37 години след 10 ноември: Животът преди 1989 г. през погледа на две поколения седмокласници

37 години след 10 ноември - датата, която поставя началото на демократичните промени в България. Опашки за банани и ограничения за пътуване в чужбина. Как изглежда животът преди 89-а през очите на две поколения седмокласници?

Александър Късметски, ПСН 10.11.1989

"Добър вечер, драги зрители! На редовен пленум на Централния комитет на БКП, който се състоя днес в Резиденция "Бояна", за нов генерален секретар на централния комитет на БКП бе избран другарят Петър Младенов."

Владимир Коцев е в седми клас, когато гледа тези кадри по телевизията.

Владимир Коцев: "Баща ми, като се прибрах от плуване, включи новините и дадоха какво се случва, аз много не разбирах какво става точно."

На следващия ден промяната стига и до училището му.

Владимир Коцев: "Махнаха портретите на другия ден на Тодор Живков в училище, всички ги прибраха, а ние ги намерихме в мазето и ги сложихме обратно, за което ни се скараха и пак ги прибраха."

Детството преди 1989 г. година е различно.

Владимир Коцев: "Зимата винаги беше голям кеф - с бананите и да събираш лепенки. И да ти се падне банан с лепенка беше голямо щастие. На шкафчето ми до бюрото всичко се лепеше - лепенки на футболисти, на банани, всичко каквото е нещо различно, отнякъде ти е попаднало."

37 години по-късно синът му също е седми клас и добре вижда разликите между преди и сега.

Томик Коцев: "Имало е банани и мандарини само зимата... само тогава. А сега има по всяко време. Само с пицата ще е малко..., един вид пица ще е по-трудно."

Ограниченията преди 10 ноември не се изчерпват с празни рафтове в магазините.

Владимир Коцев: "От роднините ми само една братовчедка беше пътувала до Източна Германия и никой друг не познавах от роднините, който да е пътувал извън България. Днес, най-евтините билети виждаш, купуваш си и заминаваш след два дни без проблем."

Различни са и забавленията.

Владимир Коцев: "На неговите години четях книга и слушах музика на касета. Имах 3 касети и книги, това е, нямаше друго."

Томик Коцев: "Е, ако е в момента, да, окей, няма да съм окей, няма да е.. няма да ми е много забавно. Защото телефонът е телефон."

Една и съща възраст, но две различни Българии.