Начало
назад
Бруно Бекман в украинското село Стоянка: Жителите се завръщат след изтеглянето на руснаците
Украинката Олга от с. Стоянка отправи послание към българите
Нашият сътрудник Бруно Бекман свидетелства какви са пораженията в село Стоянка, недалеч от столицата. Той придружи местните жители, които се върнаха за първи път в селото след изтеглянето на руснаците.
В този тих идиличен район на Украйна мнозина са търсели бягство от града, спокойствие и чист въздух. До края на февруари, когато мирът е взривен. Идват руснаците. Селото опустява. Повечето жители бягат. Изоставят домовете си, без да имат време да спасяват нищо. Два месеца по-късно Саша идва във вилата си на улица Садова със свито сърце.
Когато украинските сили взривяват моста на пътя към Житомир, за да предотвратят възможността руските танкове да минат по него при похода им към Киев преди около месец, село Стоянка се оказва на алтернативния път, който руснаците използват.
За три-четири дни завземат селото и според Саша, когото придружаваме, за да установи в какво състояние е неговата вила, четирима души са били убити, а в селото е имало атака с хеликоптери. За щастие, къщата над Олга - точно зад мен, се е отървала едва с няколко счупени прозореца. Същото е положението и с къщата на Саша.
Саша и Олга виждат своите вили и дворове за първи път след изтеглянето на руснаците. Делят ги малка уличка и две огради. Но вече ги свързва преживяното. Страхували са се какво ще намерят, но вилите им не са пострадали сериозно, нищо не е взето. Но не за всички е било така. Много къщи са разрушени, имало е обстрели с минохвъргачки и снайперистки огън откъм гората.
"Били са тук, в селото. Тези, които живеят тук постоянно, казват, че са били убити трима - четирима души. В друга част, в гората има по-хубави къщи, там са стреляли, дори с хеликоптери", разказва Олга.
По-заможните къщи са разграбени от руснаците. Но тук не е взето нищо. Докато Саша оправя прозорците, Олга се е захванала с градината си. Тя е много щастлива, че пораженията върху нейната вила тук, на 21 км от Киев, са малки.
Тя любезно ни помоли да я придружим, докато влизаше и проверихме нейния имот за неизбухнали експлозиви, защото се страхуваше да няма боеприпаси. "О, това са само патрони! - възкликна тя - а щом са "само патрони, всичко може да се поправи!" Единственото, на което се надява сега, е мир.
Съседната къща е разрушена, но тази на Олга има само следи от куршуми и счупени прозорци.
Бруно Бекман: Олга, мога ли да вляза, аз работя за българската телевизия...
Олга: О, българската, колко хубаво! Заедно с украинците, беларусите и руснаците, всички сме славяни. Как можахме да позволим този ужасен кошмар да се случи!
Бруно Бекман: Влизали ли са?
Олга: Не, не са. Нищо не е счупено, освен прозорците. Сигурно са минали ето оттам. Както каза вашият приятел, само патрони, нищо опасно.
Бруно Бекман: Какво ще кажете на българите?
Олга: Приятелство и мир за всички! И разбирателство между народите.
Бруно Бекман: Ще ви оставя сега...
Олга: Няма нужда, животът е промяна, постоянно движение. Моля ви, кажете им да ни посетят, винаги ще се радваме да ви посрещнем... оттук нататък ще живеем с надежда.
Руски части са били тук до края на март, за да подготвят настъплението към Киев, което Москва първоначално планираше. Преди 20 дни военните бяха изтеглени към Беларус, след като Русия се отказа от битка за столицата и насочи усилията си към Донбас.
Домашните любимци, изоставени от собствениците си в тяхното бягство, очакват завръщането им с нетърпение. Но в тишината на Стоянка хората още дълго ще помнят гърмежите, сложили край на спокойствието в техния свят.
ВОЙНАТА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ: БРУНО БЕКМАН СПЕЦИАЛНО ЗА БНТ
