Профил на убиеца от кв. "Гоце Делчев" в София

Възстановка на петорното убийство в столичния квартал Гоце Делчев ще бъде направена до най-малката подробност - обяви вътрешният министър Цветан Цветанов. В момента се прави анализ на свидетелските показания и експертизите.

Разследващите все още работят по основната версия, извършител на убийствата е бащата. Криминалните психолози смятат, че постъпката му е акт на безсилие и отчаяние.

Едно семейство се опитва да оцелее години наред. Изправени са пред невероятно изпитание. Единият син има психично заболяване, другият - забавено умствено развитие. Справяли са се, но с цената на много срам и напрежение.

Росен Йорданов - зам.-директор на Институт по психология на МВР:
- Представете си до какво изтощение води това да се бориш така с общественото неразбиране на този въпрос. И когато това продължи твърде дълго може да се стигне наистина до изтощение, до проблеми, които да те накарат да се почувстваш безсилен и отчаян.

А и семейството има и допълнителни поводи за тревоги и напрежение - отскоро с тях живее и тъщата. В тази обстановка и глупава кавга е достатъчна за взрив. Но не психично болният е посегнал към пистолета.

Росен Йорданов - зам.-директор на Институт по психология на МВР:
- В случая става дума буквално за действия на човек, който е отчаян, който е извършил една своеобразна екзекуция и е отнел собствения си живот. Когато направиш едно такова разширено самоубийство, ти всъщност символично и буквално затриваш поколението си. Това може, образно казано, да се приеме като един провал, провал на продължаването на твоя род.

Провалът, отчаянието може да отключи агресията у всеки. И драмата не е извод за заключване и контрол на психично болните. По-скоро криминологът настоява да се променят абсурдите с разрешителните за оръжие.

Росен Йорданов - зам.-директор на Институт по психология на МВР:
- За да имаш оръжие се изисква бележка от градския диспансер, че не се водиш на отчет. Питам аз, за какъв отчет става дума при положение, че няма регистър на хората, които се лекуват.

Строги психотестове и контрол на оръжията е урокът и от този случай, и от десетките кървави драми в Америка - твърди психологът.

Следва пълният текст на интервюто с Росен Йорданов:

БНТ:
- Около петорното убийство в столичния квартал "Гоце Делчев" се извадиха доста заключения, някои от тях доста крайни. Вашите какви са?

Росен Йорданов - зам.- директор на Института по психология към МВР:
- Уроците са два. Първо, да се замислим върху етичните проблеми и трудности, които хората срещат, когато в семейството има психично болни хора. Какви трудности изпитват при грижата за тях и в процеса на тяхното лечение.

Защото тази драма в случая е следствие от това. Вероятно родителите достатъчно дълго време са се борили с предразсъдъците, с общественото презрение по отношение на хората, които имат подобни проблеми. И вероятно се е стигнало до ситтуация, в която дали заради влошаване на техните междуличностни отношения, дали заради някой друг проблем, дали заради дребен битов проблем се е стигнало до такъв фатален развой. Защото, съгласете се, че когато направиш едно такова разширено самоубийство, ти всъщност символично и буквално затриваш поколението си. Това може, образно казано, да се приеме като един провал, провал на продължаването на твоя род, провал на усилията да бъдеш човек и провал на усилията които си полагал толкова години. В крайна сметка това са хора, които са имали едни добри професии, които със сигурност им е било трудно да отглеждат децата си в срам и неудобство през цялото време, които със сигурност са полагали усилия. И когато това продължи твърде дълго, може да се стигне наистина до изтощение, до проблеми, които да те накарат да се почувстваш безсилен и отчаян.

Така че първият урок е, че не психично болните извършват подобни престъпления. В случая пак подчертавам, нека да е ясно на всички - не става дума за планирано престъпление, защото видях такива цитати - това не е вярно. По-скоро анализът, който направих е, че по-вероятно престъплението да е извършено от бащата, който не е психично болен и действията му подсказват по-скоро действия на човек, който е с разсъдъка си. Психично болните хора, когато са извършвали престъпление в крайна сметка остават достатъчно много следи, те не се грижат за това дали ще бъдат хванат или не, особено ако са в тежка форма на амок, лудост, ако са във фаза на шизофрения, примерно. Общо взето тях не ги притеснява дали ще бъдат хванати от полицията и още по-малко - ще посегнат на себе си. Действията, които извършват, за да причинят смърт на някого са хаотични и непреднамерени. Докато в случая става дума за действия на човек, който е отчаян, който е извършил една своеобразна екзекуция и е отнел собствения си живот.

Това е може би е плод на равносметка, тъжна равносметка може би плод на моментно отчаяние. Но аз по-скоро си мисля от чисто човешка гледна точка - как се е чувствал този човек преди да стигне дотам. Какво му е минало през главата и колко безпереспективен му се е виждал животът и усилията, които е положил, за да не може да се справи с някакъв текущ проблем. В крайна сметка те са отгледали децата си и въпреки това, представете си, до какво изтощение води това да се бориш така с общественото неразбиране на този въпрос.

Другият въпрос, който според мен е важно да бъде засегнат според мен е, че трябва да си даваме сметка не конкретно в този случай, но трябва да си даваме сметка за контрола над оръжията. В България в крайна сметка допускаме да се превърнем в една Америка, където не мисля че примерът е добър. Имахме възможност да контролираме тези процедури и в момента режимът е изключително либерален. А на всичкото отгоре се изисква, за да имаш оръжие се изисква бележка от градския диспансер, че не се водиш на отчет. Питам аз - за какъв отчет става дума при положение, че няма регистър на хората, които се лекуват?

Разбирам, няма регистър поради етични съображения. Това е нормално, но по-скоро подобно изискване в закона трябва да отпадне. Защо трява да се дават 20-30 лева, не знам колко е таксата в момента, за нещо, което е невъзможно да бъде реално отчетено. Кой води отчет на подобни неща? Къде? Имаме ли национален регистър на хората, които са получили медицинска психиатрична помощ. Значи това е абсурдно като теза. Няма отчет. А в същото време законът казва да се иска бележка от психиатър, че не се водиш на отчет. Правен абсурд.

БНТ:
- И като отпадне искането за отчета, какво друго?

Росен Йорданов:
- Важно беше да остане психилогичното изследване, което беше гаранция, че този човек има необходимата зрялост и ниво на самоконтрол, за да може да не злоупотребява с оръжие. Ние можем да направим методиките за психологично изследване и който психолог или институция реши да се занимава с изследване за разрешение за оръжие, да идват тук и са минават един курс по съответната методика. Защото по този начин осъществяваме контрол върху инструментариума, който се използва. Не можем да разчитаме, че всеки психолог, който си хване някакъв тест, може да го ползва за преценка на годността на един човек да носи оръжие. А те ги карат да ходят при психиатрите, които нямат никакъв отчет. Ще станем като в Америка и защо трябва да го допускаме? Какво лошо има в това да минеш на психологично изследване за това дали не си прекалено агресивен, за да носиш оръжие.

БНТ:
- Сега доста се говори за контрол върху психично болните, задължителна диспансеризация, изграждане на регистри?

Росен Йорданов:
- Значи за контрол над психично болните аз не бих го нарекъл така. Разберете, всеки от нас, ако се замисли в даден момент от живота си се чувства толкова слаб и не на себе си, че би могъл дори да си помисли, че е загубил здравия си разум, че е загубил ориентацията си към света. Има хора и много сред нас, които не се се лекуват именно по такива причини.

Не можем да свързваме подобен акт, подобно престъпление с проблемите на психично болните. По-скоро следствието е обратно. Обществото, бидейки нетолератнто към психично болните и още повече към хората, които полагат грижи, които не само се опитват да помогнат на децата си и се опитват и да прикрият този проблем, води до ескалиране на напрежение и до липса на солидарност и подкрепа. Но в крайна сметка ние, ако сме зряло общество, трябва да даваме подкрепа на тези хора и да ги разбираме, а не да ги сочим с пръст, не да ги стигматизираме. Реално погледнато нашето общество продължава да се държи параноидно по отношение на тези хора.

БНТ:
- И двете жени от семейството са бивши служителки на МВР. Нямате ли някакви програми за служителите си?

Росен Йорданов:
- Институтът по психологиая започва програма, много сериозен проект финансиран по програма "Административен капацитет" на ЕС и чрез европейския социален фонд, която цели стратегически да намали модела на лидерство, тъй като вярваме, че смяната на разбирането, подхода към човека, ролята на полицая и промяната в цялата полиция, в самото министерство може да се случи, само когато променим хората от които пряко зависи това. А реално това не са политиците и политическите фигури, а това началниците, оперативните началници в системата на министерството. Те ще бъдат научени как да работят по-добре със своите служители, как да откликват по-адекватно на техните нужди, как да формират по-силни и мотивирани екипи, как да се справят с проблеми, свързани и със самоубийство, и със човешката агресия, как да контактуват по-ефективно с обществото, как да действат по-правилно в ситуации, които изискват по-висока психологична компетентност от тях. Реално в следващите 2 години ние ще работим усилено и вярвайте ми - ще постигнем високи резултати и след 2 години ще имаме друг облик на българския полицай. Ако имаме възможност да го реализираме.