в склад за изкупаване на метали.

Йордан, работник в Ротердам: - Горе-долу всичко е добре, но проблемът е, че правителството тук не ни дава да работим свободно. Работим с фирми. Плащаме на сччетоводители, имаме много разходи. Искаме тази държава да ни даде право на работа като на всички нормални хора.

Работодателят на Йордан е холандец и въпреки трудностите прави
необходимото, за да може да наеме българи и румънци.

Лео ван Льовен, собственик на склад за изкупуване на скрап: - Българите и румънците работят здраво. Но имаме разправии с властите заради процедурата за наемане на работници. Има обаче вратички в
закона, които използваме, така че всичко е легално.

Във фирмата на ван Льовен често има проверки за работници на черно.
Гастарбайтери няма и причината може би е и във високите глоби. От тях
се опарил българин, който е едноличен търговец и е бил подизпълнител
на строителна фирма. Наел още няколко българи, също еднолични
търговци, но холандската Инспекция по труда смята, че това е незаконно
и му налага глоба.

Алкин Садула, самоосигуряващ се работник: - Аз трябва да платя сума от 28 хиляди евро, фирамата, от която съм взел работа трябва да плати същата сума. Главният предприемач също трябва да плати същата сума. Значи стават три пъти по 28 хиляди евро.

Пред БНТ представител на холандската данъчна администрация обясни, че
проблемът е, че някои българи не правят добре разликата между
едноличен търговец и друг вид фирма и така нарушават закона.

Налагането на ограничителни мерки за работа на българи и румънци е
законно и се прави в десет държави от Европейския съюз. Крайният
срок, до който това може да продължава е края на 2013 година, а целта
е да се предотвратят големите имигрантски вълни към по-богатите
западни държави.