Карлос Насар спокойно може да претендира, че е колос и легенда на българското вдигане на тежести.
Често хиперболизираме успеха. Победите са „уникални“ и „неповторими“, а постигналите ги – „легенди“. Думите понякога губят от силата си, защото не се използват в зависимост от истинското им значение, а се хвърлят в пространството, сякаш за да убедим самите себе си в значимостта и величието на дадено събитие.
Случаят обаче е различен. Защото Карлос Насар спокойно може да претендира, че е колос и легенда на българското вдигане на тежести. Роденият в Париж щангист вече е четирикратен световен първенец (при това все в различни категории), като има зад гърба си и олимпийската титла точно от града, в който е роден. Разбира се – да не слагаме каруцата пред коня или да го урочасваме, но ако продължава да вдига по начина, по който го прави, рекордите и титлите наистина ще са въпрос на време. Протоколни състезания, след които цялата нация ще изпада във възторг от херкулесовите възможности на Насар, поредния му златен медал и изпълнението на химна ни на различна точка от света. Карлос спечели приза „Спортист на годината“ в последните две издания на анкетата и – без да правя каквато и да било агитация, защото все пак се намираме в олимпийска година, а имаме и други медалисти от световни шампионати – с право може да претендира за челна позиция и тази година.
Да си припомним какво направи Насар в последните години. Преди пет години, когато още далеч не беше напуснал тийнейджърството, той спечели първата си световна титла. В Ташкент, тогава в категория до 81 килограма. За него тепърва предстоеше трупането на маса. И трупането на медали. Стори го така, сякаш да загатне какво ни очаква в бъдеще – със световен рекорд от 208 килограма в изтласкването. Ще минат 3 години, преди Карлос да увеличи колекцията си от медали от световни първенства, добавяйки златото и от Манама, Филипините. Тогава при 89-килограмовите. Безапелационен е, като не оставя шансове на конкурентите си в нито едно от двете движения, световните рекорди следват един след друг – 183 кг. в изхвърлянето и 405 кг. в двубоя. Датата 11 декември 2024 затваря невероятната му година тогава – той е един от малцината в историята на спорта ни, можещ да се похвали със златен медал на европейско първенство, световен шампионат и олимпийски игри в рамките на една и съща календарна година.
Титла номер 3 на света идва във Фьоде, Норвегия, като тогава българинът се състезава в категория до 94 килограма. Макар че трябва да наваксва пасив от близо 10 килограма от основния си конкурент Моеини от Иран, Карлос пак демонстрира желязна воля и стряскаща за годините си непоколебимост, като поставя световен рекорд в изтласкването от 222 килограма и триумфира за огромно щастие на многобройните си почитатели. За да стигнем и до вчерашния ден, в който Насар сякаш беше дошъл на гости от друга планета, за да провери как се справят останалите щангисти. Поигра си малко с тях, преди да ги остави далеч зад себе си – световен рекорд в изхвърлянето (185кг.), световен рекорд в изтласкаването (знам, че ще използвам един от онези епитети, за които говорих по-горе, но – чудовищните 230 килограма) и световен рекорд в двубоя с 415 килограма. Стандартите непросто са зададени, летвата непросто е качена твърде високо за останалите. Карлос Насар постига резултати, на които останалите в тази категория до 95 килограма дори няма защо да завиждат, просто защото няма как и да мечтаят за подобно нечовешко постижение.
Този материал се концентрира предимно върху световните първенства, но не бива да забравяме, че Насар има и шест медала от шампионати на Стария континент – 4 пъти е шампион (при това 4 години поред – от Ереван през 2023 до Батуми 2026), като има и две сребърни отличия (от Москва 2021 и Тирана 2022). В Париж преди 2 години изуми всички, като дори не се нуждаеше от последния си опит, за да триумфира толкова категорично, че да накара всички в света на вдигането на тежести да заговорят за него. Тогава изхвърли 180 килограма, а при изтласкването строши световния рекорд при втория си опит – 224 килограма и златен медал от Париж. Какъвто несъмнено и на фона на всички неразбории, кавги, неуредици и скандали във федерацията ни се очаква от него и през лятото на 2028 в Лос Анджелис.
И обратно към любимата територия на Карлос – рекордите. С четвъртата си световна титла Насар остави след себе си по този показатели фигури като Златан Ванев, Йото Йотов, Михаил Петров, Севдалин Маринов, Александър Върбанов, Нено Терзийски, Благой Благоев, Асен Златев, Атанас Киров и Милена Трендафилова, всеки един от които е покорявал световния връх 3 пъти. Единственият ни друг четирикратен световен шампион е Иван Иванов, който е над всички в категорията си през 1989, 1990, 1991 и 1993. А пред Иванов и Насар остава единствено великият Янко Русев, който печели злато на световно първенство 5 пъти.
България има само един двукратен олимпийски първенец в този спорт – това е Нораир Нурикян.
Ако погледнем и към споменатата класация за „Спортист на годината“, ще открием, че там рекордьор е Стефка Костадинова с 4 победи, следвана от Боян Радев и Станка Златева с по 3.
Всички тези върхови постижения изглеждат в обсега на извънземния Карлос Насар. Знам, не се сдържах с определенията. Но понякога дадени победи и успехи ги заслужават.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Работата на парламента: Депутатите обсъждат промени в Закона за чистотата на въздуха
Чуй новините
Подкаст
