Противоречивият Кадафи

Лидер на революцията, държавен водач, абсолютен деспот, враг и полуприятел на Съединените щати, негласен покровител на тероризма и борец срещу оръжията за масово поразяване, номад по душа и полковник по чин. Муамар Кадафи е или по-скоро беше всичко това.

Защото от часове името му стана история. И ще се впише в нея с присъщите му противоречия. С твърденията му, че той не управлява Либия, а от четири десетилетия е начело на революцията в страната.

С прословутата "Зелена книга" прилагана като закон и с новия тип управление - "джамахирията". С марката "либийски терор" при атентатите над Локърби и в берлинската дискотека "Ла Бел". С идеите на Кадафи за обединение на Африка и ръководната му роля в Африканския съюз.

С изграждането на най-голямото напоително съоръжение в света, което снабди големи части от Либия с вода. С отварянето му към Запада в началото на хилядолетието. И със затварянето на българските медици и търгуването със съдбите им. Кадафи беше почитан и мразен.

Но за последните години разпъна шатрата си и в Брюксел, Москва, Париж и Рим. И прие мнозина чужди държавници в същата шатра в Либия. Странното му поведение и неочакваните ходове на Муамар Кадафи научиха света на едно - никога да не го подценява.