България беше приета за пълноправен член на Европейския археологически съвет. Но преди това й беше поверено домакинството на ежегодния форум на съвета за управление на културното наследство. И макар и нов член, опита на нашите учени беше беше оценена от международната археологическа общност много високо.
Макар и в Европа - в областта на археологическите проучвания всяка страна има различно законодателство и практики. И оказва се, че повечето страни като Финландия, Португалия и Унгария изпитват сериозни проблеми.
проф. Людмил Вагалински, директор на НАИМ: И се стига до унищожаване в един момент на археологическите обекти, защото частните компании се борят археологически за поръчките, за да ги спечелят свалят изключително ниско цената, в резултат на което не могат да спазват методиката притискат ги например непременно да се справят за 30 дни, независимо от това колко голям е обектът.
И много от страните се опитват да се върнат към по-централизирания модел на управление на културното наследство. Изостанала от общата либерална тенденция, страната ни, излиза, че печели.
Ленард де Вит, председател на Европейския археологически съвет: Имате добър контрол на държавата върху археологията. И имате много открития. България е горда със своето минало и трябва да сте много внимателни.
Споделеният опит показва, че е трудно да се възприеме общ модел на управление, който да работи еднакво добре в различните страни. Но все пак изпъква нуждата от известни общи правила.
проф. Людмил Вагалински: Защото се вижда че е твърде широко отворена ножицата и това не влияе много добре на европейската археология.
Ленард де вит: Когато говорим за археология, сегашните граници не са съотносими. Аз съм от Холандия. Половината от Холандия е била част от римската империя, България също. Така че имаме общо минало.