Един ден остава до посрещането на 2017-а. Според българският народен обичаи в първия ден на Новата година – Васильовден, сурвакари обикалят по домовете и изпълняват обреди за здраве и благоденствие. Как се прави истинска сурвачка, ни разказа доайенът на телевизионните режисьори в Българската национална телевизия - Иванка Антонова.
This is a modal window.
Подготовката на обредната сурвачка започва седмица по-рано и за нея задължително се избират клонки от жив дрян.
Иванка Антонова
"Прието е да бъде дрянова, тъй като дрянът е най-най здравото дърво. То първо цъфва и последно му падат листата. За да се направи една сурвачка и да е готова за празника, по традиция се бере на Игнажден, демек денят, в който започва, да се ражда Христос."
След това клончето се слага във вода и се държи в топло помещение. Така то разцъфва за празника. Смята се, че колкото повече пъпки има сурвачката, толкова повече ще е благоденствието за дома през новата година. За да носи плодородие, сурвачката се украсява с шарени конци от стана и пуканки.
Иванка Антонова
"Трябва задължително да е с жива вълна, тъй като навремето не е имало тези измишльотини, които сега се правят. Имало е вълна, имало ябълки, круши, орехи и сушени плодове и с това са украсявали."
Иванка Антонова е на 88 години и е отдала целият си живот си на телевизията. Първата си сурвачка обаче е направила още като дете - в предучилищна възраст. От тогава до днес през ръцете ѝ са минали стотици.
"Какво мислиш сега за съвременните сурвачки, който имат по себе си паиети, дисколенти станиолчета?
Иванка Антонова
"Какво да ви кажа - то техника. Виждате, разликата е огромна."
Както всичко наоколо и материалите за украса се променят, посланието на българският обичаи сурвакане обаче остава непроменен през вековете. За да чуем и на този първи януари „Срува, сурва година, весела година, до година до амина!“