Към дискусията за "иго", "робство", "съжителство"

Здравейте, ние сме група историци, писатели, научни работници от различни области (не само от София). Тъй като напоследък се изговориха отново прекалено много нелепости около проблема "робство-съжителство", Ви изпращаме кратко обяснение на думата "ИГО", от колегата Александър Димитров, автор и на „История на 50 века: Въпроси на етническата история, хронологията и историческа ономастика“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, Справочник: Т. 1, Европа (2004), Справочник: Т. 2, Азия (2005), Справочник: Т. 3, Африка, Америка, Океания (2007). Надяваме се да я огласите с образователна цел:

ПРЕДИЗВИКАНА АНКЕТА

Оказа се, че българите, които уж така си искали "игото", не знаят какво означава това. При проведената в София анкета анкетираните отговаряха, че това е "робство" или "владичество". На втория въпрос "Защо Вазов не е нарекъл романа си “В робството” или “Под владичество" отговорите бяха: "Не мога да кажа", "Не зная", "Нямам идея"…

А как да знаят, когато експертът в Министерството на образованието и науката, този който изготвя учебниците и учебните програми по история, не знае. Тази госпожа, без да й мигне окото заяви, че "иго" произлизало от гръцката дума хегемония. На друго място директорът на Националния исторически музей също съобщи тази нелепост.

Думата "иго" е старобългарска и означава "ярем". Тя има съответствия и в други индоевропейски езици като латинското "iugum", английското "yoke", немското "joch", старогръцкото "зюгос", със същото значение. Въпреки, че думата е позабравена, Вазов, в духа на времето си, я използва още и защото така са наричали древните римляни и техните съвременници едно съоръжение от три копия, под което са прекарвали победените и подчинени от тях войници.

Това е било положението в Османската империя, където българите са били втора категория поданици. Въпреки тясното икономическо сътрудничество, турците винаги са имали самочувствие на господари. Няма данни за насилена от българи мюсюлманка, но има многобройни такива за насилени от мюсюлмани християнки, при което насилникът изобщо не е бил преследван.

Съжителството между турци и българи се поражда в средата на ХХ век, когато и българските турци, и повечето българи бяха поставени под ярема на тоталитарния комунистически режим.

Информираността на съвременните български учени във века на информацията, не само в този случай, е на по-ниско ниво от тази на възрожденците и предшествениците им от преди век. Например, досегашният министър на образованието и науката, професор Танев, в началото на мандата си, правилно забеляза, че портретът на Ломоносов няма място в българско училище, но не можа да отговори защо. Ломоносов е руски учен, направил много за европеизиране на руската наука и е формулирал руската имперска доктрина. Той е важен само за Русия. Всъщност много повече от него в този аспект заслужава да има портрет в българско училище, примерно, турския министър Мехмет Али паша, който е съдействал с всичките си възможности на Иларион Макариополски и плеадата духовници около него, да създадат Българската екзархия.

А относто "иго" справка би могло да се направи дори и в Етимологическия речник на Стефан Младенов и в специализираната рускоезична литература, но кой да чете.

Александър Димитров, “Софийски клуб”,