Български пенсионер с необичайна молба за помощ

Той е Николай Петров. Пенсионер на 66 години, с пенсия от 207 лева. Обича да чете, но не може да си купува книги. Тогава се родила идеята да публикува зов за помощ за книги.Живее на улица "Мур" 10 в Тополовград. Дълги години е бил снабдител в местния завод за медицински изделия. За малко дори е работил в книжарница, а любовта му към книгите се заражда още в детството.

Николай Петров: "Като малък чета до късно, завивам се през глава с едно фенерче, слагам едно чердже на вратата да не види майка, защото ще ми се кара. С книгите по-лесно се живее, по-друго е. Това е любопитство, срещаш нови хора, нови, нови."

В дома на Николай има над 1000 книги, прилежно описни в специален каталог. Последната в библиотеката му е "Глад" от Алма Катсу, изпратена му от 19-годишно момиче от Пещера.

Николай Петров: Книгите ми дават среща с новостите. Кога ще отида в Париж, Лондон, Египет, Мелбърн, например, Нова Зеландия... Въображението ти много работи и аз се потапям в самата книга просто. Когато чета и някой чука, не мога да чуя. Вътре съм, аз съм част. Някъде крачиш по тротоара, някъде съм на плажа, някъде съм в морето, някъде съм в космоса.

Обича да чете и фантастика, и Джон Гришам, и Стивън Кинг и исторически книги.

Николай Петров: Една от любимите ми книги е "История на Древния Изток". Даже ако някой има учебници по история, може да ми прати.

Разказва, че има всякакви книги. Започвал е да чете такива, които не е успявал да довърши, но има и книги, които препрочита по 5 - 6, дори по 10 пъти. Николай Петров е впечатлен от отзивчивостта на хората, защото книгите са важни, но по-важна е човещината и благодари на всички, които са му изпратили книга.

Николай Петров: Някакъв човек отваря библиотеката с неговите книги, взема кашонче, слага ги, опакова ги, връзва ги, разходи по пощата, с цел да ти достави радост. И колко хора покрай книгите срещнах, малко в кавички, срещнах прекрасни хора, с някои си говорим, с някои си пишем и ти доставят радост.

Четящият пенсионер от Тополовград е готов на свой ред за пореден път да подари част от книги си, за да зарадва и други почитатели на литературата, които нямат възможност да си закупят.

Николай Петров се интересува и от политика, но не може да приеме непрекъснатото негативно говорене за нас българите. Смята, че щом има хора, които са откликнали на обявата му, значи хората са добри. И очаква поредната пратка с нови книги на адреса си в Тополовград.