Смелостта да си приемен родител: Кои са хората с мисия?

Катя Тотева става приемен родител преди три години. Tя има 4 биологични деца и 4 внуци. Вече пораснали, всяко от тях е поело собствения път в живота. Затова Катя избрала да се грижи за тези деца, които са изоставени.

Катя Тотева - приемен родител: Мислих да бъда детегледачка на деца, които имат семейства през деня или през вечерта, когато е нужно, но през интернет открих сайта за приемните семейства и с желание тръгнах и до ден днешен не съжалявам за избора си.

В момента Катя е приемен родител на трето дете - момиче на 1 година и два месеца. Отглежда я от 6-месечна възраст. Приемната майка с радост разказва за прохождането, усмивката ѝ, а вече и първата дума - мама.

Катя Тотева - приемен родител: Хубаво е майката да си гледа детето и е лошо, когато тези деца, когато дойдат и са толкова много ощетени. Не може да си представите колко мъка са преживели още преди да навършат годинка.

В момента детето е в регистъра за осиновяване, а този месец ще е първата среща със семейството, което иска да я осинови. Катя се радва, но и тъгува едновременно.

Катя Тотева - приемен родител: Най-трудният момент е, когато децата си тръгват от теб. На теб ти е мъчно, че детето си тръгва, но от другата страна знаеш, че осиновителите са го чакали това дете толкова години.

В тези моменти това, което радва Катя е мисълта за следващото дете, което ще приеме. Казва, че да си приемен родител не е призвание, а желание. Затова след всяка раздяла се чувства като лекар, който е спасил нечий човешки живот.